Дали има случайности в живота, които са предопределили качеството на живота ни? Аз мисля, че няма. По-скоро ни е удобно да вярваме в това. Подобно мислене отразява абдикиране от собствената ни отговорност за собствения ни живот. Това, което представлява той, е свързано с изборите, които правим или не правим?

 Ако погледнем „назад” и се постараем да обхванем – честно - с мисъл и чувство живота си в цялост, ще открием „странна” логика. Ще  видим как всеки човек, всяка случка, всяка промяна, предизвикателство, трудност или победа, появили се в живота ни, имат своето време и място. И точно те, нашето отношение и реакция към тях, осмислянето им и начина на преживяването им, ни водят към момента, в който сме се намираме сега.

Голямата, но неудобна и непризната от много истина е, че всички ние всъщност правим избора – за  начина, по който живеем, за партньора и приятелите ни, за интересите и това, с което ще изпълним живота си. Някои казват, че нямат избор и затова са неуспели, нещастни, нездрави. Но липсата на избор също е избор.

Вярно е, че щастието, благополучието и успехът изискват както усилия и смелост, така и разгръщане и развитие на цялостната ни личност. Но това не е ли една от най-значимите цели и постижения на Човешкото същество!

Всеки може да поспре за миг и да се запита – „защо съм тук, харесва ли ми, има ли нещо, което мога да направя, за да станат нещата по-добри за мен, за да бъда истински щастлив и удовлетворен? И ако го направи и бъде честен в отговора си, ще знае, че наистина от него зависи – и щастието, и успехът му. За да променим условията, първо трябва себе си да променим.