ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 4

1.     Пълноценният човек е жизнеутвърждаващ. Този, с чувство за малоценност, го компенсира с деструктивна агресия, болестен стремеж за превъзходство, високомерие и враждебност.

2.     Постоянното недоволство, почти от всичко, прикрива липсата на смелост и пропиляни възможности за себеосъществяване и себеудовлетвореност.

3.     Колкото повече човек има какво да предложи от себе си, толкова повече се чувства уверен.

4.     Ако идеализираме някого, автентичната среща е невъзможна.

5.     Да обичаш себе си = да проявяваш вътрешна грижа за себе си, да се приемаш и утвърждаваш като личност.
Да си погълнат от себе си = себевъзприемането и себеутвърждаването зависят от външни фактори.

6.     От "старостта" се страхуват тези, които не са осъзнали, че това са златните години, в които с много обич, безрезервно и с мъдрост се раздават "богатствата", натрупани преди това.

7.     Този, който предимно консумира, е като празна черна дупка. Този, който дава, съзидава.

8.      Който дава, се вдъхновява.

9.      Често родителите се фокусират предимно върху децата си, за да се "оправдаят", че не правят нищо с живота си.

10.  В основата на търсенето на сходни интереси и предпочитания - най-вече в отношенията в двойката - стои несъзнаваният страх от разочарование - за неосъществима принадлежност и близост. Способността за създаване на дълбока интимност не се влияе от различия в интересите, а от това доколко човек е естествен и автентичен.

11.  Осъзнати или не толкова, изборите и действията са си наши. Затова - всеки сам избира кой и какъв да бъде.

12.  Успешният живот е отражение на вътрешното благополучие и спокойствие. Те идват тогава, когато мислите, чувствата и действията не само са в хармония, но и в тях няма нито завист, нито отмъстителност, нито враждебност.

13.  Приемам, че едно от значенията и смисълът на думата раз-вивам, е разтварям. Както цветето раз-вива и разтваря листенцата си, за даде красотата и уханието си на света, така и сърцето и душата, за да дадат /и получат/ обич, трябва да се раз-виват и разтварят.

14.  Да "учим" децата си да се страхуват едва ли не от всичко в този "лош" свят, е просто проекция на нашата враждебност, малодушие и неспособност да справяме в този "лош" свят.

15.  Честността е привилегия на смелата и цялостна личност.

16.  Истинското предназначение на женската интуиция и сила е да се претворят в креативност, съзидание, красота и обич.

17.  Когато хората не знаят какво да направят с натрупаната си енергия, нито пък им хрумва да я претворят в нещо съзидателно, правят скандали. Е, и в тях има емоция, която да им даде усещането, че са "живи".

18.  Ако някой се отказва от искреността и честността във взаимоотношенията, "за да се хареса на другите", се отказва от истински и пълноценни отношения - както с другите, така и със себе си.

19.  Чувствата се "разбират" не с ума, а със сърцето.

20.  За да живеем пълноценно, е нужно и малко безцелност.

21.  Колко от това, което се прави "в името на децата", е наистина за децата или обслужва възрастните? Възможно ли е нещастни и непълноценни възрастни да отгледат щастливи и пълноценни деца? Ще разпознаем истината по резултатите.

22.  Опознаването както на собствените ни граници, така и тези на другите, е важно и необходимо за пълноценните и хармонични взаимоотношения. А границите ни - това е нашето лично пространство, в което имаме правото и задължението да уважаваме и реализираме интересите, потребностите, чувствата, стремежите си, свободните си избори.

23.  За да сме креативни и съзидателни, трябва да сме вдъхновени. За да сме
в-дъх-новени, трябва да осъзнаем какво точно ни кара да се чувстваме живи.

24.  Едни от най-ценните и скъпи ресурси, с които всеки разполага, са времето и информацията. При жизнеутвърждаваща мотивация те се ползват, за да се промени качеството на живот, за себереализация и себеосъществяване. При деструктивна тенденция /макар и несъзнавана понякога/, се разхищават. Резултатът е застой, неудовлетвореност, болест, деградация.

25.  Крехката, "чуплива" и сладникава "жена" е инфантилна. Зрялата е силна в нежността и нежна в силата.

26.  Ако някой е самодостатъчен - това не означава непременно да е сам/а. Означава да защитава личността си със самоувереност /т.е. да се чувства незастрашен/, самоуважение и достойнство.

27.  Да обичаш себе си - означава да проявяваш вътрешна грижа за себе си, както и да се утвърждаваш и приемаш като личност.

28.  Всяка ситуация е въпрос към нас. Който разбира смисъла на въпроса, отговаря за "отличен".

29.  Едно от най-големите доказателства за обичта и уважението към някого е честността.

30.  Този, който знае кой е, не търси "състезания". Не се вълнува дали е "долу", защото не изпитва враждебност и тревожност; не се стреми да е и "горе" - защото не се възгордява и не му е нужна надменност. Там, където е - той Е.

ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 3
 

1.    Страдание, което е осмислено, се превръща в състрадание. Страдание, което не е осмислено, се превръща в озлобление.

2.    Както липсата на грижа, така и прекалената грижа за тялото, подсказват за занемарени ум и душа.

3.     Най-сигурният начин да "паднеш" е стоиш "неподвижен".

4.     Избиращият психотерапията за изцеление, подкрепа или усъвършенстване на личността си, показва, избира и поема отговорност. Избиращият "хапчето", избира "патерицата" и прехвърля отговорността.

5.     Както "вкопченият" в миналото, така и "живеещият" в бъдещето, бягат от настоящето.

6.     Това, което не желаем да "пуснем", има власт над нас.

7.     Хроничният компромис е форма на съпротива срещу промяната.

8.     Колкото повече човек "буксува" на едно място, толкова повече затъва

9.     Ако притежаваме или твърдим, че притежаваме стойностни качества и потенциал, но изборите, които правим, не ги съдържат, то ни определят не качествата, а изборите.

10.  Много е лесно да разпознаем този, който обича - той я проектира извън него в красота - в обстановката около себе си, в отношенията, в "дребни" жестове.

11.  Страхът да бъдем Човеци резултира в обезчувствяването

12.  Невежеството намира обяснения в "свръхестественото".

13.  Когато хората не могат да се приемат един друг такива, каквито са, продължават да искат да променят другия - ако спрат, ще трябва да си признаят, че не искат да са с него.

14.  Когато проумеен собствената си незначителност, тогава ще осъзнаем и истинската си значимост.

15.  Разстоянията - във всеки смисъл - се преодоляват с движения.

16.  Объркването на горделивост с достойнство понякога води до трагедии, друг път - до комедии.

17.  Да прогледнем през "избраните" от нас заблуди не е задължително да е болезнено, може да е направо весело - стига да сме благодарни за прояснението, а не да страдаме от наранен нарцисизъм.

18.  Подаващият се на манипулация приема предлаганото от манипулатора - кука, стръв и нещо бляскаво.

19.  Повечето хора живеят не според това, което казват на глас, а според това, което си "казват" на ум - и от тук - разочарование или очарование.

20.  Няма неразрешими ситуации. Има решения, които не ни "харесват".

21.  От един единствен закон никой не може да избяга - този за причнно-следствената връзка.

22.  Липсата на култура за емоционално-психичното, или направо невежеството, лесно могат да внушат, че болестите, включително и определяните като най-тежки, се дължат, например, на консумацията на бял хляб /вчера го прочетох някъде/.

23.  Душата и сърцето могат да бъдат "нахранени" само ако умът позволи.

24.  Емоционалната болка има физически израз. Тя е глад за обич, който по-добре да се утоли с прегръдка и нежност, вместо да се заглушава с храна, алкохол и всякакви други заместители.

25.  Тялото, лицето и очите отразяват чрез експресията, одухотвореността и пламъкът /или пък липсата им/ колко и какъв живот има в нас.

26.  Човешката деструктивност често е резултат на страх от живота и бягство от болката.

27.  Автентичната среща, дълбоките и трайни взаимоотношения, включително и в любовта, зависят изцяло от емоционалната интелигентност.

28.  Разделили сме се с инфантилността си тогава, когато вече не важничим и с чувство за хумор се отнасяме към несъвършенствата си.

29.  Показател за зрялост е осъзнаването, че всичко, което съществува, съществува, за да създаде равновесие, баланс и цялостност.

30.  Тъгата е усещане за загуба. Ако осмислим причинно-следствената връзка за загубата, ще се справим здравословно с тъгата.