„Методите
за борба със страха не са се променили
толкова много. Само дето сега на мястото
на жертвоприношението и магическото
заклинание са дошли модерните, прикриващи
страха фармацевтични средства – той
самият, обаче е останал. В днешно време
психотерапията в нейните възможни форми
се е превърнала като че ли в най-важната
възможност за преработване на страха;
тя разкрива за пръв път историята на
неговото развитие у индивида.....“
„.....ние
все повече познаваме страха от нашето
собствено действане, което се обръща
срещу нас.............Нашето високомерие
сякаш се насочва като бумеранг срещу
самите нас; волята за власт, на която
липсва любов и смирение, волята за
власт над природата и живота поражда у
нас страха, че можем да се превърнем в
манипулирани, изпразнени от смисъл
същества. Ако в миналото хората са се
страхували от природните стихии, пред
които са били безпомощни, от застрашаващите
ги демони и отмъстителни богове, то ние
днес се страхуваме от самите себе си.“
„Ако
поне веднъж разгледаме страха „без
страх“, ще придобием представа за
неговия двойнствен аспект: от една
страна той може да ни активира, от друга
– да ни парализира. Страхът винаги е
сигнал и предупреждение за опасности
и в същото време има характерът на
подкана, на импулс за тяхното преодоляване.
Приемането и овладяването на страха
означава стъпка в развитието ни, то ни
дава възможност да станем по-зрели. И
обратното, избягването на страха и на
стълкновението с него, ни стагнира; то
препятства нашето по-нататъшно развитие
и ни кара да оставаме деца там, където
не сме преодолели страховите бариери.“
„Страхът
се появява винаги, когато се намираме
в ситуация, с която не сме в състояние
или все още не можем да се справим. Всяко
развитие, всяка стъпка на съзряване е
свързана със страх, защото ни води към
нещо ново, досега неизвестно и неовладяно,
към вътрешни или външни ситуации, които
все още не сме преживели и в които още
не сме преживели себе си. Всичко ново,
непознато, което предстои да се направи
или изпита за пръв път, наред с очарованието
от новото, с удоволствието от приключението
и с радостта от риска, носи също и страх.“
„.........ако
погледнем на измъчващите ни страхове
и като на знак, че сме застанали на
погрешна позиция или боязливо избягваме
някое от големите изисквания на живота
и не се осмеляваме да направим крачка
в развитието си, това би ни помогнало
да разпознаем подканващия характер на
страха да надраснем нашето досегашно
ниво на развитие, като достигнем една
нова свобода, същевременно нов ред и
отговорност."
