КАКВО Е ЗА МЕН ПСИХОТЕРАПИЯТА?

Наскоро мои приятели ме попитаха: „Александра, какво е за теб и клиента ти психотерапията, там, в кабинета? За нас представата ни за нея до голяма степен се свързва с това, което сме гледали по филмите – говорят си двама души, психотерапевтът е един много сериозен, проницателен и сякаш всичко знаещ човек. Човек, който внушава с поведението си, че знае всички тайни, а този срещу него ............, абе изглеждат като двойка, в която е единият е едва ли не великан, а другият – джудже.”

Отговорих им по следния начин: „Психотерапията за мен и клиента ми е едно различно от всичко друго, интригуващо и вълнуващо приключение. На него ние тръгваме заедно – две човешки същества. Клиентът със своя багаж, който сам е избрал да вземе – раница, куфар, чанта – в които са неговите проблеми, затруднения, болка, разочарования, мечти, тайни и копнежи. Аз взимам със себе си една бутилка, пълна с вода. Вървим заедно по маршрут, определен от него. Понякога изкачваме високи планини, друг път се спускаме по стръмни пътеки, преминаваме реки, вървим през гъсти и мрачни гори. Един път ще ни издраскат трънливи храсти до кръв, друг път ще ни огрее топло слънце на някоя полянка. Можем да поплачем заедно, търсейки изгубена пътечка или да триумфираме на покорен от нас връх или просто спокойно и безмълвно да си почиваме вечер край огъня. Понякога със съмнения и страх, друг път със смелост и убеденост, клиентът върви по определения от него маршрут, но знае, че аз съм с него и до него. По някое време решава да ме попита за какво ми е тази бутилка с вода, от която аз не пия. Отговарям му така: това е моята вода, но аз всъщност я нося за теб. Мога да ти дам цялата, пълната бутилка, стига ти да я поискаш. Насила няма да те карам да пиеш, нито ще определям колко да изпиеш. Важно е да усетиш твоята си жажда и да пожелаеш да я утолиш. Когато си готов и колкото си готов Когато и колкото решиш, можеш да вземеш от моята бутилка. Само ти знаеш колко ти е нужно, за да продължиш напред.