ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА
неизвестен автор
Имало едно време един
остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието,
включително и Любовта. Един ден на острова било съобщено, че ще потъне, затова
всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да
остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта
решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта. Тя казала:
-
Богатство,
вземи ме със себе си.
-
Не мога-
отговорило то – Имам толкова много злато на кораба си и няма място за теб.
Преминала и Суетата в своя красив кораб. Любовта
помолила и нея да я вземе.
-
Не мога,
ти си толкова мокра, че ще повредиш кораба ми.
Тъгата също била наблизо.
– Тъга, позволи ми да избягам с теб.
– Не мога – отговорила Тъгата - толкова съм
тъжна, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало наблизо, но било
толкова щастливо, че дори не чуло Любовта.
Внезапно се чул
глас:
– Ела, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била
така развълнувана и щастлива, че не попитала за името му. Когато пристигнали на
сушата, той продължил пътя си. Любовта разбрала колко много му дължи и попитала
Познанието:
-
Кой ми
помогна?
-
Помогна
ти Времето – отговорило Познанието.
-
Времето – почудила се любовта - Но защо
времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост
отговорило:
– Защото само
Времето е способно да разбере колко е велика любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар