Ницше е написал: „НАДЕЖДАТА Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО, ЗАЩОТО УДЪЛЖАВА СТРАДАНИЕТО”.

В лексиката на човек наистина често присъстват изрази като: „надавям се да се получи, да успея, да се оправи, да ме заобича, да се сети за мен, да ме оценят, да признаят усилията ми, да ми прости............”
В подобни изрази се отразява ОЧАКВАНЕ за осъществяване на наши потребности, нужди, желания, мечти. Коренът на думата „очаквам” обаче е „чакам”. Т.е. става дума за пасивност, което естествено е обратното на активност.
Когато казваме – надявам се.......по-скоро като че става въпрос нещата да се случат или от само себе си, или някой друг или пък обстоятелствата да ги осъществят, но не и този, „който се надява”.
По друг начин ще звучат тези изрази, ако кажем - вярвам, знам, ще направя необходимото, ще положа усилия, за да се получи, успея и т.н. Това обаче автоматично сочи, че човек ще поеме инициатива да е активен и отговорен за своите нужди и съответно ще направи онези избори и ще предприеме онези действия, които да му помогнат да реализира планове, цели, желания.
Когато в човешкото същество някоя потребност е актуална и търси задоволяване, ако тя остане „празна”, той изпитва фрустрация – т.е. лишаване от нещо, което е значимо, за да се чувства той удоволствен и щастлив. Естествено, тук има два пътя – да се направят правилните избори, да се предприемат необходимите действия, т.е. човек да е активен за себе си и да задоволи нуждите си. Или пък да е пасивен, да чака и да се надява на ...чудо, което да го направи доволен и да го спаси от страданието, причинено от несбъднатите желания.
Освен това, когато казваме „надявам се...”, ние като че ли отлагаме важни неща за нас за едно неопределено бъдеще. Но те са важни тук и сега. По този начин ние отричаме и бягаме от реалността на нашите желания и потребности. Резултатът обаче е разочарование, неудовлетвореност, недоволство, вътрешна празнота и не радост, а това наистина е страдание. И човек започва да обвинява всичко извън него, но не се и досеща, че нещата могат да зависят от неговата активност и положени съзнателно усилия, за да е щастлив и доволен, а не да се надява на.......