вторник, 3 април 2012 г.
ЛЮБОВТА – КАК ДА Я ЗАДЪРЖИМ ДО СЕБЕ СИ
Любов – в тази дума се крие жадуваната надежда на целия ни живот. Има ли някой, който да не е мечтал, да не е очаквал идеалната любов? Какво е любовта!? Благословия и дар от бога, висша ценност и смисъл, изпитание, клопка или пък заплаха? Любов от пръв поглед. Любов, издържала проверката на времето. Любов, благотворна и даряваща сила и красота или обсебваща, задушаваща и лишаваща от съществуване! Романтична, изпълнена с нежност и грижа за другия или страстна, наситена с въодушевление, болка и тревога? Спокойна, търпелива и опрощаваща или маниакална, натраплива и постоянно изискваща!
Чести са разочарованията и болката от „любовта, която си е отишла”. Не са малко хората, които престават да вярват в любовта. Отричат я и започват да запълват празнотата – с много работа, с много пари, с много секс, с много връзки, с много храна, с много.......
Убедени, че са направили всичко възможно, че са били непогрешими, че са дали всичко от себе си, обвиняват другия за неосъществената любов. Да, това е по-лесното и удобното. Човек е устроен така, че „избягва” – съзнавано и не – да види онези свои несъвършенства, които ще компроментират представата му за самия него.
Да, случва се хората да се разделят, преценявайки, че е невъзможно да продължат заедно. Преди обаче да захвърлим възможността да изпитаме и изживеем това най-красиво, възвишено и съзидателно чувство, нека да си отговорим на въпросите:
Как ние обичаме /или не обичаме/ ?
- приемаме ли другия такъв, какъвто е /тук не става въпрос за приемане на сериозни или патологични отклонения в личността и поведението/
- това, на което държи, колко значение има за нас
- критикуваме ли, съдим ли, дискредитираме ли, подценяваме ли го
- какво му даваме – това, което ние искаме или това, от което той има нужда
- даваме заради нуждата си да го правим или заради ползата, която той би имал от това, което му даваме
- стремим ли се разберем от какво той има нужда или ние решаваме това
- обичаме ли или сме се вкопчили в нуждата да притежаваме другия
Какво е за нас връзката ?
- очакваме ли съвършенство
- развиваме ли способността си да обичаме
- търсим ли баланс между отдаване и лично пространство
- имаме ли трудности при даване и взимане
- отчитаме ли ситуациите, които носят радост или сме подчинени на идеята за това как е правилно да постъпим
- намираме ли време и пространство за връзката
- искаме ли да сме абсолютен център във вселената
- уважаваме ли гледната точка на другия, стремим ли се да я направим част от своята или се борим за първенство на своята
- общуваме ли през маска
Как да запазим жива любовта
- да се откажем от контрола – проблемите с него се дължат на неспособността ни да обичаме
- да не приемаме другия за даденост
- да не се опитваме да го променяме по наш вкус и представа
- да изоставим недоверието и свързаните с него погрешни убеждения
- да свалим преградите и защитите
- да не се насилваме да угаждаме
- да не се превръщаме в нещо, което си мислим, че той иска
- да мислим за това, от което се нуждае другият, да сме щастливи, ако той е добре – и това да не зависи от неговото присъствие
- да поемаме отговорност за действията и поведението си
- можем да обичаме само ако показваме душите си
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар