неделя, 6 май 2012 г.

„Смисълът на живота”


Откъс  от книгата
„Смисълът на живота”
 на Брадли Тревър Грийв

Въпреки убеждението ни, че сме непобедими и безсмъртни, животът е доста по-кратък от очакването. Сложете ръка на сърцето си и почувствайте биенето на сърцето си. Това е часовникът на живота, отмерващ миговете, които ни остават. Един ден този часовник ще спре. Това е 100 процента сигурно и ние не сме в състояние да направим нищо по въпроса. Ето защо не можем да си позволим да пропилеем нито една ценна секунда. Преследвайте мечтите си с енергия и страст, защото в противен случай ще можете само да гледате отстрани как животът ви изтича като пясък. Ако си губите времето да наблюдавате събитията отстрани, няма да направите нито крачка напред. Както се казва в поговорката: „Не можеш да прескочиш пропаст с два малки скока”. Нужна е смелост и отдаденост, за да изживееш мечтите си.
За съжаление обаче някои от нас страхливи, мързеливи или загрижени за чуждото мнение и не успяват да разперят криле и да реализират таланта си. Най-важното е да се захванем с нещо свое и да вложим в него най-доброто от себе си. Няма значение какво е, стига да ни прави щастливи. Ако щете правете снежни топки, плувайте под вода, викайте колкото глас ви държи или стойте  под силен сешоар, докато получите желания драматичен ефект. Единственото важно нещо е заниманията да ви носят удовлетворение и щастие.
Не забравяйте, че грешките са част от живота. Не губете време да се самонаказвате за миналото. Не разсъждавайте прекалено дълго и не се двоумете дали постъпвате правилно. Послушайте сърцето си. Не се обезкуражавайте от неуспехите.
Когато правиш нещо важно и специално, неизменно се сблъскваш с трудности и неразбиране. Някои хора /включително тези, които най-много ни обичат/ ще се опитат да спрат порива ни себереализация. На този свят има много нещастни песимисти, които са се отказали от мечтите си. Те ще ви повтарят: „Губиш си времето – никога няма да успееш”. Възможно е да сте заобиколени от хора, които искат да се препънете или дори да се провалите. Те ще ви казват: „Забрави за това. Не си струва усилията, пък и не е за теб”. Ето защо трябва да знаете, че да следваш собствения си път е прекрасно, но не винаги лесно.
Всички имаме хубави и лоши дни. Понякога животът ни е пълен хаос. Хората ни гледат странно, когато им кажем какво се опитваме да постигнем и ние постепенно също започваме да се съмняваме в себе си. „Защо не си останах на старата работа в закусвалнята?” Но когато шансът най-после се появи – не го изпускайте!
Ако ценим живота и отпиваме с наслада всяка капка, всичко около нас ще се промени. Обикновените неща ще станат необикновени.
И още нещо – ако слушате сърцето и използвате ума си, никога няма да сбъркате.

петък, 27 април 2012 г.




Животът не е състезание, а пътуване, на което трябва да се наслаждаваш всеки ден. Не позволявай на живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето! Основната ни задача е не да гледаме онова, което се очертава смътно на хоризонта, а това, което стои ясно пред нас. Най-ценното, което притежаваме, е днешният ден. Той е единственото, което притежаваме със сигурност. Всеки ден е по-добър от предишния. Затова – започни от днес да не се тревожиш за миналия ден. Той е в миналото, а то никога не се променя. Само ти можеш да се промениш, ако пожелаеш да го направиш. Започни от днес да не се тревожиш за утрешния ден – той винаги ще е пред теб и ще очаква да дадеш най-доброто от себе си. Но това може да стане само ако изживееш пълноценно днешния ден. Живей пълноценно всеки ден, за да е пълноценен животът ти!

вторник, 17 април 2012 г.

ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА



ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА

неизвестен автор

          Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието, включително и Любовта. Един ден на острова било съобщено, че ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта. Тя казала:
-         Богатство, вземи ме със себе си.
-         Не мога- отговорило то – Имам толкова много злато на кораба си и няма място за теб.
Преминала и Суетата в своя красив кораб. Любовта помолила и нея да я вземе.
-         Не мога, ти си толкова мокра, че ще повредиш кораба ми.
Тъгата също била наблизо.
–       Тъга, позволи ми да избягам с теб.
–       Не мога – отговорила Тъгата - толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало наблизо, но било толкова щастливо, че дори не чуло Любовта.
 Внезапно се чул глас:
–       Ела, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била така развълнувана и щастлива, че не попитала за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил пътя си. Любовта разбрала колко много му дължи и попитала Познанието:
-         Кой ми помогна?
-         Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
-          Времето – почудила се любовта - Но защо времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
 – Защото само Времето е способно да разбере колко е велика любовта.




вторник, 3 април 2012 г.

ЛЮБОВТА – КАК ДА Я ЗАДЪРЖИМ ДО СЕБЕ СИ

Любов – в тази дума се крие жадуваната надежда на целия ни живот. Има ли някой, който да не е мечтал, да не е очаквал идеалната любов? Какво е любовта!? Благословия и дар от бога, висша ценност и смисъл, изпитание, клопка или пък заплаха? Любов от пръв поглед. Любов, издържала проверката на времето. Любов, благотворна и даряваща сила и красота или обсебваща, задушаваща и лишаваща от съществуване! Романтична, изпълнена с нежност и грижа за другия или страстна, наситена с въодушевление, болка и тревога? Спокойна, търпелива и опрощаваща или маниакална, натраплива и постоянно изискваща! Чести са разочарованията и болката от „любовта, която си е отишла”. Не са малко хората, които престават да вярват в любовта. Отричат я и започват да запълват празнотата – с много работа, с много пари, с много секс, с много връзки, с много храна, с много....... Убедени, че са направили всичко възможно, че са били непогрешими, че са дали всичко от себе си, обвиняват другия за неосъществената любов. Да, това е по-лесното и удобното. Човек е устроен така, че „избягва” – съзнавано и не – да види онези свои несъвършенства, които ще компроментират представата му за самия него. Да, случва се хората да се разделят, преценявайки, че е невъзможно да продължат заедно. Преди обаче да захвърлим възможността да изпитаме и изживеем това най-красиво, възвишено и съзидателно чувство, нека да си отговорим на въпросите: Как ние обичаме /или не обичаме/ ? - приемаме ли другия такъв, какъвто е /тук не става въпрос за приемане на сериозни или патологични отклонения в личността и поведението/ - това, на което държи, колко значение има за нас - критикуваме ли, съдим ли, дискредитираме ли, подценяваме ли го - какво му даваме – това, което ние искаме или това, от което той има нужда - даваме заради нуждата си да го правим или заради ползата, която той би имал от това, което му даваме - стремим ли се разберем от какво той има нужда или ние решаваме това - обичаме ли или сме се вкопчили в нуждата да притежаваме другия Какво е за нас връзката ? - очакваме ли съвършенство - развиваме ли способността си да обичаме - търсим ли баланс между отдаване и лично пространство - имаме ли трудности при даване и взимане - отчитаме ли ситуациите, които носят радост или сме подчинени на идеята за това как е правилно да постъпим - намираме ли време и пространство за връзката - искаме ли да сме абсолютен център във вселената - уважаваме ли гледната точка на другия, стремим ли се да я направим част от своята или се борим за първенство на своята - общуваме ли през маска Как да запазим жива любовта - да се откажем от контрола – проблемите с него се дължат на неспособността ни да обичаме - да не приемаме другия за даденост - да не се опитваме да го променяме по наш вкус и представа - да изоставим недоверието и свързаните с него погрешни убеждения - да свалим преградите и защитите - да не се насилваме да угаждаме - да не се превръщаме в нещо, което си мислим, че той иска - да мислим за това, от което се нуждае другият, да сме щастливи, ако той е добре – и това да не зависи от неговото присъствие - да поемаме отговорност за действията и поведението си - можем да обичаме само ако показваме душите си

вторник, 27 март 2012 г.

Всички чувства, които изпитваме в резултат на нечие отношение и поведение към нас, ние първо ги изпитваме към себе си - в повечето случаи несъзнавано. Никой не може да ни накара да се чувстваме унижени, подценени, пренебрегнати, виновни, уважавани, приети или обичани, ако ние не изпитваме това чувство и отношение към себе си. Взаимоотношенията ни с храната, предметите, хората, отразяват отношението, което имаме към себе си. А всяко по-важно взаимоотношение в живота ни е отражение на взаимоотношението, което сме имали с един от родителите си. Взаимоотношенията ни са огледало на самите нас. Това, което привличаме към себе си, отразява или притежавани от нас качества, или убежденията, които имаме по отношение на връзките си с другите. Нещата, които не харесваме в другите – или самите ние ги правим, или искаме да ги правим, или пък вярваме в тях. Не бихме ги привлекли в живота си, ако по някакъв начин те не го допълват. Случва се така, че проектираме собственото си отношение към себе си върху другите и се изживяваме обект на това чувство чрез тях. Другите хора всъщност са огледалото, в което виждаме кое отношение от нас към нас ни липсва. Няма човешко същество, което да не копнее за щастие. Никой обаче не е в състояние да ни направи и щастливи, ако ние не сме в състояние да изпитваме вътре в себе си щастие. Щастието е състояние на удовлетвореност и пълнота. То идва тогава, когато умеем да се приемаме, себеуважаваме и обичаме и по тази причина да правим онези избори в живота си, в резултат на които ще сме чувстваме доволни и успешни във всеки аспект от живота ни. Често човек, чувствайки се емоционално наранен, обиден, обезценен, самотен, тръгва да „поправя” другия, напълно убеден, че в него е причината и отговорността за това. На повърхността това може да изглежда напълно вярно, но на едно по-дълбоко ниво ще стане ясно, че ние допускаме подобно отношение. Вместо да „поправим” себе си , поемайки отговорност за чувствата, състоянието, личността и поведението си и да променим отношението към самите нас, ние започваме да угодничим, изискваме, обвиняваме, контролираме или изнудваме другите, за да ни дадат това, което ние не можем да си дадем. Не можем обаче да получим нищо хубаво от позицията на поведение, основано на принуда – явна или индиректна. Ако действаме през гняв, негодувание, омраза, през отричане на себе си, ще получим същото. Ако проявяваме обаче обич, уважение, зачитане и благодарност – към себе си и другите - това ще получим. Истинското благополучие започва от положителното себевъзприемане, добрата самооценка и самочувствие. То е свързано с това да бъдем свободни да правим нещата, които желаем и когато пожелаем. Няма връзка с външни материални прояви и пари, а с вътрешното ни душевно състояние. Благополучието или липсата му е външна проява на начина ни на мислене. Решението е в това, да изчистим мисленето, възприятията и поведението си от зловредните убеждения, сковаващите духа и ума правила, от страховете и да повярваме, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ. Тогава и само тогава ще сме в състояние да се освободим – от всички ситуации или хора, в които и с които сме нещастни.

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Всеки, ако се осмели да погледне в себе си, ще осъзнае, че има минало и система от убеждения, вярвания, начин на мислене и възприемане на света, дори нужда, която предопределя и генерира определени чувства – любов, нежност, благодарност, въодушевление, радост или омраза, негодувание, гняв, враждебност, вина, завист.
Едните „разтварят” сърцето, душата и ума. Искат да „излязат” навън и да бъдат подарени. Другите „затварят”, сковават, вкаменяват, изсушават, разболяват.
Чували сме изрази като – студено сърце, каменно сърце, голямо сърце, широка душа, щедра душа, свободен ум, задръстен ум и т. н.
Сърцето е просто орган, но хората са му придали онези значения, които говорят за начина, по който човек се отнася към себе си и другите.
В крайна сметка всички чувства намират начин да се „покажат” на повърхността – дали като приемем и се доверим на порива си и кажем – „обичам те”, „благодаря ти”, „прощавам ти”, „харесваш ми” или като създаваме неща красиви и стойностни. Другата възможност за чувствата да се изявят са разрушително или саморазрушително поведение, както и болестта.
Всички човешки същества си приличат по едно – по страданието. Най-голямо е страданието от липса на обич. И наистина, ако някога някой не ни е обичал, е много трудно ние да се обичаме, пък да обичаме и другите. Може би и „каменните” сърце просто са обвити в много болка от лишенията от обич, нежност и топлота.
Хенри Милър е казал: „Ние всички сме творци, всички сме крале, поети, музиканти. Трябва само да се разтворим като лотоси, за да разкрием това, което е у нас”.

петък, 20 януари 2012 г.

Чували сме, че мечтата е нещо недостижимо и не се сбъдва. Дали е така? След като една мечта се е появила в мислите ни, не е ли тя по някакъв начин вече реалност?
Ако имаме мечта, силно желание или идея за нещо и не бързаме да ги отхвърлим от съзнанието си, смятайки ги за непостижими, а им „посвещаваме” по малко време и внимание, то след време възможността да се превърнат в намерение и проект, е голяма. Следващата логична стъпка е да изготвим план как да ги осъществим и естествено чрез съответната стратегия първо и второ – тактика. Остава единствено да пристъпим към изпълнението. Това е начинът, по който се осъществяват плановете ни.
В този начин прозира нещо много важно – ние поемаме отговорност за желанията си и сме направили необходимото, за да ги реализираме.
Защо на едни хора „им върви” и са успешни, а други са неудовлетворени и неуспешни? – защото едните действат, а другите очакват някак без много усилия от тяхна страна някой да сбъдне желанията им. Да отбележим, че самата дума „очаквам” означава чакам. Чакането обаче не предполага активно поведение, точно обратното – когато очакваме, ние сме пасивни. Тогава къде, какво, как или кой да ни сбъдне желанията? Когато сме пасивни, не правим нищо и следователно не поемаме отговорност за това, което толкова желаем, а чакаме нещо отвън да случи. Т.е., прехвърляме отговорността извън нас.
Човек не поема отговорност за качеството и съдържанието на собствения си живот когато постоянно се оплаква, обвинява другите, оправдава се, съпротивлява се на необходими промени в него. По този начин казва „нищо не зависи от мен”, но си остава огорчен, недоволен, нещастен.
Ако силно желаем да постигнем своя цел, да променим живота си така, че да се чувстваме удовлетворени, следва да поемем отговорност за нашите проблеми – не като постоянно говорим за тях, а като търсим решения. Самата дума удовлетворение подсказва за творчество. Затова и успешни и удовлетворени са хората, които са творци на своя живот.
Щастливите и успешни хора казват „искам ......”. Способни са да преценят доколко е реалистична идеята им и доколко зависи от тях. /Да искаме да се възцари мир и любов в целия свят е желание, което не зависи от нас, но да си намерим по-добра работа или да се подобрят отношенията ни с хората – зависи от нас/. Те са активни и действат. Умеят да мобилизират вътрешните си ресурси и качества и най-важното – знаят и вярват, че от тях зависи животът им.