Пиша тези редове, /част от които ще бъдат цитат на В. Райх/, по повод предаването „Още нещо” по телевизия news 7 на 05.02.2014 г. Водещите Лара и Владислав бяха поканили специалисти – сексолог и психолог –във връзка с темата „сексуално възпитание” на децата. Всъщност мотивацията ми за този материал беше случай, касаещ техен колега и детето му, разказан от водещите.

В училище детето споменало думата секс, за което било наказано с публично унижение от „учителката”. В този „грандиозен проблем” били включени всички страни и той бил „разрешен” морализаторски от хора с изсушени души и силно замърсено и деформирано мислене / тук изказвам моето мнение за подобни лицемери/; за истински ценности и истинска сексуална култура, за уважение и приемане на чувствата на детето и дума не може да става.

Работила съм в сферата на образованието – и като учител, и като директор – и ще кажа, че е имало прекрасни учители, но е имало и такива, които са се възползвали от овластеното си положение на учител, за да си изкарват върху децата личната неудовлетвореност и садизъм.

Темата секс и сексуалност е най-неразбраната, най-недоизживяната, най-неизказаната. Има табу върху нея. Но когато едно нещо се забранява, потиска и изтласква – то ще се прояви в най-изкривената му форма. Затова и за нещо толкова естествено, красиво и вълнуващо – каквото би следвало да е сексуалното общуване, или не се говори, или се говори със срам, с вина или пък пошло.

Тук искам вече да посоча няколко цитата на Вилхелм Райх, който пише за хора, заразени от „емоционалната чума”.

„Реакциите на емоционалната чума се дължат на сексуална репресия в стазис. Справя се със стазисното си състояние като изключва от средата си естествената си възбуда. Следователно, той вярва, че му е необходимо да контролира нагласите и морала на културата ни и затова става негативно настроен към живота. Не може да понася естественото себеизразяване, защото то поражда в него непоносим копнеж. Ето защо той постоянно и навсякъде се стреми да го задуши. Това му поведение е войнствено, агресивно и изключително компетентно; той го рационализира, така че да се възприеме като добро за обществото и се стреми да го институционализира.

Емоционалната чума се рационализира в голяма степен и не се осъзнава. Разкриването обаче на истинските мотиви за чумавите реакции, веднага и неизбежно поражда тревога и гняв. Всеки, заразен от емоционална чума, е оргазмично импотентен.

Емоционалната чума се проявява в много форми: злостно клюкарство и клеветничество, порнография, бюрократизъм, стремеж за властване над другите, скъперничество, расова омраза, САДИСТИЧНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДЕЦАТА, криминално антисоциално поведение….

Чумавите хора са тези, които предписват какво да е поведението на децата, налагат табу върху секса.

Емоционално чумавият не е способен да приеме промяна или различие от какъвто и да е характер. За разлика от здравия индивид, той трябва да налага ограничения не само на себе си, но най-вече и изключително върху обкръжаващите го, за да си гарантира, че именно неговият начин на мислене ще бъде възприет.

Гениталната фрустрация, от която той страда, е онзи енергиен източник /неразтоварен/, който зарежда емоционалната чума. Без значение дали става въпрос за същностното му или косвено проявление, сексуалният живот на чумавия характер е винаги садистичен и порнографски. Той изисква пуритански морал от хората да себе си и насочва садистичния си гняв към онези, които се радват на естествен любовен живот.”

За тези, които искат да живеят с отворен и чист ум, сърце и душа и  проявят интерес към темата – „Анализ на характера” – Вилхелм Райх

Откъс от „ДА ИМАШ ИЛИ ДА БЪДЕШ“ – Ерих Фром

Предпазливите, ориентирани към притежание хора, се уповават на сигурността и въпреки това се чувстват твърде несигурни. Те изцяло зависят от онова, което имат: пари, престиж, имидж – т.е., от нещо извън тях. Какво става с тези хора, ако го изгубят? Защото, каквото и да притежава, в един момент човек може да го изгуби. Най-лесно може да се прости с недвижимата и движимата си собственост, а заедно с тях с положението и приятелите си, дори с живота си. Ако аз съм онова, което имам, в случай че го загубя, кой съм тогава? Един сразен, опустошен човек – жалък пример за погрешен начин на живот. Само защото има някаква вероятност да загубя онова, което притежавам, аз по необходимост се тревожа, че ще го загубя. Боя се от икономически промени, от революции, от болести, от смърт; боя се от любовта, от свободата, от развитието, от промяната, от неизвестността. Така че постоянно се тревожа, страдам от хронична хипохондрия, боя се не само да не загубя здравето си, но и всичко, което притежавам. Ставам предпазлив, неотсъпчив, подозрителен, самотен, движен единствено от опустошителна страст да придобивам повече, за да се чувства по-защитен.

Тревожността и несигурността, които поражда опасността за изгубиш онова, което имаш, биват елиминирани, ако човек е предпочел да бъде, вместо да има. Ако аз съм онова, което съм, а не онова, което имам, никой не може да застраши сигурността ми и да ме лиши от чувството за идентичност. Центърът на моето съществуване е в мен самия, способността ми да бъда и да реализирам същностните си сили е част от моя характер и зависи единствено от мен.

Единствената заплаха за сигурността ми при битийната ориентация се корени вътре в мен самия: в липсата на вяра в жизнените и творческите ми способности, в регресивни тенденции, в духовна ленност и в примирението други да направляват живота ми.

Какви „типове“ хора можем да срещнем на работното място или в живота

1. Некомуникативен – не поема отговорност

2. Неслушащ – не изпълнява, прави грешки

3. Мечтател – прави грешки, предава

4. Самотник – отчужден, негативен, няма обмен на идеи

5. Потайник – държи в тайна информация от чувство за власт, има потребност от признание

6. Намусен – вменява вина

7. Свръхчувствителен – лесно се обижда, липсва му обективност /другите да са „нащрек“ с него/

8. Мрънкало – неформален говорител

9. Мъченикът – вменява вина, всява напрежение

10. Песимистът – деструктивен, дърпа назад

11.Предразсъдъчен – създава напрежение, демонстрира превъзходство

12. Педант – чувства се недооценен, не приема помощ, несигурен, страх от грешка

13. Контрольорът – страхува се от предателство, перфекционист, нуждае се от постоянно признание

14. Многознайкото – не признава грешките си, приписва си заслуги

15. Примадоната – фокусиран върху себе си, има си собствен дневен ред

16. Съревноваващ се – руши доверието

17. Грубиянинът – да се контролира

18. Агресивният – несигурен, има нужда от признание и власт

19. Манипулаторът – не оставя следи /да се открие играта му/

20. Нарушителят – играе си с правилата, създава неприятности

Из "Основни форми на страх" - Фриц Риман

„Методите за борба със страха не са се променили толкова много. Само дето сега на мястото на жертвоприношението и магическото заклинание са дошли модерните, прикриващи страха фармацевтични средства – той самият, обаче е останал. В днешно време психотерапията в нейните възможни форми се е превърнала като че ли в най-важната възможност за преработване на страха; тя разкрива за пръв път историята на неговото развитие у индивида.....“

„.....ние все повече познаваме страха от нашето собствено действане, което се обръща срещу нас.............Нашето високомерие сякаш се насочва като бумеранг срещу самите нас; волята за власт, на която липсва любов и смирение, волята за власт над природата и живота поражда у нас страха, че можем да се превърнем в манипулирани, изпразнени от смисъл същества. Ако в миналото хората са се страхували от природните стихии, пред които са били безпомощни, от застрашаващите ги демони и отмъстителни богове, то ние днес се страхуваме от самите себе си.“

