Пиша тези редове, /част от които ще бъдат цитат на В. Райх/, по повод предаването „Още нещо” по телевизия news 7 на 05.02.2014 г. Водещите Лара и Владислав бяха поканили специалисти – сексолог и психолог –във връзка с темата „сексуално възпитание” на децата. Всъщност мотивацията ми за този материал беше случай, касаещ техен колега и детето му, разказан от водещите.

В училище детето споменало думата секс, за което било наказано с публично унижение от „учителката”. В този „грандиозен проблем” били включени всички страни и той бил „разрешен” морализаторски от хора с изсушени души и силно замърсено и деформирано мислене / тук изказвам моето мнение за подобни лицемери/; за истински ценности и истинска сексуална култура, за уважение и приемане на чувствата на детето и дума не може да става.

Работила съм в сферата на образованието – и като учител, и като директор – и ще кажа, че е имало прекрасни учители, но е имало и такива, които са се възползвали от овластеното си положение на учител, за да си изкарват върху децата личната неудовлетвореност и садизъм.

Темата секс и сексуалност е най-неразбраната, най-недоизживяната, най-неизказаната. Има табу върху нея. Но когато едно нещо се забранява, потиска и изтласква – то ще се прояви в най-изкривената му форма. Затова и за нещо толкова естествено, красиво и вълнуващо – каквото би следвало да е сексуалното общуване, или не се говори, или се говори със срам, с вина или пък пошло.

Тук искам вече да посоча няколко цитата на Вилхелм Райх, който пише за хора, заразени от „емоционалната чума”.

„Реакциите на емоционалната чума се дължат на сексуална репресия в стазис. Справя се със стазисното си състояние като изключва от средата си естествената си възбуда. Следователно, той вярва, че му е необходимо да контролира нагласите и морала на културата ни и затова става негативно настроен към живота. Не може да понася естественото себеизразяване, защото то поражда в него непоносим копнеж. Ето защо той постоянно и навсякъде се стреми да го задуши. Това му поведение е войнствено, агресивно и изключително компетентно; той го рационализира, така че да се възприеме като добро за обществото и се стреми да го институционализира.

Емоционалната чума се рационализира в голяма степен и не се осъзнава. Разкриването обаче на истинските мотиви за чумавите реакции, веднага и неизбежно поражда тревога и гняв. Всеки, заразен от емоционална чума, е оргазмично импотентен.

Емоционалната чума се проявява в много форми: злостно клюкарство и клеветничество, порнография, бюрократизъм, стремеж за властване над другите, скъперничество, расова омраза, САДИСТИЧНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДЕЦАТА, криминално антисоциално поведение….

Чумавите хора са тези, които предписват какво да е поведението на децата, налагат табу върху секса.

Емоционално чумавият не е способен да приеме промяна или различие от какъвто и да е характер. За разлика от здравия индивид, той трябва да налага ограничения не само на себе си, но най-вече и изключително върху обкръжаващите го, за да си гарантира, че именно неговият начин на мислене ще бъде възприет.

Гениталната фрустрация, от която той страда, е онзи енергиен източник /неразтоварен/, който зарежда емоционалната чума. Без значение дали става въпрос за същностното му или косвено проявление, сексуалният живот на чумавия характер е винаги садистичен и порнографски. Той изисква пуритански морал от хората да себе си и насочва садистичния си гняв към онези, които се радват на естествен любовен живот.”

За тези, които искат да живеят с отворен и чист ум, сърце и душа и  проявят интерес към темата – „Анализ на характера” – Вилхелм Райх