В днешно време темата за СЕКСА е най-експлоатираната, най-недоизказаната, най-недоизживяната, най-неразбраната. Това, което някои наричат разкрепостеност в секса, не е нищо друго освен изкривено проявление на истинската сексуалност. Мярка за „мъжественост” е станал броят сексуални актове и героичните победи в леглото, мярка за „женственост – направо маниакално добре подържаната външност.

Сексуалността не се изчерпва и свежда единствено по половия акт. Той би следвало да е израз на любовта между партньорите, любов, основана на доверие, уважение, сътрудничество, на отдаване и приемане; на отношения, които изключват стремежа за надмощие и контрол над другия; на връзка, в която хората не „решават” личностните си проблеми и емоционалните си конфликти чрез другия.

 Израз на сексуалност е и влюбеният и нежен поглед, докосването и милването, прегръдката, целувката, всички онези наши жестове, разкриващи чувствата ни.

Твърде малко са хората, посетили кабинета ми, за които изразът на чувства, а не срамът от тях /прикрит и „оправдан” от безумни норми на поведение/ се възприема като нещо естествено и здравословно. Е, затова хората са толкова болни – от задръстените си чувства и енергия. Сексуалността също им боледува, намирайки различни начини за проява на тази болестност, за която фармацевтичните компании се „грижат” тъй добре.

 Малко са хората, на които изобщо им хрумва да се замислят защо са болни и дали това не е най-сигурният знак, че живеят в разрез с истинската си природа и същност. Не е ли резонен въпросът защо при това развитие на медицината и фармацевтиката броят на болните хора се увеличава?

За любознателните /т.е. тези, които обичат знанието/, не за любопитните /т.е. тези, които си врат носа навсякъде/ ще цитирам Валдо  Бернаскони – „Неорайхиански теории”.

„Човекът, който току-що прекрачи прага на третото хилядолетие, е открил секса в най-болестните му перверзни аспекти, но още не се е научил да се отдава, да се отпуска, да се доверява на себе си и другия: научил се е да чука, а не да се люби! Затова сексуалният му акт не води до презареждане, до физическо усещане за отпускане и отдаване, до дистенция post-coitum.

Обществото на третото хилядолетие е просмукано от секс, прави секс. Тресе се яко в оргазъм, но по един технически, стерилен начин, нещо като сексуално „бързо хранене”. Обвзето от френетичното търсене на власт над „ти”, то е забравило любовта – единственото условие, при което се реализира и тоталното физическо отпускане, а следователно и оргазмичността.

Днес между партньорите много по-често наблюдаваме сблъсъци, отколкото истинска среща. Фронтовете са здраво циментирани. Мъжът и жената се насилват да изглеждат различни, еманципирани, обратно на техните фантазии, които по време на аналитичната терапия се разкриват винаги отчаяно монотонни и реакционистки. Живеят в света на изглеждането, а не на същността. Живеят в едно общество на парадоска, общество, което забранява отпускането и отдаването на чувствата и емоциите, а рекламира използването на тялото като сексуален интсрумент.

Толкова по въпроса. Всеки ще намери своя отговор на своя живот.