„По-лесно е да се разбие атома,

отколкото предразсъдъка”

Айнщайн

Ако живеем с убеждението, че „знаем”, а не с желанието „да учим”, няма как да се справим с нещата, които се отразяват негативно върху живота ни. Често, осъзнавайки или не, това са най-различни предразсъдъци.

Самата дума предразсъдък показва, че има нещо, което е пред разсъдъка, пред разума. Какво е това нещо? Ами това е някакво твърдо, непроменимо, непоклатимо схващане, идея, норма, правило, клише, което се приема за „единствена и неопровержима истина”, не се подлага под съмнение и се следва, а и налага, неотклонно. Предразсъдъкът предопределя модел на отношение, мислене и поведение, които нямат нищо общо с истинската човешка природа и предназначението ни като човешки същества – а именно да сме преди всичко вътрешно свободни, автономни и щастливи.

На кого са необходими предразсъдъците? На тези, които се чувстват застрашени от новото, от различността и креативността, от свободния дух и живия живот. Да се гледа на света и хората през призмата на предразсъдъците е признак не само за тесногръдие и малодушие, то е и изопачаване, и изкривяване на истината за нещата. Предразсъдъкът няма нищо общо с обективността, с истинската любов и разбиране, затова там където властва предразсъдъкът, не може да има обич, щастие, здраве или хармонични отношения.

 Предразсъдъците са измислени от морализаторите, от хора, на които им липсва чувство за толерантност към различните, от такива с изсушени души и чувства, за които смисълът на истинския живот и щастие е непонятен. Защо ли? Защото за такива представители на човешкия род така е по-лесно – по този начин контролират и държат в подчинение другите чрез „силата” на предразсъдъка, както и със „страшните” последиците от него, ако той не се следва. Това е форма на отнемане на личната свобода и манипулация на нечий живот, на лишаването от възможност за личен избор и воля, на потискане на чувствата и поривите. Такива хора се правят, че „знаят” всички „истини” и това ги освобождава в техните очи от необходимостта да учат, следователно да се променят. Това са хора властни, сковани,  които, едва ли не, идентифицирайки се с предразсъдъка, всъщност се крият зад него, крият истинската си природа и същност.

Много са хората, за съжаление, вече лишени от лична воля, на които някой налага предразсъдъка и те го следват, въпреки че съзнават абсурдността му и страдат, но нямат силата да го отхвърлят. Те се превръщат в най-удобни за контрол и манипулация. Истина е, че много са факторите и обстоятелствата, които слагат отпечатък върху живота ни през различните етапи – детство, пубертет, училище, студентски години, работа, брак. Всичко това обаче не остава в миналото, а се фокусира в настоящето и се проявява в отношенията ни както към другите и света, така и към самите себе си.

Ако един предразсъдък в даден момент е осигурявал, ако това изобщо е възможно, някаква измислена стабилност, сигурност и равновесие, за да се откаже от него човек, трябва да знае и да има с какво да го замени. Тук вече става въпрос за учене, себепознание и промяна, за лична отговорност и зрялост – емоционална и личностна. Това е равносилно човек да си върне свободата, автономността и независимостта, а те нямат нищо общо с предразсъдъците.

Който има силата и смелостта да се откаже както от мислене и поведение, подвластно на предразсъдъци, така и от претенциите си към другите, открива нещо изумително – започва да усеща, че другите хора вече не могат нито да го ядосат, нито да го засегнат или обидят. Защо ли? Защото се е освободил от оковите на предразсъдъка и си е възвърнал истинската свобода – вътрешната.