Нова информационна среща

На 01 юни 2013 г., от 17.00 ч.

в офиса на

Институт за холистична психотерапия „Инсайт”-

бул. „Данаил Николаев” №20 /близо до Исул/

  ще се проведе среща по повод

 новата учебна 2013/2014 година.

Ще бъде предоставена пълна информация

относно обучението:

програма, срокове, такси, заявление за записване.

Допълнителна информация:

тел. 0889-442-712

e-mail: aui@abv.bg

КЪДЕ И В КАКВО ЖИВЕЕМ?

Повечето хората веднага ще отговорят: разбира се, че в настоящето, днес.

Истина е обаче, че емоционално и психически не малко хора са свързани силно с миналото си и то влияе и определя живота им – понякога неосъзнато, друг път под формата на спомени, от които дори са зависими, но драматично и неудовлетворително - в не малко моменти от настоящето им.

 В процеса на терапия идва момент, когато хората разбират и осъзнават, че начина, по който гледат и възприемат себе си днес, изборите и решенията, които правят в настоящето, често са проекция и резултат на страхове, забрани, предразсъдъци, наложени им стереотипи на поведение или „нормиран” от някой друг начин на мислене и възприемане на света, т.е. оказва се, че всъщност живеят в миналото и с миналото - тъжни, гневни, не свободни и зависими от него. Бавно, понякога и с доста болка, осъзнават как „техните” избори всъщност изобщо не са техни и как „техният” живот изобщо не е техният.

             Да, миналото показва кои и какви сме и до къде сме стигнали – в своето развитие и в живота си. Това е така, защото всичко, което сме преживели в миналото си и най-вече в детството си, се закодира и се проявява в настоящето – понякога и за съжаление като дълбока неудовлетвореност, нещастие, усещане за лична неосъщественост, нарушени взаимоотношения или дори болест. Може би в това е и смисълът да се поровим в миналото – за да намерим важни отговори – за себе си, за значимите за нас хора, за емоционално натоварени или понякога силно травмирали ни събития. Може би имаме нужда тези отговори да се превърнат в онзи вид познание, което да ни върне свободата, за да продължим напред.

Всъщност, търсейки обяснения и отговори в миналото, ние търсим себе си, своята идентичност и цялост и това е чудесно и е най-доброто, което можем да направим за себе си. За да го постигнем обаче, ще ни е нужна личностна сила, желание за промяна и готовност да сме отговорни – за мислите и постъпките си, за решенията и изборите си. Това е зрелостта – човек да прави избор и да поеме отговорност за него, без да има нужда да го оправдава или да търси убежище в миналото.

Не малко са обаче хората, които се връщат към миналото, само за да се оплакват от „лошия си късмет”, да се самосъжаляват за злочестата си съдба, или пък за да обвиняват родителите си, обстоятелствата,......... и лошия си живот сега. Това са хора, които просто не осъзнават или пък им е удобно да прехвърлят отговорността за всичко извън тях, особено ако действията им продължават да са диктувани от идеи като „така са ме учили”, „всички така правят”,  „така било редно, но аз не знам защо”. Но има и други – такива, които разбират, че си струва да поемат онези „рискове” по пътя си, които ще им покажат нови перспективи за лична осъщественост и щастие.

Дали да тръгнем към нещо ново и различно – в своето развитие – да, това предизвиква понякога доста високо ниво на стрес. Промяната, когато се изразява в усъвършенстване и по-високо качество, която е нещо ново и означава отказ от вредните стари, но познати модели на мислене и поведение, често плаши и предизвиква тревога. Това пък си е един вид страх от поемане на риск. Но ако нещо не крие риск, /който си заслужава/,  струва ли си изобщо да го правим! И ако в такъв момент имаме колебания по кой път да поемем, добре е да се запитаме – кога се чувстваме по-сигурни, значими и уверени – когато ни контролират и насочват /по един или друг начин, явно или прикрито, с нечия заръка или чрез предразсъдък/, или когато имаме свободата сами да взимаме решения и да правим своите си избори! Това е ключов момент, в който някои проявяват кураж, мотивирани са и проявяват ентусиазъм да инвестират в себе си, а други се отказват и макар и нещастни предпочитат да продължат да живеят в старото, но познато и илюзорно сигурно.

Погледът назад, към миналото, е наистина полезен и необходим, ако сме готови да променим себе си, както и да признаем, изразим и приемем нашите си чувства, свързани с драматични за нас неща от миналото. Може би точно тук е мястото да отбележа, че единственото нещо, за което не носим отговорност, е това, което чувстваме, но не и за това какво ще направим с чувствата си. Свободното изразяване на чувствата е определящо за процеса на терапията, именно защото е било проблематично в личния живот. Става въпрос за възвръщане на спонтанността и вътрешната свобода, което всъщност означава оздравяване – на личността, на ума и душата. Хората, които имат потенциала да го направят, стигат до важното осъзнаване, че техният живот, благополучие и успешност вече започват за зависят наистина от тях. Започват да „виждат” себе си по нов начин – наистина свободни, независими и в хармония със себе си. Те са способните да се поучат от миналото, без да имат нуждата да го носят цял живот като тежко и смазващо ги бреме.

Информационна среща

ИНСТИТУТ

за

 ХОЛИСТИЧНА   ПСИХОТЕРАПИЯ „Инсайт”

организира среща

на 9 февруари 2013 г., от 16.00 ч., относно приема на желаещите за обучение в Института

за два курса с начало:

от 01.03.2013 г.

от 01.09.2013 г.

Адрес: гр. София,

бул. „Ген. Данаил Николаев” №20

За допълнителна информация може да се обадите на тел.: 0889-442-712

 или да посетите сайта на ИХП

 www.insait-bg.com

САМО ЗА МЪЖЕ

Група САМО ЗА МЪЖЕ

 /от януари 2013 година/

 

Подходяща за всички,

 които имат затруднения в установяване на

пълноценни и удовлетворителни отношения

и връзка с жените,

както и за всеки, желаещ да повиши личностното си ниво на развитие и психологическа култура във взаимоотношенията

Продължителност – три месеца – всяка събота от 11.00 до 16.00 часа.

Такса – 10 лв. за час.

За повече информация и записване – 0889-442-712 – Александра Заркова

     

ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА, която е нашият вътрешен морално-етичен компас, е важна част от духовния ни свят. Наблюдава се високо ниво на нравствено познание и не така високо на нравствено поведение. Това подсказва за двойни стандарти. Т.е., знаем кое е доброто, но по-лесно е да го изискваме от другите, отколкото да го проявяваме в собственото си поведение и отношения.

Психологически това е напълно обяснимо. Хората имат нуждата да се преживяват добри и да не желаят да видят в себе си лошите си аспекти. Те или се отричат, или са изтласкани в подсъзнанието и се виждат в другите под формата на проекция. За собственото ни израстване и самоосъзнаване е важно да открием какво в другите ни дразни, гневи, тревожи, защото в тях не харесваме именно тези неща, които носим в себе си, или пък бихме искали да притежаваме, но не се осмеляваме.

Осветляването на тъмните ни страни прави възможно тяхното осмисляне и приемане. Много хора се отнасят осъдително, например към способността на някой да е позитивно агресивен, пробивен, заявяващ и защитаващ позициите си, като при това той да не вреди на никого. Всъщност се определя като лошо поведението, което тези хора не притежават като способност или пък тяхната агресивност е изтласкана в несъзнаваното от възпитание, което е потиснало инициативата и волята им.

Не бихме могли да постигнем хармония ако не видим онези наши аспекти, които отхвърляме като негативни. Хармонията се изразява именно в това – в приемането на всичките ни добри и лоши страни. Ако не отричаме лошото в нас, ще имаме възможност да го коригираме и да го превърнем в добро. Това води към целостта ни като личности.

За да създадем собствените си критерии за добро и зло, за да сме наистина морални и духовни, е нужно да развиване чрез проявлението им ценностите, на които държим. Така няма да прилагаме двойни стандарти, ще носим отговорност за влиянието и последиците от собственото ни поведение, а и по-лесно ще разчитаме посланията в поведението на другите към нас.

Нужно е и да преразгледаме смисъла, който сме придавали на определени наши нагласи и поведения, дали не сме ги превърнали в „ценности”, но в изкривения им вариант. Например, мазохизмът като нагласа и поведение означава да страдаме, когато това не е нужно. Водени сме от изопачената идея, че това търпение е добродетел. А това е търпимост към отношение и поведение към нас, които ни вредят от една страна и от друга сме издигнали в добродетел да се жертваме, пренебрегваме и изоставяме в собствените си потребности и значимост. Също така уважението не е страхопочитание, грижовността няма нищо общо с контрола или обсебването. Достойнството не е гордост, стремежът към развитие изключва завистта и злобата, свободата е автономност, а не зависимост. Човечността е не „морал”, а състрадание и опрощение. Когато „вярваме”, че искаме за другите онова, което мислим, че е най-добро за тях, сме просто контролиращи или садистични. Ако пък сме убедени, че нашето чувство за справедливост диктува агресивността ни, сме деструктивни. Мислейки, че сме само предпазливи и „здравомислещи”, сме страхливи. Страхуваме от свободата, когато мислим, че сме движени единствено от мисълта да не нараним някого. Свободата е правото да кажеш на другите това, което не искат да чуят.

Дали има случайности в живота, които са предопределили качеството на живота ни? Аз мисля, че няма. По-скоро ни е удобно да вярваме в това. Подобно мислене отразява абдикиране от собствената ни отговорност за собствения ни живот. Това, което представлява той, е свързано с изборите, които правим или не правим?

 Ако погледнем „назад” и се постараем да обхванем – честно - с мисъл и чувство живота си в цялост, ще открием „странна” логика. Ще  видим как всеки човек, всяка случка, всяка промяна, предизвикателство, трудност или победа, появили се в живота ни, имат своето време и място. И точно те, нашето отношение и реакция към тях, осмислянето им и начина на преживяването им, ни водят към момента, в който сме се намираме сега.

Голямата, но неудобна и непризната от много истина е, че всички ние всъщност правим избора – за  начина, по който живеем, за партньора и приятелите ни, за интересите и това, с което ще изпълним живота си. Някои казват, че нямат избор и затова са неуспели, нещастни, нездрави. Но липсата на избор също е избор.

Вярно е, че щастието, благополучието и успехът изискват както усилия и смелост, така и разгръщане и развитие на цялостната ни личност. Но това не е ли една от най-значимите цели и постижения на Човешкото същество!

Всеки може да поспре за миг и да се запита – „защо съм тук, харесва ли ми, има ли нещо, което мога да направя, за да станат нещата по-добри за мен, за да бъда истински щастлив и удовлетворен? И ако го направи и бъде честен в отговора си, ще знае, че наистина от него зависи – и щастието, и успехът му. За да променим условията, първо трябва себе си да променим.

Из „ Мъдрост за всички времена”

„Мъдростта означава да съхраним чувството за погрешимост на всички наши възгледи и мнения; да помним, че нещата, на които най-много разчитаме, са несигурни и изменчиви.”

Джералд Бренан

„Учи се от миналото. Не чакай края на живота си само за да разбереш, че не си живял. Мнозина достигат мига, когато трябва да напуснат този свят, а взрат ли се назад, виждат радост и красота, които не са могли да имат, защото са живели в страх.”

Клиъруотър /бистра вода/

            „Можеш да превъзмогнеш всичко отрицателно, като осъзнаеш, че то властва над тебе само защото вярваш в него. Когато изживееш тази истина за себе си, ще бъдеш свободен.”

Айлийн Кади

            „Велик е не онзи, който никога не пада, а този, който винаги се изправя.”

Китайска поговорка

            „Лекът за всички злини и неправди, за всички грижи, скръб и престъпления на човечеството се съдържа в едничката дума „ОБИЧ”. Тя е божествената искра, която ражда и възобновява живота. Тя дава на всички и на всеки от нас силата да твори чудеса, ако пожелае...”

Лидия Чайлд