ПОВЕЛИТЕ..

Ерик Берн е писал, че Азът е съставен от три състояния – родител, зрял индивид и детето в нас. „Родителят” не е нищо друго освен интроекция на фигурите на майката и бащата. Чрез жестове, погледи, движения на тялото, чрез актове на поощрение, наказание или отхвърляне, родителите „програмират” децата си моделират поведението им в определени ситуации и като възрастни. И децата, и зрелите хора, имат нужда да се харесват, да се чувстват обичани и приемани. Ето защо, когато изпълняват „програмата” от зададени послания, се чувстват най-добре по отношение на родителите си. Въз основа на тези послания и на собствения си живот, детето изгражда сценарий и сюжет на живота си. Той е неговият собствен отговор на първите 7 години. Получава се така, че човек моделира обстоятелствата по начин, който да ги сбъдне. Родителските повели са:
НЕ БЪДИ – когато детето се роди в „неподходящ момент”.
НЕ БЪДИ ТОВА, КОЕТО СИ – родителите са искали различен пол, цвят на очи, коса, здраво дете.
НЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАЙ ТВЪРДЕ МНОГО – свързано е със способността или неспособността на родителите да се справят със собствената си болка или когато имат затруднения при физически контакт.
СТОЙ НАСТРАНА – като резултат от несъзнаван защитен механизъм на родителите срещу загуба или ако семейството е изолирано от средата.
НЕ ПОРАСТВАЙ – родителите имат нужда от дете, върху което да проектират собствената си нужда от грижи и закрила; използват детето си, за да внесат смисъл в собствения си живот.
НЕ БЪДИ ДЕТЕ – родителите не приемат отговорността да имат дете, което се нуждае от тях. Понякога целта е да принудят детето да поеме грижата за по-малките или дори за родителите си, които се държат като деца.

НЕ ПОРАСТВАЙ и НЕ БЪДЕ ДЕТЕ, като съвкупност, изразява посланието НЕ СЪЩЕСТВУВАЙ.

НЕ УМЕЕШ – подценяват постиженията на детето, сравняват ги с тези на другите деца, дори с постигнатото от самите родители.
БЪДИ НЕЩАСТЕН – когато родителите обръщат внимание на децата си само когато имат проблеми или са болни, т.е., когато не са добре. Така след време се постига „вторична печалба”.
НЕ! – когато родителите са твърде плашливи.
ТИ НЕ СИ ВАЖЕН – родителите „нямат време”, както и при изключване от семейната действителност /ще говорим за нещо важно, върви си в стаята/.
БЪДИ СЪВЪРШЕН – когато родителите са суетни. Изискват от децата си, за да се гордеят със самите себе си.
НЕ МИСЛИ – скритата заплаха е свързана с това детето да има собствени идеи. Различните убеждения са опасни. Тук има нива – „не мисли за онова, за което мислиш, а за това, което би трябвало да мислиш”, т.е., не мисли за нищо.
НЕ ЧУВСТВАЙ – когато родителите се страхуват от собствените си чувства или когато чувството е изтласкано, изкоренено от емоционалния спектър – тъга, болка, радост. „Не чувствай това, което чувстваш, а което аз ти кажа да чувстваш”.