Дали има
случайности в живота, които са предопределили качеството на живота ни? Аз
мисля, че няма. По-скоро ни е удобно да вярваме в това. Подобно мислене
отразява абдикиране от собствената ни отговорност за собствения ни живот. Това,
което представлява той, е свързано с изборите, които правим или не правим?
Ако погледнем „назад” и се постараем да
обхванем – честно - с мисъл и чувство живота си в цялост, ще открием „странна”
логика. Ще видим как всеки човек, всяка
случка, всяка промяна, предизвикателство, трудност или победа, появили се в
живота ни, имат своето време и място. И точно те, нашето отношение и реакция към
тях, осмислянето им и начина на преживяването им, ни водят към момента, в който
сме се намираме сега.
Голямата, но
неудобна и непризната от много истина е, че всички ние всъщност правим избора –
за начина, по който живеем, за партньора
и приятелите ни, за интересите и това, с което ще изпълним живота си. Някои
казват, че нямат избор и затова са неуспели, нещастни, нездрави. Но липсата на
избор също е избор.
Вярно е, че
щастието, благополучието и успехът изискват както усилия и смелост, така и
разгръщане и развитие на цялостната ни личност. Но това не е ли една от
най-значимите цели и постижения на Човешкото същество!
Всеки може да
поспре за миг и да се запита – „защо съм тук, харесва ли ми, има ли нещо, което
мога да направя, за да станат нещата по-добри за мен, за да бъда истински
щастлив и удовлетворен? И ако го направи и бъде честен в отговора си, ще знае,
че наистина от него зависи – и щастието, и успехът му. За да променим
условията, първо трябва себе си да променим.