САМООЦЕНКАТА

Често хората страдат, оплакват се, ядосват се, обвиняват и се обвиняват – заради ниското си самочувствие и самооценка – в сравнение с другите. Усещат и в себе си признават, че ниската им самооценка им пречи и повлиява негативно отношенията, изявата и реализацията им, влошава цялостно качеството на живота им. Много дори имат аргументи в подкрепа на едно предполагаемо високо самочувствие, но пък то все не се появява и ето ги разочарованията, неудовлетвореността, болката, негативизмът, враждебността....
Емоционалните и поведенчески реакции на ниската самооценка са различни – някои ще се отдръпнат огорчени от „този лош и несправедлив свят, който не ни разбира”, други открито ще обвиняват онези, които отказват да признаят качествата и достойнствата ни /дали обаче сме им ги показали и как/, трети ще започнат настървено да компенсират ниското си самочувствие с доказателства от рода „кой е по по-най”, четвърти направо ще се поболеят и т. н.
Какво представлява нашата самооценка? Това е усещането ни за самите нас, ядро на себепознаието. Изразява се като одобрение или неодобрение и определя убедеността на човек в собствената му значимост и ценност. Източник е както на емоционално благополучие и увереност в себе си, така и на обратното – на неудовлетвореност, тревожност, неувереност и несигурност.
Факт е, че самооценката ни е свързана освен със себеоценяването, така и с оценката и мнението на другите за нас. За съжаление в много случаи самочувствието ни е ниско именно защото сме прекалено зависими от оценката на другите и така може в един момент да сме в рая на щастието, а в следващия – в ада на страданието, но пък това нямаше да е така, ако сме научени да се обичаме, приемаме и подкрепяме вътрешно самите ние – условия, в които ще сме достатъчно стабилни и в хармония, за да поддържаме добра и адекватна на личността ни самооценка.
Най-голямо и определящо значение за формирането и поддържането на висока самооценка в живота на човек има отношението на родителите към детето – отношение както на приемане, любов и топлина, така и на поставяне на ясни граници и свобода за собствени действия, където детето да открива и заявява себе си. Важно е да се знае, че да имаме любов и приемане, е пряко свързано с идентичност на успеха, следователно и на висока самооценка, докато липсата на любов и приемане е свързана с идентичност на провала и с ниско самочувствие.
Често корените на ниската самооценка са в отношение на свръхпротекция в детството, в прекалено обгрижване и контрол, или пък наказания, несъответни на провиненията, на емоционална студенина, свръхвзискателност или прекалена строгост, на унижения на личността и чувствата на детето, на липса на подкрепа и поощрение на успехите на детето. Хора, били обект на прекалени забрани и ограничения на личната си свобода в детството, имат сериозни затруднения да взимат сами решения, неуверени са в себе си и с ниска самооценка.
От друга страна – за съжаление - все още е разпространено схващането, че не е добре детето да бъде хвалено, не е добре открито да се покаже възхищение и благоразположение, защото: така ще го разглезим, винаги може и по-добре, ще вземе да се задоволи с тази оценка и ще спре да прави добри неща, ще стане самодоволно и ще се отпусне. А истината е, че когато утвърждаваме децата и ги насърчаваме с положителни оценки, създаваме онази атмосфера на откритост и подкрепа, в която децата, а и всички хора, израстват и осъществяват цялостно потенциала си на човешки същества. /Има ли някой, който ще опровергае това, който с чиста съвест ще каже, че не му е нужно отношение на утвърждаване, насърчаване и признание?/
Без да търсим обаче оправдания за лошо или ощетило личността ни отношение на родителите ни към нас, а само обяснения, ще установим, че те са ни дали това, което са имали /защото никой не може да даде нещо, което не притежава/, правили са най-доброто, на което са били способни и са ни научили на нещата, които те самите са знаели. А и ако са си свършили перфектно работата с нас, ние какво ще правим цял живот?
Важно е да знаем, че самооценката се развива през поведението - при справяне с конкретни ситуации и постигане на цели. Ако приемем и факта, че отговорността за нашето щастие и успешност е и наша и го превърнем в предизвикателството на живота си, ще си дадем и възможност, и пространство да развиваме личността и уменията си и да изградим онази самооценка, която „да ни е по мярка”.