ЕНЕРГИЯТА в нас

Според физиката материята е силно сгъстена енергия. Тогава ние наистина сме енергия. И продължението на тази енергия/нас дава резултати. Плодовете – зрели и красиви или пък гнили и червиви – могат да са вид обратна връзка за нас от резултатите, „които постигаме”, ползвайки нашата енергия.
Няма ниска и висока енергия – има свободно течаща или задръстена. Водата на ручея тече, бистра и жизнерадостна – защото се „движи”, променя, обновява. Водата на блатото застоява, става мъртва и носи смърт – защото не се движи и обновява.
Как да си отговорим на въпроса нашата енергия в застой ли е, задръстена ли е? Ето няколко ориентира:
1.Когато вместо да планираме и организираме времето си, дейността си, живота си – за да удовлетворяваме в реалността своите интереси, потребности, цели – ги преживяваме предимно във въображението си и фантазиите си.
2.Когато имаме нужда от близост, но посланието на поведението е „не ме доближавай”, дистанцирано, отхвърлящо.
2.Когато чувстваме и се нуждаем от подкрепа, помощ – вместо да помолим открито и с доверие, чакаме да се сетят другите за това или пък манипулативно и завоалирано „казваме, подхвърляме, намекваме”.
3. Когато „не смеем” открито да отхвърлим нечие унижаващо ни, нараняващо ни поведение, жест, думи – а сме пасивно агресивни, сърдити, или пък си го изкарване на нещо или някой, който няма нищо общо с това.
4. Когато предварително „решаваме”, че не можем да сме открити в оптималната за дадена ситуация степен и подхождаме с враждебност – т.е. с недоверие в себе си и предубеден страх от света.
5.Когато бъркаме ласкателствата с истинското даване или печелене на симпатии. Хората, които ласкаят, искат да спечелят „благоразположението” на този, когото поставят над себе си /от чувство за малоценност/– това обаче е съпроводено със завист и гняв. Тези, които пък обичат ласкателствата, имат проблем с интегритета си и формират крехката си самооценка отвън.
6.Когато осъзнато или неосъзнато се срамуваме от нашата сексуалност и това резултира или в отказ от нея, или в перверзното й проявление, или в морализаторство по темата.
7.Най-ясният и недвусмислен израз на задръстената енергия са различните болестни картини – проявени и изявени като психически разстройства или като болест на орган.
Възможно ли е енергията да потече свободно – разбира се, че е възможно. Тук психотерапията помага. Едно е да мислим, че разбираме какво правим, съвсем друго е да осъзнаем какво правим. Когато осъзнаем дълбоките причини за състоянието си, резултат от задръстената ни енергия и това се превърне в мотивация за промяна и обновление, ще се радваме на благополучие, радост и здраве. А иначе - когато поведението не реагира, реагира тялото.