Уважаеми
читателю, ти, който НАИСТИНА искаш да откриеш или преоткриеш своята истинска
същност – за теб са следващите редове.
Отговорът на
въпроса КОЙ СЪМ АЗ, КАКЪВ СЪМ АЗ, изисква задълбочена, честна и смела работа със себе си. Ако човек, от
първо лице, не се самоопредели, вероятността да живее или по-точно просто да
съществува, е голяма. Ще крета през живота като нещастен наблюдател, носейки в
себе си чужди, втълпени, пропагандирани манипулативно „правилни правила”, страхове,
„критерии”, отровни „трябва-та”, тревожност, вина и т.н.
Вярно е, че
човешкото страдание е навсякъде, че всеки би искал за себе си и хората, които
обича, да живеят в хармония, радост и щастие. Но има ли нещо по-безсмислено от
страданието, толкова ли е невъзможно да не го изпитваме или причиняваме – както
на себе си, така и на другите!
Отсъствието на
страдание, т.е. присъствието на благополучие, е свързано с една адекватна и
добра самооценка и самочувствие. Това няма или твърде малко има общо с външни
материални неща, а е свързано с това да бъдем вътрешно свободни. Да, външната
ни свобода може да има някакви ограничения, но вътрешната – не. Там, ако има
ограничения, точно те са тези, които именно пречат на откриването на истинската
ни същност. Съществуват обаче прекалено много външни фактори и влияния, които,
ако човек няма „собствен филтър”, лесно пропуска в себе си – а това по-скоро
обърква, отклонява пътя на себепознание. То е свързано със самоосъзнаване и израстване, с отхвърляне на всичко, което пречи
на откриването и проявлението на истинската ни същност.
Едни от тези
външни и често чужди на истинската ни същност влияния са посланията, шантажите,
изнудванията, вменяването и манипулативно поддържаните страхове и вина в
семейството. Да си признаем неудобната истина – в повечето семейства отношенията
са неискрени; отсъства истинско приемане; признание, одобрение и обич се
„печелят” само ако някой е удобен на друг някой; уважението и доверието са
заменени от „сделки и договори”; контролът /който е доказателство за
неспособността да се обича/ – явен и авторитарен или завоалиран с „много грижи”,
се издига в „ценност”, с която се оправдава собствения садизъм и завист срещу
свободата и личността на другия; налагането на табута, на двойни стандарти, на безсмислени
правила и предразсъдъци убиват спонтанността, жизнеността и творческата активност и т.н.
Други негативни
влияния, които убиват уникалността на човешката същност безспорно са нормите,
клишетата, еднаквите стандарти, обобщенията, готовите „рецепти” – те правят от
индивидите същества без физиономия, без нюанси и пластове. Твърдения от рода на
– жените са емоционални, мъжете – рационални; жените са слаби и мъжете трябва
да се грижат за тях; мъжете трябва да са
силни, да отговарят за финансовата стабилност; децата не трябва да противоречат
на възрастните; ние знаем по-добре от децата кое е добро за тях; жените трябва
/като нещо по график/ да се омъжат, да
родят деца/; жените са по-несъвършеният пол; всички ”игри и стратегии” в
отношенията и т.н., са по-скоро вредни, деформиращи личността, психиката и
поведението и сковаващи.
И жените, и мъжете, и децата са човешки
същества с едни и същи дълбоки потребности – от истинска близост и приемане, от
чувство за лична значимост, от нужното внимание, обич, нежност и подкрепа. Тук
няма привилегировани, има честно признаваме на тези потребности и в нас, и в
другите.
Време е за
истинска еманципация – не само на жените, а и на мъжете и децата. Тя е
освобождаване на ума, чувствата и духа от скованото и предразсъдъчно мислене. Тя
е правото на себеизява, на свободно себеосъществяване. Ако човек направи това
за себе си, ще открие как чувствата му на неудовлетвореност, гняв, завист, скрити
и непризнати желания за реваншизъм и садизъм, отстъпват място за творческо проявление
и продуктивност, за истинска радост от и за живота.
Другият вариант
е да си живуркаме в „удобното” ни статукво, да продължим да се оплакваме от ”несправедливия
живот и другите”, да станем съучастници в убиването на истинската си душа,
живот и същност, да я заравяме толкова
дълбоко, че на въпроса „кой си ти”, да започнем да казваме „питайте другите за
мен”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар