както и за всеки,
желаещ да повиши личностното си ниво на развитие и психологическа култура във
взаимоотношенията
Продължителност – три месеца –
всяка събота от 11.00 до 16.00 часа.
Такса – 10 лв. за час.
За повече информация и записване
– 0889-442-712 – Александра Заркова
неделя, 4 ноември 2012 г.
ЦЕННОСТНАТА
СИСТЕМА, която е нашият вътрешен морално-етичен компас, е важна част от
духовния ни свят. Наблюдава се високо ниво на нравствено познание и не така
високо на нравствено поведение. Това подсказва за двойни стандарти. Т.е., знаем
кое е доброто, но по-лесно е да го изискваме от другите, отколкото да го
проявяваме в собственото си поведение и отношения.
Психологически
това е напълно обяснимо. Хората имат нуждата да се преживяват добри и да не
желаят да видят в себе си лошите си аспекти. Те или се отричат, или са
изтласкани в подсъзнанието и се виждат в другите под формата на проекция. За
собственото ни израстване и самоосъзнаване е важно да открием какво в другите
ни дразни, гневи, тревожи, защото в тях не харесваме именно тези неща, които
носим в себе си, или пък бихме искали да притежаваме, но не се осмеляваме.
Осветляването
на тъмните ни страни прави възможно тяхното осмисляне и приемане. Много хора се
отнасят осъдително, например към способността на някой да е позитивно
агресивен, пробивен, заявяващ и защитаващ позициите си, като при това той да не
вреди на никого. Всъщност се определя като лошо поведението, което тези хора не
притежават като способност или пък тяхната агресивност е изтласкана в
несъзнаваното от възпитание, което е потиснало инициативата и волята им.
Не бихме могли
да постигнем хармония ако не видим онези наши аспекти, които отхвърляме като
негативни. Хармонията се изразява именно в това – в приемането на всичките ни
добри и лоши страни. Ако не отричаме лошото в нас, ще имаме възможност да го
коригираме и да го превърнем в добро. Това води към целостта ни като личности.
За да създадем
собствените си критерии за добро и зло, за да сме наистина морални и духовни, е
нужно да развиване чрез проявлението им ценностите, на които държим. Така няма
да прилагаме двойни стандарти, ще носим отговорност за влиянието и последиците
от собственото ни поведение, а и по-лесно ще разчитаме посланията в поведението
на другите към нас.
Нужно е и да
преразгледаме смисъла, който сме придавали на определени наши нагласи и
поведения, дали не сме ги превърнали в „ценности”, но в изкривения им вариант.
Например, мазохизмът като нагласа и поведение означава да страдаме, когато това
не е нужно. Водени сме от изопачената идея, че това търпение е добродетел. А
това е търпимост към отношение и поведение към нас, които ни вредят от една
страна и от друга сме издигнали в добродетел да се жертваме, пренебрегваме и
изоставяме в собствените си потребности и значимост. Също така уважението не е
страхопочитание, грижовността няма нищо общо с контрола или обсебването. Достойнството
не е гордост, стремежът към развитие изключва завистта и злобата, свободата е
автономност, а не зависимост. Човечността е не „морал”, а състрадание и
опрощение. Когато „вярваме”, че искаме за другите онова, което мислим, че е най-добро
за тях, сме просто контролиращи или садистични. Ако пък сме убедени, че нашето
чувство за справедливост диктува агресивността ни, сме деструктивни. Мислейки,
че сме само предпазливи и „здравомислещи”, сме страхливи. Страхуваме от
свободата, когато мислим, че сме движени единствено от мисълта да не нараним
някого. Свободата е правото да кажеш на другите това, което не искат да чуят.
сряда, 10 октомври 2012 г.
Дали има
случайности в живота, които са предопределили качеството на живота ни? Аз
мисля, че няма. По-скоро ни е удобно да вярваме в това. Подобно мислене
отразява абдикиране от собствената ни отговорност за собствения ни живот. Това,
което представлява той, е свързано с изборите, които правим или не правим?
Ако погледнем „назад” и се постараем да
обхванем – честно - с мисъл и чувство живота си в цялост, ще открием „странна”
логика. Ще видим как всеки човек, всяка
случка, всяка промяна, предизвикателство, трудност или победа, появили се в
живота ни, имат своето време и място. И точно те, нашето отношение и реакция към
тях, осмислянето им и начина на преживяването им, ни водят към момента, в който
сме се намираме сега.
Голямата, но
неудобна и непризната от много истина е, че всички ние всъщност правим избора –
за начина, по който живеем, за партньора
и приятелите ни, за интересите и това, с което ще изпълним живота си. Някои
казват, че нямат избор и затова са неуспели, нещастни, нездрави. Но липсата на
избор също е избор.
Вярно е, че
щастието, благополучието и успехът изискват както усилия и смелост, така и
разгръщане и развитие на цялостната ни личност. Но това не е ли една от
най-значимите цели и постижения на Човешкото същество!
Всеки може да
поспре за миг и да се запита – „защо съм тук, харесва ли ми, има ли нещо, което
мога да направя, за да станат нещата по-добри за мен, за да бъда истински
щастлив и удовлетворен? И ако го направи и бъде честен в отговора си, ще знае,
че наистина от него зависи – и щастието, и успехът му. За да променим
условията, първо трябва себе си да променим.
„Мъдростта
означава да съхраним чувството за погрешимост на всички наши възгледи и мнения;
да помним, че нещата, на които най-много разчитаме, са несигурни и изменчиви.”
Джералд Бренан
„Учи
се от миналото. Не чакай края на живота си само за да разбереш, че не си живял.
Мнозина достигат мига, когато трябва да напуснат този свят, а взрат ли се
назад, виждат радост и красота, които не са могли да имат, защото са живели в
страх.”
Клиъруотър /бистра
вода/
„Можеш
да превъзмогнеш всичко отрицателно, като осъзнаеш, че то властва над тебе само
защото вярваш в него. Когато изживееш тази истина за себе си, ще бъдеш
свободен.”
Айлийн Кади
„Велик е не онзи, който никога не
пада, а този, който винаги се изправя.”
Китайска поговорка
„Лекът за всички злини и неправди,
за всички грижи, скръб и престъпления на човечеството се съдържа в едничката
дума „ОБИЧ”. Тя е божествената искра, която ражда и възобновява живота. Тя дава
на всички и на всеки от нас силата да твори чудеса, ако пожелае...”
Лидия Чайлд
неделя, 10 юни 2012 г.
„По-лесно е да се разбие атома,
отколкото предразсъдъка”
Айнщайн
Ако живеем с убеждението, че „знаем”, а не с желанието
„да учим”, няма как да се справим с нещата, които се отразяват негативно върху
живота ни. Често, осъзнавайки или не, това са най-различни предразсъдъци.
Самата дума предразсъдък показва, че има нещо, което е
пред разсъдъка, пред разума. Какво е това нещо? Ами това е някакво твърдо,
непроменимо, непоклатимо схващане, идея, норма, правило, клише, което се приема
за „единствена и неопровержима истина”, не се подлага под съмнение и се следва,
а и налага, неотклонно. Предразсъдъкът предопределя модел на отношение, мислене
и поведение, които нямат нищо общо с истинската човешка природа и
предназначението ни като човешки същества – а именно да сме преди всичко
вътрешно свободни, автономни и щастливи.
На кого са необходими предразсъдъците? На тези, които
се чувстват застрашени от новото, от различността и креативността, от свободния
дух и живия живот. Да се гледа на света и хората през призмата на
предразсъдъците е признак не само за тесногръдие и малодушие, то е и
изопачаване, и изкривяване на истината за нещата. Предразсъдъкът няма нищо общо
с обективността, с истинската любов и разбиране, затова
там където властва предразсъдъкът, не може да има обич, щастие, здраве или хармонични
отношения.
Предразсъдъците
са измислени от морализаторите, от хора, на които им липсва чувство за
толерантност към различните, от такива с изсушени души и чувства, за които
смисълът на истинския живот и щастие е непонятен. Защо ли? Защото за такива
представители на човешкия род така е по-лесно – по този начин контролират и
държат в подчинение другите чрез „силата” на предразсъдъка, както и със „страшните”
последиците от него, ако той не се следва. Това е форма на отнемане на личната
свобода и манипулация на нечий живот, на лишаването от възможност за личен
избор и воля, на потискане на чувствата и поривите. Такива хора се правят, че
„знаят” всички „истини” и това ги освобождава в техните очи от необходимостта
да учат, следователно да се променят. Това са хора властни, сковани, които, едва ли не, идентифицирайки се с
предразсъдъка, всъщност се крият зад него, крият истинската си природа и
същност.
Много са хората, за съжаление, вече лишени от лична
воля, на които някой налага предразсъдъка и те го следват, въпреки че съзнават
абсурдността му и страдат, но нямат силата да го отхвърлят. Те се превръщат в
най-удобни за контрол и манипулация. Истина е, че много са факторите и
обстоятелствата, които слагат отпечатък върху живота ни през различните етапи –
детство, пубертет, училище, студентски години, работа, брак. Всичко това обаче
не остава в миналото, а се фокусира в настоящето и се проявява в отношенията ни
както към другите и света, така и към самите себе си.
Ако един предразсъдък в даден момент е осигурявал, ако
това изобщо е възможно, някаква измислена стабилност, сигурност и равновесие,
за да се откаже от него човек, трябва да знае и да има с какво да го замени.
Тук вече става въпрос за учене, себепознание и промяна, за лична отговорност и
зрялост – емоционална и личностна. Това е равносилно човек да си върне
свободата, автономността и независимостта, а те нямат нищо общо с
предразсъдъците.
Който има силата и смелостта да се откаже както от
мислене и поведение, подвластно на предразсъдъци, така и от претенциите си към
другите, открива нещо изумително – започва да усеща, че другите хора вече не
могат нито да го ядосат, нито да го засегнат или обидят. Защо ли? Защото се е
освободил от оковите на предразсъдъка и си е възвърнал истинската свобода –
вътрешната.
Въпреки че живеем в 21 век, много жени все още страдат
/макар и да не го съзнават/ от чувството за малоценност от това, че са жени.
Този комплекс е създаден през вековете и все още е поддържан от правила и
критерии, в които жените следва да се вместват, за да бъдат предпочитани,
харесвани, успешни. /Да си припомним само тревогата на много жени от някои
физически несъвършенства!/ Истинската еманципация на жената е в освобождаването
именно от комплекса й за малоценност, че е жена, в освобождаването от предразсъдъци
и разкрепостяване на духа. Резултатът ще е възвръщане на нейната вътрешна
свобода и истинска женственост, която се изявява преди всичко с качества и
поведение. Коя и каква е тази ЖЕНА?
Тя се цени, самоуважава, не се стреми да се хареса и
да впечатлява.
Тя притежава себе си и не позволява друг да я
притежава.
Има богат и разнообразен личен живот.
Държи на личното си пространство, затова уважава и
личното пространство на мъжа.
Знае, че успехът й зависи не толкова от външния й вид,
а от поведението, качествата, излъчването и богатия й вътрешен свят.
Тя е нежна, без да е кокетна, независима и духовно
силна.
Уверена е, мисли автономно и не вярва на вменени
„женски качества, себеотрицание и наложени критерии за външен вид”.
Не се вписва в рамки и стандарти, има свои, изградени
на основата на себепознание, достойнство и самоуважение.
Тя е с някой, защото иска, а не защото се нуждае.
Излъчва дързост, а не покорство и примирение.
Тя е самоуверена, което означава незастрашена.
Знае, че мъжът има това отношение към нея, което тя
има към себе си.
Не изтезава и не вреди на тялото си, защото знае, че
отношението към тялото й, е отношението й към самата нея.
Тя е женствена и знае, че това е качество –
великодушие, съпричастност и състрадание. Не бърка съпричастността със
съжалението или с предлагането на решения за даден проблем. Проявява добрдушност
и добронамерена снизходителност, които й помагат да приема несъвършенствата на
другия. Готова е да помага на партньора си по този начин да става по-мъдър и
зрял чрез тази нежност и топлота.
Тя не заменя нуждата от закрила с покорство,
уважението с обожание и сигурността със зависимост.
Знае, че да обичаш себе си, означава да проявяваш
вътрешна грижа за себе си, както и да се утвърждаваш и приемаш като личност.
Наясно е, че да си самодостатъчна не означава да
живееш непременно сама, а да защитаваш личността си – със самоувереност,
самоуважение и достойнство.
Разделила се е с нагласата – винаги готова, да съм
добричка, услужлива, внимателна, винаги подкрепяща и толерантна.
Знае, че специална я прави не вниманието на мъжа, а
нейните качества и способности и – най-вече самоуважението й.
Тя не е перфектна, а интересна.
Не се престарава, не угажда, не се нагажда, защото
знае, че няма нужда да го прави.
Щастлива е с мъжа до нея, но е щастлива и без него.
Знае, че е сексапилна, когато излъчва щастие.
Наясно е, че ако се превърне в това, което мъжът иска
от нея, тя губи уважението му.
Тя е естествена и спокойна.
Привлекателна е, защото не оставя мъжът до нея да смята, че я
притежава и му е вързана в кърпа 100 % .
Има собствено мнение и го отстоява, не си сваля сама
цената.
Не показва, защото няма нужда, че светът започва и
завършва с мъжа.
Не отегчава мъжа, защото не е нито прекалено идеална,
нито сладка и добричка.
Под достойнството й е да използва секса като примамка.
Тя знае, че е пълноценна, когато няма нужда от мъж, за
да оцелява и че е с него, за да споделят това, което имат.
Наясно е, че хармонията е цялостност от различни неща,
които не се борят, унищожават и отхвърлят, а разбират и приемат.