„Все търсех сила и увереност извън себе си.
Но те идват отвътре. Винаги са били там.”
Ана Фройд
Смисълът на всяко човешко съществуване е щастието – това е равносилно на здраве – физическо, емоционално, психическо.
Едва ли някой ще отрече колко е важно емоционалното ни състояние за живота ни, включително и за физическото ни здраве. Днес психосоматичната медицина подчертава единството на тяло и психика. Те непрекъснато си взаимодействат и предават своите характеристики на външния свят. Когато има дисхармония между тях, идва болестта, като защитна реакция на организма. Съществуват само общи болести, чиито прояви са локализирани. Психосоматичната медицина днес е единодушна в твърдението си, че „блокирането на чувствата” поражда болест, че тя е резултат от неизразени емоции и чувства.
Емоцията е в самата основа на човешкия живот. Организмът автоматично се ориентира към търсене на приятни усещания – радост, удоволствие, добро самочувствие. Стреми се да отстрани неприятните, които заплашват равновесието му. Това става или чрез избягване, или чрез борба. Тогава се появява страх, тъга, гняв, вина, агресивност. Емоцията е реакция на организма по отношение на приятно или неприятно усещане. Тя отеква в целия организъм и може да стане основният механизъм на болестта. Емоции са афективните конфликти, дълбоките и продължителни емоционални реакции, тревогите, враждебността, неприязънта. Най-опасни са дълбоките и продължителни емоции, които „разтърсват” телата и душите ни и с които не знаем какво да правим. Понякога дори не се осъзнават, поради блокиращи механизми /отрицателна подкрепа, напр./ Свързани са с норми, правила, предрасъдъци, с индивидуалния ни опит и се деформират. Така страхът от неуспех несъзнателно може да се преформира в отсъствие на заинтересованост. Или пък някой демонстрира, че „гневът му е предизвикан от нечие недостойно поведение” – а в действителност е предизвикан от това, че не му е оказано достатъчно внимание. Емоциите са положителната или отрицателна окраска на нашите преживявания. Те са тези, които фиксират паметта и влияят на мисленето ни. Ние „помним” с емоциите си.
Да се потърси професионална психологическа помощ когато душата страда е толкова естествено и човешко, също както да се потърси лечение за настинка или главоболие например. Както при най-малкия признак за физическо неразположение търсим лекаря, нека си позволим и при най-малката индикация за емоционален дискомфорт да потърсим помощ. Човек единствено ще спечели от това – ще си даде шанса да се изрази, да сподели, да разбере и да се освободи от тревогите и напрежението, да пита – за всичко онова, което го вълнува, но не е намерил как или кого. Психологията е не само наука, тя е изкуство за човешкото поведение, за човешката същност – във всичките им проявления. Тя ни позволява да се опознаваме, да преоткриваме истината, щастието, себе си и другите.
Естествено е човек да иска да бъде себе си, да търси щастие, успех, любов, равновесие. Много хора обаче усещат, че им липсва нещо, за да бъдат автентични и страдат. Усещат сякаш няколко личности живеят в тях, но без връзка помежду им. Чувстват, че им липсва цялостност. Именно цялостност, защото от това зависят вътрешната хармония и свобода. Но за да постигне това, е нужно човек да се промени. За да се промени, е необходимо и да вижда проблемите си, и да иска да ги реши, защото вече осъзнати, те нямат никаква разрушителна сила.
Личните проблеми на хората се дължат на психологически травми, конфликти между инстинкти и защити, на незадоволителни междуличностни отношения или екзистенциални дилеми. Всеки се стреми, преди всичко в личната сфера, да намери своята идентичност, емоционално осъществяване и смислена общност. Именно тук психологията и психотерапията се явяват начин за разбиране и справяне с причините за проблемите и страданието. Смисълът на психотерапията е човек да се опознае - без страх, честно и с любов, за да стане промяната възможна. Онази промяна, която ще го направи по-здрав, щастлив и адаптивен, след която ще гледа на себе си по един нов начин – с разбиране на това, което се случва в него и с него, с повече обич и топлота, без саморазрушително осъждане и критикуване. Такава промяна прави човек по-свободен в изборите му, по-способен по различни начини да задоволява своите дълбоки нужди и да се чувства удовлетворен. Опознаването на самите себе си, на осъзнаването на емоциите и чувствата ни, на новите начини, по които можем да ги изразим, по време на терапията действа оздравително. Прави ни по-сигурни и уверени в себе си, по-автономни, свободни и щастливи. Постепенно постигаме цялостна пренастройка на поведението си, на вътрешния си психичен живот, което води до телесно, емоционално и личностно израстване. Ставаме по-способни да се приемаме и харесваме такива, каквито сме. Вървейки с подкрепата на психотерапевта към целостта си имаме възможността да избираме собствените си отговорности според степента на вътрешното ни съзряване. За да е здрав и щастлив човек, е необходима хармония на личността му. Хармонията идва от реда, а той – от равновесието. Тогава изчезва вътрешният конфликт между „трябва” и „искам” – т.е. между правила, норми или предрасъдъци и чувства, често пораждащ физически симптоми с емоционални прояви. В преоткриването на равновесието, истината, щастието, в търсенето на истинското човешко същество, психологията и психотерапията са училище за самочувствие и душевно спокойствие.