„Ако поне веднъж разгледаме страха „без страх“, ще придобием представа за неговия двойнствен аспект: от една страна той може да ни активира, от друга – да ни парализира. Страхът винаги е сигнал и предупреждение за опасности и в същото време има характерът на подкана, на импулс за тяхното преодоляване. Приемането и овладяването на страха означава стъпка в развитието ни, то ни дава възможност да станем по-зрели. И обратното, избягването на страха и на стълкновението с него, ни стагнира; то препятства нашето по-нататъшно развитие и ни кара да оставаме деца там, където не сме преодолели страховите бариери.“

„Страхът се появява винаги, когато се намираме в ситуация, с която не сме в състояние или все още не можем да се справим. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживели и в които още не сме преживели себе си. Всичко ново, непознато, което предстои да се направи или изпита за пръв път, наред с очарованието от новото, с удоволствието от приключението и с радостта от риска, носи също и страх.“

„.........ако погледнем на измъчващите ни страхове и като на знак, че сме застанали на погрешна позиция или боязливо избягваме някое от големите изисквания на живота и не се осмеляваме да направим крачка в развитието си, това би ни помогнало да разпознаем подканващия характер на страха да надраснем нашето досегашно ниво на развитие, като достигнем една нова свобода, същевременно нов ред и отговорност." 

Холистична психотерапия

Опитът ми с клиенти обоснова и ме мотивира да разработя свой психотерапевтичен метод, който е в отговор на същностните нужди на клиентите и води до трайни резултати и оздравяване на личността. Основах го върху принципи, от чието спазване, убедена съм, зависи качеството и смисъла на психотерапевтичното лечение.

Това е хуманистичен, холистичен психотерапевтичен подход, който приема, че:

-   Дълбоко в себе си хората са еднакви.

-  Човек се ражда с огромен потенциал да се учи и развива, да е свободен и креативен, да обича и да е щастлив.

-  Човек е продукт на влиянията и въздействията на средата, създадена от значимите други. Колкото повече тази среда е благотворна, толкова повече той развива потенциала си и обратното.

- Съществуват много и различни проблеми, които си приличат по това, че олицетворяват човешкото страдание.

-   Човек е нещастен, защото е неприспособим – налице е противоречие – между това, което е човек и това, което смята, че е, т.е., между автентичната му същност и външното му поведение.

- Човек има право в своя избор за самоопределяне, т.е., всеки избира собствените си отговорности според степента на вътрешно съзряване.

- Единствено чрез искрено и задълбочено себепознание и самоосъзнаване може да се постигне равновесие, цялостност и щастие.

Важно е терапевтът добре да познава и прилага метода, по който работи, но ако той не е онази личност, постигнала високо ниво на личностно развитие и себепознание, колко морално-етично ще е да „помага”! Смисълът и предназначението на професията психотерапевт е именно да помага – на страдащото и нуждаещо се от подкрепа, разбиране и приемане човешко същество, за което често терапевтът е последната възможност. Това е голяма отговорност. Става въпрос за най-деликатното, уязвимото, финото – човешката душа. Ако терапевтът не осъзнава напълно тази отговорност, ако човешкото в него не е в развито състояние, ако има собствени нерешени значими вътрешни конфликти, има вероятност дори да навреди на клиента. Колкото повече притежава човешко разбиране, по-силно излъчване и милосърдие, жизненост, жертвоготовност и вътрешна сила, толкова по-добре ще върши своята работа като терапевт.

Методът ще е различен и уникален по своята същност с нещо изключително важно:

1. Със специфичната подготовка на бъдещите си терапевти. . Психотерапевтът често е „последната надежда” на страдащото човешко същество. Моето убеждение е, че това задължително поставя – в професионален, личностен, морално-етичен и чисто човешки план – изискване към подготовката му – в обучението значима част, като брой часове, да присъства личната терапия. Тя е необходима и задължителна за всички бъдещи психотерапевти, в процеса на която те ще изминат онзи път към себе си, в края на който да се доближат максимално до хармоничното, здраво и зряло човешко същество. Това ще са свободни, с отворено съзнание хора, способни и готови за най-важното, което всъщност прави някого ТЕРАПЕВТ – ДА ОБИЧАТ клиентите си.

За да обичаш, е нужно да приемаш.

За да приемаш, трябва да разбираш.

За да разбираш, е нужно да познаваш.

За да познаваш, трябва да си свободен:

За да си свободен:

-          не трябва да робуваш на предразсъдъци,

-          на вредни правила,

-          на страх от изоставяне и самота

-          на прекалена нужда от одобрение

Ако не робуваш на предразсъдъци и вредни правила, на страха от изоставяне и самота, на прекалена нужда от одобрение, ти си свободен.

Ако си свободен, си способен да познаваш.

Ако познаваш, си способен да разбираш.

Ако разбираш, си способен да приемаш.

Ако приемаш, си способен да обичаш.

Това е човекът, в който човешкото е в развито състояние. Притежава морала в най-висшата му форма. Физически и психически е здрав и хармоничен.

Този човек има и изразява лична и личностна, не осъдителна, а критична оценка за действителността – защото е свободен. Способен е зряло и с уважение към личността на другия да отхвърли поведение или отношение, като едновременно с това:

-          разбира

-          разбира и приема

-          разбира, приема и обича

2. Определени са брой часове за практически упражнения по основните теми и психични разстройства. Това ще даде възможност на бъдещите терапевти да формират умения за конструиране и работа в условията на терапевтична сесия.

3. Методът има следните аспекти:

- Разглежда ранния опит – до 7 години – като най-важният период, в който се формира типът характер, убежденията, нагласите, ценностната система.

- Семейството може да бъде както източник на много положителен опит и стимулации, на осигуряване на възможности за развитие, растеж и позитивна изява, така и на фрустрации, унижения, крайни ограничения и забрани, на манипулации и емоционално изнудване. Ценностната система и моралните категории могат да бъдат формирани или по начин, който помага на човешкото същество да живее пълноценно и хармонично или по изкривен, деформиран начин.

- Човек е неделима цялост от мисли, чувства, тяло, поведение, духовност и ценности.

- Нарушенията в една от тези области влияят върху другите – в резултат на това се появяват проблемите, затрудненията, разстройствата и болестта.

- Човек разполага със способността да „оздравее” – това се определя от личната мотивация за промяна и начина, по който гледа  и възприема себе си и света.

- Терапевтичният процес между терапевт и пациент започва от проблема, поставен от пациента. Холистичният терапевт обаче има знанията и уменията да вижда цялостната картина. Той е наясно как конкретният проблем е част от цялото. Прави ясна преценка на причинно-следствените връзки, за да се появят емоционални, когнитивни, ценностни или поведенчески дефицити и затруднения.

- Терапията, провеждана по метода Холистична психотерапия, е именно цялостен процес, по време който клиентът има възможност да разбере и осъзнае своите аспекти, тяхното състояние и да реши как иска да промени себе си и живота си.

- Терапевтът, работещ по метода, е емпатичен, искрен и откровен. Има точната преценка кога и как в терапевтичния процес да се разкрива и кога да спазва определени граници. Знае, че с неговия личен опит като човешко същество и личност може да бъде и е пример и коректив на клиентите си.

Начало на учебната година

ИНСТИТУТ

 ЗА ХОЛИСТИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ „ИНСАЙТ”

София, Ген.”Данаил Николаев” № 20

Учебната година за ПЪРВИ курс започва на 07.09.2013 г., 10.00 ч.

Учебната година за ВТОРИ курс започва на 08.09.2013 г., 10.00 ч.

Нова учебна година

"Институт за холистична психотерапия Инсайт" - гр. София, бул. "ген. Данаил Николаев" 20,
обявава приема на студенти - първи курс - за новата 2013/2014 година. Тел. за връзка - 0889-442-712, Александра Заркова