Предпазливите,
ориентирани към притежание хора, се
уповават на сигурността и въпреки това
се чувстват твърде несигурни. Те изцяло
зависят от онова, което имат: пари,
престиж, имидж – т.е., от нещо извън тях.
Какво става с тези хора, ако го изгубят?
Защото, каквото и да притежава, в един
момент човек може да го изгуби. Най-лесно
може да се прости с недвижимата и
движимата си собственост, а заедно с
тях с положението и приятелите си, дори
с живота си. Ако аз съм онова, което имам,
в случай че го загубя, кой съм тогава?
Един сразен, опустошен човек – жалък
пример за погрешен начин на живот. Само
защото има някаква вероятност да загубя
онова, което притежавам, аз по необходимост
се тревожа, че ще го загубя. Боя се от
икономически промени, от революции, от
болести, от смърт; боя се от любовта, от
свободата, от развитието, от промяната,
от неизвестността. Така че постоянно
се тревожа, страдам от хронична
хипохондрия, боя се не само да не загубя
здравето си, но и всичко, което притежавам.
Ставам предпазлив, неотсъпчив,
подозрителен, самотен, движен единствено
от опустошителна страст да придобивам
повече, за да се чувства по-защитен.
Тревожността и несигурността, които
поражда опасността за изгубиш онова,
което имаш, биват елиминирани, ако човек
е предпочел да бъде, вместо да има. Ако
аз съм онова, което съм, а не онова, което
имам, никой не може да застраши сигурността
ми и да ме лиши от чувството за идентичност.
Центърът на моето съществуване е в мен
самия, способността ми да бъда и да
реализирам същностните си сили е част
от моя характер и зависи единствено от
мен.
Единствената
заплаха за сигурността ми при битийната
ориентация се корени вътре в мен самия:
в липсата на вяра в жизнените и творческите
ми способности, в регресивни тенденции,
в духовна ленност и в примирението други
да направляват живота ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар