неделя, 18 септември 2011 г.

Център за работа с деца и родители



Програмата на центъра
организира и провежда


Двудневни семинари /съботно-неделни/ на тема
„РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ”

1. Кои са важните етапи за детето от раждането до 7 год. възраст.
2. Как да помогнем на детето си да премине успешно през тях.
3. Какво трябва да знаем и можем, за да осигурим на детето си добро ранно развитие – като условие за физическо, психическо и емоционално здраве.
Продължителността на семинара е общо 10 часа, такса за участник – 50 лв., при минимум 5 участника.



Психологическо консултиране и подкрепа на родители при необходимост от решения на:

1. Проблемни ситуации на децата им.
2. Трудности на децата им при общуване с връстниците.
3. Образователно-възпитателни затруднения, както и на училищни затруднения от друго естество.



„Училище за родители”:

Предлагане на подходи
1. При затруднения в общуването родители – деца.
2. За успешно мотивиране и стимулиране на качествата и потенциала на децата.
3. За подържане на отношения, основани на доверие и близост между родители и деца, като важно условие за психичното здраве и висока самооценка на децата.




Принципи на работа на Центъра:

1. Конфиденциалност.
2. Партньорство при определяне на целите и желания резултат



Методика:

1. Индивидуални консултации:
- за родители – 40 мин., 25 лв.
- За деца – 30 мин., 15 лв.
2. Групови тренинги за родители, при минимум 5 участника – продължителност 90 мин., такса за един участник – 15 лв.



Работно време:

1. Всяка събота
2. По график, определен от записани предварително часове на тел. 0889-442-712

сряда, 7 септември 2011 г.

НАКРАТКО – НЯКОЛКО ОПОРНИ ТОЧКИ
за хората, които искат да се справят със страховете си


1. Фактът, че се страхуваме от нещо, е доказателство, че то всъщност не се случва.

2. Притесняваме се от онова, което би се случило, а не от това, което се случва в настоящето – т.е. от бъдещето, от неизвестното.

3. Онова, от което се страхуваме, рядко е онова, от което мислим, че се страхуваме. Страхуваме се от това, което свързваме със страха.

4. Страхът идва, за да допусне възможността нещо да се случи – само толкова.

четвъртък, 18 август 2011 г.

Смит Пирсъл е казал – „Въпреки, че всички сме несъгласни един с друг, всеки от нас е прав”.

И ако се вгледаме в околните, а и в нас самите, ще видим, че това е точно така – в повечето случаи /за съжаление/. Всеки иска да е прав, но защо? Въпреки че това може да води до непреодолими, неразрешими и разрушителни конфликти понякога. Въпреки че може да си останем единствено със своята правота, но сами. Въпреки че нашата правота се оказва „по-важна” и може да ни коства отношенията, щастието, нервите, здравето, успеха, дори живота. Е, но нали сме постигнали „най-важното” – прави сме. Нелепо – за така наречения „венец на еволюцията – ЧОВЕКЪТ”, претендиращ за най-висшето, а и разумно същество.
Получава се така, че има две гледни точки – нашата и погрешната, която винаги е на другите. Нашата отразява нас, убежденията ни, себелюбието ни, опита ни, възгледите ни – т.е. ние до такава степен се идентифицираме с нея, че изоставянето й или подлагането й под съмнение сякаш застрашава целостта и съществуването ни. Затова ни е важно не само ние да сме прави, но и другите да грешат. Ако се окаже, че грешим – това се преживява като загуба, все едно сме нищо, не се чувстваме в безопасност, едва ли не „умираме”.
Кога е нужно да сме прави? –
В отношенията си с другите /особено с най-близките/ -
Иска ни се те да възприемат и нас, и всичко така, както ние искаме да го представим. Искаме пълно приемане, нищо че може да говорим или правим неразумни неща. Ще ги пратим по дяволите, ще бъдем разочаровани, обидени и самотни, но прави. А ако ни предлагат нещо ценно !?
За своите убеждения и възгледи –
Във всеки съществува нуждата и нагласата да се потвърждават очакванията, мислите и предположенията му – независимо добри или лоши. Е, който търси, намира. /Ако някой вярва, че всички хора са лоши, това ще означава, че иска да се окаже прав и вероятно ще попада на такива/.
За постъпките си –
Често хората се въртят в омагьосания кръг на едни и същи грешки. А ако постъпваме по един и същи начин, ако правим едни и същи грешки, няма как да очакваме различен резултат. Но ако пък престанем да повтаряме грешките си, то това би означавало да признаем поражението си, т.е. че не сме били прави.
Както има хронични болести, така има и хронично прави за всичко хора. Те обаче по правило са самотни и хронично обидени – никой не ги разбира, никой не ги обича, но пък са прави.
Е, който иска да има добри и пълноценни отношения, да живее в хармония със себе си и другите, с уважение и толерантност към различното, може би ще замисли върху написаното.



събота, 23 юли 2011 г.

Ницше е написал: „НАДЕЖДАТА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО, ЗАЩОТО УДЪЛЖАВА СТРАДАНИЕТО”.

В лексиката на човек наистина често присъстват изрази като: „надавям се да се получи, да успея, да се оправи, да ме заобича, да се сети за мен, да ме оценят, да признаят усилията ми, да ми прости............”
В подобни изрази се отразява ОЧАКВАНЕ за осъществяване на наши потребности, нужди, желания, мечти. Коренът на думата „очаквам” обаче е „чакам”. Т.е. става дума за пасивност, което естествено е обратното на активност.
Когато казваме – надявам се.......по-скоро като че става въпрос нещата да се случат или от само себе си, или някой друг или пък обстоятелствата да ги осъществят, но не и този, „който се надява”.
По друг начин ще звучат тези изрази, ако кажем - вярвам, знам, ще направя необходимото, ще положа усилия, за да се получи, успея и т.н. Това обаче автоматично сочи, че човек ще поеме инициатива да е активен и отговорен за своите нужди и съответно ще направи онези избори и ще предприеме онези действия, които да му помогнат да реализира планове, цели, желания.
Когато в човешкото същество някоя потребност е актуална и търси задоволяване, ако тя остане „празна”, той изпитва фрустрация – т.е. лишаване от нещо, което е значимо, за да се чувства той удоволствен и щастлив. Естествено, тук има два пътя – да се направят правилните избори, да се предприемат необходимите действия, т.е. човек да е активен за себе си и да задоволи нуждите си. Или пък да е пасивен, да чака и да се надява на ...чудо, което да го направи доволен и да го спаси от страданието, причинено от несбъднатите желания.
Освен това, когато казваме „надявам се...”, ние като че ли отлагаме важни неща за нас за едно неопределено бъдеще. Но те са важни тук и сега. По този начин ние отричаме и бягаме от реалността на нашите желания и потребности. Резултатът обаче е разочарование, неудовлетвореност, недоволство, вътрешна празнота и не радост, а това наистина е страдание. И човек започва да обвинява всичко извън него, но не се и досеща, че нещата могат да зависят от неговата активност и положени съзнателно усилия, за да е щастлив и доволен, а не да се надява на.......

вторник, 12 юли 2011 г.

Няколко цитата от книгата „Седмата посока” на Жанет Орфану

„Децата научават това, което са изпитали”

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако срещнат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и хората.
Ако опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

вторник, 28 юни 2011 г.

Представяне



На 1 юли от 18 часа представяне на книгата "Жените. Познаваме ли ги и как?" във Варна, залата на център "Начало" на ул. "Г. Раковски" 4.

неделя, 19 юни 2011 г.

Жените. Познаваме ли ги и как?



Защо реших да пиша за жените ли?
Защото вярвам, че да си жена е благословия (не винаги съм смятала така). Защото жената заслужава да се опознае и да бъде опозната - в нейните тъмни и в нейните светли страни. Защото без жената светът не би бил възможен.
Защото тя е тази, която е по-готова да се развива, усъвършенства, освобождава. Един факт потвърждава това, поне при мен - повечето хора, които се обръщат за терапия, са жени.
Защото първо и аз съм жена, а след това психолого. Това ми дава известно предимство да виждам по-ясно и осъзнато жената "отвътре" - просто защото съм си дала шанса да се опозная и да превърна опита си в знание. Защото се надявам споделеното тук да помогне на тези, които могат и искат да "вземат" за себе си от това знание, по техния път към любовта, щастието, здравето, пълноценния живот.