Опитът ми с
клиенти обоснова и ме мотивира да разработя свой психотерапевтичен метод, който
е в отговор на същностните нужди на клиентите и води до трайни резултати и
оздравяване на личността. Основах го върху принципи, от чието спазване, убедена
съм, зависи качеството и смисъла на психотерапевтичното лечение.
Това е
хуманистичен, холистичен
психотерапевтичен подход, който приема, че:
- Дълбоко в себе си хората са еднакви.
- Човек се ражда с огромен потенциал да се учи
и развива, да е свободен и креативен, да обича и да е щастлив.
- Човек е продукт на влиянията и въздействията
на средата, създадена от значимите други. Колкото повече тази среда е
благотворна, толкова повече той развива потенциала си и обратното.
- Съществуват
много и различни проблеми, които си приличат по това, че олицетворяват
човешкото страдание.
- Човек е нещастен, защото е неприспособим –
налице е противоречие – между това, което е човек и това, което смята, че е,
т.е., между автентичната му същност и външното му поведение.
- Човек има
право в своя избор за самоопределяне, т.е., всеки избира собствените си
отговорности според степента на вътрешно съзряване.
- Единствено
чрез искрено и задълбочено себепознание и самоосъзнаване може да се постигне
равновесие, цялостност и щастие.
Важно е
терапевтът добре да познава и прилага метода, по който работи, но ако той не е
онази личност, постигнала високо ниво на личностно развитие и себепознание,
колко морално-етично ще е да „помага”! Смисълът и предназначението на
професията психотерапевт е именно да помага – на страдащото и нуждаещо се от
подкрепа, разбиране и приемане човешко същество, за което често терапевтът е
последната възможност. Това е голяма отговорност. Става въпрос за
най-деликатното, уязвимото, финото – човешката душа. Ако терапевтът не осъзнава
напълно тази отговорност, ако човешкото в него не е в развито състояние, ако
има собствени нерешени значими вътрешни конфликти, има вероятност дори да
навреди на клиента. Колкото повече притежава човешко разбиране, по-силно
излъчване и милосърдие, жизненост, жертвоготовност и вътрешна сила, толкова
по-добре ще върши своята работа като терапевт.
Методът ще е различен и уникален по своята
същност с нещо изключително важно:
1. Със
специфичната подготовка на бъдещите си терапевти. . Психотерапевтът често е
„последната надежда” на страдащото човешко същество. Моето убеждение е, че това
задължително поставя – в професионален, личностен, морално-етичен и чисто
човешки план – изискване към подготовката му – в обучението значима част, като
брой часове, да присъства личната терапия. Тя е необходима и задължителна за
всички бъдещи психотерапевти, в процеса на която те ще изминат онзи път към
себе си, в края на който да се доближат максимално до хармоничното, здраво и
зряло човешко същество. Това ще са свободни, с отворено съзнание хора, способни
и готови за най-важното, което всъщност прави някого ТЕРАПЕВТ – ДА ОБИЧАТ
клиентите си.
За да обичаш, е нужно да приемаш.
За да приемаш, трябва да разбираш.
За да разбираш, е нужно да познаваш.
За да познаваш, трябва да си свободен:
За да си свободен:
-
не трябва да робуваш на предразсъдъци,
-
на вредни правила,
-
на страх от изоставяне и самота
-
на прекалена нужда от одобрение
Ако не робуваш на предразсъдъци и
вредни правила, на страха от изоставяне и самота, на прекалена нужда от
одобрение, ти си свободен.
Ако си свободен, си способен да познаваш.
Ако познаваш, си способен да разбираш.
Ако разбираш, си способен да приемаш.
Ако приемаш, си способен да обичаш.
Това е
човекът, в който човешкото е в развито състояние. Притежава морала в
най-висшата му форма. Физически и психически е здрав и хармоничен.
Този човек има
и изразява лична и личностна, не осъдителна, а критична оценка за
действителността – защото е свободен. Способен е зряло и с уважение към
личността на другия да отхвърли поведение или отношение, като едновременно с
това:
-
разбира
-
разбира и приема
-
разбира, приема и обича
2. Определени
са брой часове за практически упражнения по основните теми и психични
разстройства. Това ще даде възможност на бъдещите терапевти да формират умения
за конструиране и работа в условията на терапевтична сесия.
3. Методът има
следните аспекти:
- Разглежда
ранния опит – до 7 години – като най-важният период, в който се формира типът
характер, убежденията, нагласите, ценностната система.
- Семейството
може да бъде както източник на много положителен опит и стимулации, на
осигуряване на възможности за развитие, растеж и позитивна изява, така и на
фрустрации, унижения, крайни ограничения и забрани, на манипулации и
емоционално изнудване. Ценностната система и моралните категории могат да бъдат
формирани или по начин, който помага на човешкото същество да живее пълноценно
и хармонично или по изкривен, деформиран начин.
- Човек е
неделима цялост от мисли, чувства, тяло, поведение, духовност и ценности.
- Нарушенията
в една от тези области влияят върху другите – в резултат на това се появяват
проблемите, затрудненията, разстройствата и болестта.
- Човек
разполага със способността да „оздравее” – това се определя от личната
мотивация за промяна и начина, по който гледа
и възприема себе си и света.
-
Терапевтичният процес между терапевт и пациент започва от проблема, поставен от
пациента. Холистичният терапевт обаче има знанията и уменията да вижда
цялостната картина. Той е наясно как конкретният проблем е част от цялото.
Прави ясна преценка на причинно-следствените връзки, за да се появят
емоционални, когнитивни, ценностни или поведенчески дефицити и затруднения.
- Терапията,
провеждана по метода Холистична психотерапия, е именно цялостен процес, по
време който клиентът има възможност да разбере и осъзнае своите аспекти,
тяхното състояние и да реши как иска да промени себе си и живота си.
- Терапевтът,
работещ по метода, е емпатичен, искрен и откровен. Има точната преценка кога и
как в терапевтичния процес да се разкрива и кога да спазва определени граници.
Знае, че с неговия личен опит като човешко същество и личност може да бъде и е
пример и коректив на клиентите си.