Има много психотерапевтични методи. Всеки, решил да потърси този вид специализирана подкрепа за себе си, има правото да избере най-подходящия за него. Овладяването на един метод и професионалното му приложение от терапевта е достатъчно важен. Но за да бъде успешен процесът е не по-малко значимо какъв е той като човешко същество, като способност да разбира, приема и обича. Доколко е способен да изостави собствените си ценности и гледни точки, доколко е отговорен, активен и в същото време деликатен и чувствителен към посланията на пациента. Осигурява ли му необходимото време и пространство, от което има нужда, за да се изрази и разкаже своята история. Какво е необходимо тук? Моето убеждение е – да вниква, да обича, да търси подбудите, да не се възхищава и да не съди. Да знае, че човешката душевност не се нуждае от готови правила и рецепти. Той изслушва откровения и тайни, вероятно за първи път изречени. Най-съкровената човешка същност се излива пред него, но той не си приписва заслугите за това. Често при него идват хора, които понякога не са наясно с истинските причини, поради които търсят помощ. Изпитват страх, тревога и не знаят какво да очакват. Ще може ли той да предаде посланието, че е готов да чуе всичко, че нищо не го „шокира”, че не осъжда и критикува чувствата и преживяванията на пациента. Той, пациентът, има „богат” опит тъкмо в това – да се чувства сгрешил, виновен, ядосан, да се мисли за дефектен и недостоен може би, именно защото се е чувствал неразбран или критикуван заради своите си мисли, поведение и емоции. Как тогава да не се „скрие”, как да се довери. Щом другите не приемат неговия душевен свят, неговите емоции и чувства, значи това е нещо лошо. Понякога една депресия например, се появява само защото не имало никой, който да те чуе – със сърцето и душата си.
Процесът на терапията всъщност е една връзка – между две човешки същества, в която се учим да общуваме истински по един директен, непринуден и зрял начин. Невероятна е магията на това общуване и опознаване, защото именно това прави човек щастлив и му помага в една емпатична среда да се учи да се справя и успява. Щастието е именно в тези отношения, в които можем да споделим и съпреживеем с другия емоциите си, мислите си, гледните си точки, преживяванията си. За мен няма терапия, има терапевт, който е една-две крачки пред пациента. Той не се намира „горе”, а пациентът „долу”. Това просто е човек, който се е опознал, който е изучавал душата си и си е дал шанса да бъде щастлив. Това е човек, който знае колко неоценимо и богато е общуването между хората, който има какво да даде на пациентите си и знае и приема, че и те му дават много.
Всеки преценява обстоятелствата и живота през собствената си чувствителност и потенциал. Тези, при които количествените натрупвания са довели до качествени промени, но със знак минус, отричат терапията. Те са далеч от истината. Терапия избират хората, които имат вярната интуиция за себе си и света, усещащи, че свободата и щастието им са възможни в преодоляването на онези вътрешни задръжки, безмислени и сковаващи духа „усвоени” правила и принуди. Това са жадните за истински живот човешки същества. Те са тези, които са близо до истината – за себе си, за света и щастието. Какво да изберем – да се обречем на вегетиране или радостта? Нека да приемем „предизвикателството” да живеем и да търсим – да, там е рискът, но и щастието. Аз продължавам по този път и искам да ви познавам. Защото знам, че мога да ви дам, както и вие на мен – истинска и споделена емоция в срещата на две човешки същества.
„Макар и парадоксално, единствено в
развитието, обновлението и промяната
се крие истинската сигурност”
Ан Мороу Линдбърг
Александра Заркова
