За
психотерапията – още нещо
1. Психотерапията е услуга както много
други – и това е така. Психотерапията се ползва така, както когато човек има
нужда и ползва услугите на стоматолога, масажиста, фризьора и т.н. – услуги,
притежаващи своя специфика.
2. Съществува мнението, че психотерапията е
скъпа услуга – всъщност цената за една психотерапевтична сесия в България е
близка, дори понякога по-ниска от тези в някои салони за красота, да не говорим
за лечение при стоматолог. Нещата опират до приоритети и възприемане на
психотерапията като нужна услуга или не.
3. Има хора, според които психотерапията е
излишна или направо глезотия, защото всеки трябва сам са се справя.
- Така разсъждават обаче именно тези, които имат най-голяма нужда от нея.
- Тези, които са заседнали с идеята от миналото, че е срамно да имаш проблем.
- Тези, които не са се освободили от предразсъдъчно мислене и невежество за ролята и значението на емоционално-психичното здраве.
- Тези, които бягат от отговорност за собствения си живо.т
- Тези, които „живеят” на принципа – „като не се изправяме пред проблема, виж че той някак от само себе си ще изчезне”.
- Тези, за които би било истински провал да признаят пред терапевта свои затруднения.
4. Друго мнение - Терапевтите „бъркат” в
мозъка и искат единствено да манипулират – този израз съдържа както невежество
и отрицание, така и пасивна агресивност към терапевта, който „ще ги види” и ще установи
контрол и власт над тях! Да се представи подобно мнение като факт, особено без
лична опитност и доказателства за подобна злонаменерост, е просто проекция на
това, което човек иска или прави. А и какво толкова лошо има в това някой да ти
„поразбърка” мозъка, за да го проветриш поне или да осъзнаеш, че там има
складирани отпадъци, които да изхвърлиш.
5. Някои се страхуват, че психотерапията
може да навреди – психотерапията е процес, в който човек открива всъщност кой и
какъв е той, освобождавайки се постепенно от пластове, съдържащи изкривени
убеждения, възгледи, погрешни ценности. Осъзнава потиснатите си желания и
потребности, отречените си копнежи. Това го води към свобода, от позицията на
която прави различни избори. Да, понякога това нарушава статуквото, може да
доведе до прекратяване на отношения. Психотерапията сваля наочниците, освобождава
от илюзии и заблуди – и това за кого е лошо и вредно?! За тези, за които вече
свободният индивид няма вече да е удобен. И да, цената за нашето израстване е
свързана понякога с раздяла – с хора, ситуации, възгледи – но това не е риск, а
шанс!
6. Още един „възглед” - Психотерапевтът,
само защото е такъв, по подразбиране трябва да е налице, по всяко време и за
всеки, и ако не се вмести в подобни представи и изисквания, тежко му - Психологът, медицинската сестра, лекарят,
болницата – психологически се асоцират с Майката – като идеал, която трябва
винаги да е насреща, за да се погрижи, спаси, „нахрани”, успокои. До тук нищо
лошо, докато не се прояви онази инфантилност да се мисли за нея като биберон,
който няма право да поставя здравословни граници – който искам сега, веднага,
защото ми се дължи. Предполагам, че не един и двама колеги са били обект на
подобно отношение. Самата аз също – някои решават, че щом са в списъка ми във
фб, това автоматично ме прави личният им психотерапевт. Имало е дори обвинения,
как така, щом съм психолог и съм на линия, веднага следва да се ангажирам с
проблема им. И още – психолозите трябва да работят без пари, много са станали
комерсиални! И това съм чувала. Да, но това е професия както всички останали и
всички психолози също плащат сметки. Иначе в подобно отношение мотивът е
толкова прозрачен – да се вмени вина, която да „задължи” виновният да заслужи
благоразположение, както обаче и озлобление и завист, че психотерапевтът има
нещо, което не иска да даде просто така. Да, но истината, която много хора отказват да
научат, е че първо трябва да дадем, за да получим. И тук не става въпрос
единствено за даването под формата на пари.
7. Психотерапията е за всички – да, по
принцип, психотерапията е за всички, тя е за хората. Тя е научно познание,
изкуство, преживяване, чиято задача е подобряване на емоционално-психичното
здраве, защото то е в основата и на физическото. Както обаче пише Пиер Дако – психотерапията е за елита – но
не елитът в смисъла на статус, имидж и финансово състояние, а за онзи елит от
хора, притежаващи дълбок интелект, които интуитивно държат отворени умовете,
сърцата и душите си и които знаят, че най-висши ценности са Животът и
Свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар