Днешният учител

Уважаема госпожо, разбирам загрижеността Ви. Надявам се моето мнение не само за подобен род конфликтни ситуации, но и за един поглед отвътре върху действителността в българското училище, да Ви е от полза. Вярвам, че ще намерите необходимите за Вас отговори.

Далеч съм от мисълта да обобщавам и слагам всички учители под общ знаменател. Наистина има и добри учители, такива, които с достойнство приемат и отстояват своя избор да изпълняват великата мисия „учител”. Но е вярно и че се наблюдава тенденция за влошаване на качеството на учителската дейност. Най-често посочваните и с охота коментирани причини за това са така наречените „обективни” – ниско заплащане, лоша база, липса на ценности, несъвършенства на законовата уредба и т.н. Тези причини са много удобни за ползване, защото са извън личността на учителя и служат най-вече за оправдаване и отклоняване на вниманието от по-съществените и пряко вече засягащи децата субективни такива. Тук става въпрос за това какъв е учителят в очите на децата, защото нека не се заблуждаваме, те имат много точно и вярно усещане и оценка – за професионализма, за културата и интелекта, за манталитета и излъчването, за визията му. Никой до сега не се наема обаче да обясни какво наистина общо имат децата с „обективните причини”, как точно те са отговорни и виновни за деградацията на обществото с всичките последици от това. Не са ли те всъщност „наказаните” за неуспехите и неудовлетвореността на възрастните? Вместо да се инвестира най-доброто от опита им в децата, върху тях се изливат обвинения, безпочвена и неаргументирана в много случаи критика. Това обаче често се прави и по един завоалиран начин, но прикрит под „добри намерения”. Колко често чуваме от някой възрастен „Аз сгреших, може би причината е в мен”!

Децата не учели, нямали амбиции, дисциплината била лоша, нямали уважение към учителите. Смея да кажа, че това не е абсолютно вярно, именно защото се обобщава по този начин. Всички деца все пак имат любими учители и предмети, нали така? И те са точно тези, от които имат какво да получат и да се поучат. А за онези учители, останали някъде назад във времето и с мислене, в което властва тесногръдие и предразсъдъци, това не е заслуга на достойните им колеги, а на нещо изцяло извън тях. Такива ще ги чуете да въздишат носталгично по онези времена, когато „децата учели и били послушни”, всъщност дресирани, изпитващи страх и без собствено мнение. Е да, така ще са по-удобни, особено за тези представители на учителското съсловие, които на гърба на учениците си искат да избиват комплекси и да се изживяват важни и значими, но не с авторитет, а с авторитарност. За тях е по-лесно да обвиняват и индиректно, злоупотребявайки с властта си, да наказват младостта. Защо ли да променят мисленето си, нагласите си, подходите си, когато така им е по-удобно?

Защо ли обаче се обобщава отношението и поведението на децата като лошо, арогантно и акцентът се слага само там, където се забелязват отсъствията от часове и неуважението им? /Може би всъщност се обобщава, но не се признава, че някои учители са некадърни?/ Това най-малкото не е честно към истинските учители. И разбираем ще е фактът, че те вероятно се чувстват точно както учениците – незабелязани и непризнати. Може би затова все повече такива напускат сферата на образованието. А точно те са тези, за които обективните причини са били на втори план и винаги са намирали начин и възможност да са добри професионалисти и хора.

А часовете на онези, постоянно оплакващи се от лоша дисциплина и неучене, но пък с много претенции към ученици, общество, държава, всъщност май се оказват толкова скучни и постни, че и възрастен човек едва ще ги издържи, вероятно само от куртоазия или мазохизъм.

Хайде да видим сега как ще изглеждат нещата, ако учителят е личност, с присъствие, интелект, с чувствителност и усет, ако е онзи професионалист, който ще намери начина за това обучение, което е интригуващо, провокативно, различно! Ако човешкото в него е в развито състояние, ако е способен да разбира истински децата, да ги обича и утвърждава заради самите тях /а не заради високия им успех и послушание, т.е. подчиненост/? Ако в него децата виждат онзи авторитет, от който могат да се учат, който с широтата на своите възгледи да им показва света като чудесно и вълнуващо място! Ако знае, че децата имат нужда от ясни критерии и правила, а не от двусмислени и объркващи ги! Е, тогава този учител със сигурност ще спечели и уважение, и доверие. Ще бъде партньор на учениците, оставайки близо до тях, с авторитет и респект на своята позиция, а не от другата страна на барикадата.

За щастие, все още има учители, в чийто часове е налице онзи ред, организация и атмосфера, наричани все още от някои дисциплина, в които учениците присъстват с желание и учат. Но това са учители, които се обръщат към себе си с нужните въпроси и се стараят да разберат децата и техния свят, които знаят, че е необходимо да съобразяват своите критерии и потребности с техните. В основата на тяхното отношение и изисквания преди всичко е интересът на детето, неподправената обич и уважение към неговата личност. А децата безпогрешно усещат именно това !