Животът не е състезание, а пътуване, на което трябва да се наслаждаваш всеки ден. Не позволявай на живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето! Основната ни задача е не да гледаме онова, което се очертава смътно на хоризонта, а това, което стои ясно пред нас. Най-ценното, което притежаваме, е днешният ден. Той е единственото, което притежаваме със сигурност. Всеки ден е по-добър от предишния. Затова – започни от днес да не се тревожиш за миналия ден. Той е в миналото, а то никога не се променя. Само ти можеш да се промениш, ако пожелаеш да го направиш. Започни от днес да не се тревожиш за утрешния ден – той винаги ще е пред теб и ще очаква да дадеш най-доброто от себе си. Но това може да стане само ако изживееш пълноценно днешния ден. Живей пълноценно всеки ден, за да е пълноценен животът ти!

ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА

ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА

неизвестен автор

          Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието, включително и Любовта. Един ден на острова било съобщено, че ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта. Тя казала:

-         Богатство, вземи ме със себе си.

-         Не мога- отговорило то – Имам толкова много злато на кораба си и няма място за теб.

Преминала и Суетата в своя красив кораб. Любовта помолила и нея да я вземе.

-         Не мога, ти си толкова мокра, че ще повредиш кораба ми.

Тъгата също била наблизо.

–       Тъга, позволи ми да избягам с теб.

–       Не мога – отговорила Тъгата - толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало наблизо, но било толкова щастливо, че дори не чуло Любовта.

 Внезапно се чул глас:

–       Ела, аз ще те взема със себе си.

Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била така развълнувана и щастлива, че не попитала за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил пътя си. Любовта разбрала колко много му дължи и попитала Познанието:

-         Кой ми помогна?

-         Помогна ти Времето – отговорило Познанието.

-          Времето – почудила се любовта - Но защо времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

 – Защото само Времето е способно да разбере колко е велика любовта.

ЛЮБОВТА – КАК ДА Я ЗАДЪРЖИМ ДО СЕБЕ СИ

Любов – в тази дума се крие жадуваната надежда на целия ни живот. Има ли някой, който да не е мечтал, да не е очаквал идеалната любов? Какво е любовта!? Благословия и дар от бога, висша ценност и смисъл, изпитание, клопка или пък заплаха? Любов от пръв поглед. Любов, издържала проверката на времето. Любов, благотворна и даряваща сила и красота или обсебваща, задушаваща и лишаваща от съществуване! Романтична, изпълнена с нежност и грижа за другия или страстна, наситена с въодушевление, болка и тревога? Спокойна, търпелива и опрощаваща или маниакална, натраплива и постоянно изискваща! Чести са разочарованията и болката от „любовта, която си е отишла”. Не са малко хората, които престават да вярват в любовта. Отричат я и започват да запълват празнотата – с много работа, с много пари, с много секс, с много връзки, с много храна, с много....... Убедени, че са направили всичко възможно, че са били непогрешими, че са дали всичко от себе си, обвиняват другия за неосъществената любов. Да, това е по-лесното и удобното. Човек е устроен така, че „избягва” – съзнавано и не – да види онези свои несъвършенства, които ще компроментират представата му за самия него. Да, случва се хората да се разделят, преценявайки, че е невъзможно да продължат заедно. Преди обаче да захвърлим възможността да изпитаме и изживеем това най-красиво, възвишено и съзидателно чувство, нека да си отговорим на въпросите: Как ние обичаме /или не обичаме/ ? - приемаме ли другия такъв, какъвто е /тук не става въпрос за приемане на сериозни или патологични отклонения в личността и поведението/ - това, на което държи, колко значение има за нас - критикуваме ли, съдим ли, дискредитираме ли, подценяваме ли го - какво му даваме – това, което ние искаме или това, от което той има нужда - даваме заради нуждата си да го правим или заради ползата, която той би имал от това, което му даваме - стремим ли се разберем от какво той има нужда или ние решаваме това - обичаме ли или сме се вкопчили в нуждата да притежаваме другия Какво е за нас връзката ? - очакваме ли съвършенство - развиваме ли способността си да обичаме - търсим ли баланс между отдаване и лично пространство - имаме ли трудности при даване и взимане - отчитаме ли ситуациите, които носят радост или сме подчинени на идеята за това как е правилно да постъпим - намираме ли време и пространство за връзката - искаме ли да сме абсолютен център във вселената - уважаваме ли гледната точка на другия, стремим ли се да я направим част от своята или се борим за първенство на своята - общуваме ли през маска Как да запазим жива любовта - да се откажем от контрола – проблемите с него се дължат на неспособността ни да обичаме - да не приемаме другия за даденост - да не се опитваме да го променяме по наш вкус и представа - да изоставим недоверието и свързаните с него погрешни убеждения - да свалим преградите и защитите - да не се насилваме да угаждаме - да не се превръщаме в нещо, което си мислим, че той иска - да мислим за това, от което се нуждае другият, да сме щастливи, ако той е добре – и това да не зависи от неговото присъствие - да поемаме отговорност за действията и поведението си - можем да обичаме само ако показваме душите си