Преход между начален и прогимназиален курс

Уважаема Ани, в прехода между начален и прогимназиален етап наистина стават важни промени за децата и успехът е само един от аспектите, върху които те се отразяват. Да, ще споделя с Вас моето мнение. То се базира не само на дългогодишен опит и наблюдения, но и на убеждението ми, че няма „лоши” деца, а ако те постъпват „лошо”, крайно време е да се замислим както върху подобен род квалификации, така и за истинските причини за това.

Между учител и ученици в начален етап винаги се създава една много специална връзка. Първият за децата учител в училище присъства по важен начин в живота им и влиянието му върху формирането и развитието им е силно и в много аспекти. От тук и голямата отговорност за този, който е избрал не само да ограмотява и учи, но и да бъде значима фигура и авторитет в един от най-важните периоди в живота на всяко дете. Когато тази отговорност се съзнава и поема с цялата й сложност и деликатност, всичко е наред. Учител и ученици образуват едва ли не едно цяло, с отношения, в които има топлота, взаимност, доверие. А в такава среда и атмосфера освен че е приятно да се учи, се развива и потенциала на децата.

Всички знаем или помним тези категорични изказвания на децата, като „Госпожата каза така”, в които проличава признаването и утвърждаването на авторитета на първия учител. Дори има случаи, в които те трогателно бъркат обръщението „госпожо” с „мамо”. Това е много показателно за начина, по който се чувстват децата. И не защото учителят е заел изцяло ролята на майката, а защото отношението и грижата му напомнят на майчините.

И как, излизайки от този уют и сигурност и влизайки в прогимназиалния етап, това да не е труден и стресов момент за децата? От тях изведнъж се изисква бърза адаптация към по-различен тип организация, отношения и хора. Ако от децата се очаква да знаят как и да могат изведнъж да се нагодят към изискванията на новите си учители, ако не са подготвени за този преход по адекватен и съответен, както на психологическите им особености, така и на самия преход начин, резултатите няма да са добри. Дали те ще са по посока на влошаване на успеха и липсата на мотивация за учене, или пък на „лоша дисциплина” и опозиционно поведение, най-често обвинените за това ще са предимно децата. Противно на добрия педагогически такт и необходимата психологическа култура, често дори им се прехвърля не само цялата отговорност за това, че са били длъжни да знаят как да се справят в новата за тях обстановка, но им се вменява и чувство за вина, че не са успели.

На учениците в прогимназиален етап преподават вече много учители. Някои от тях, за съжаление, продължават да подхождат предимно академично. Пренебрегват, забравят или не познават истински и същностно психологията на тази възраст и преход. Децата биват лишавани от необходимото им време и пространство да усетят, разберат и приемат по-безболезнено и безпроблемно новото и различното в живота им.

Отговорността да намерят и реализират една съдържателна, съобразена с интереса на детето, в правилната насока, приемственост между начален и прогимназиален етап, обаче е изцяло на училището и учителите. Правилният подход изисква не само много добра психологическа подготовка, но и съзнание, че освен добри професионалисти и обучители, учителите е абсолютно необходимо да имат желанието да бъдат и добри възпитатели. Но за това са нужни и знания, и способности. Тези, чието призвание е „учител”, правят необходимото. Други, макар и притежаващи умението добре да поднасят материята, но лишени от чувствителност за вътрешния свят и преживявания на децата, дори могат да им нанесат вреди. А какво да кажем за тези случайно попаднали в училище учители, които поради липса на други възможности за реализация или препитание, не са нито добри професионалисти, нито имат усет и представа от сложността и отговорността на възпитателния процес в училище?

Без претенцията да е най-доброто и правилно, мога да споделя с вас практиката в училището, чийто директор бях. Тя се основаваше на изготвен „План за приемственост между начален и прогимназиален етап” и се изразяваше в целенасочено взаимодействие между учителите, които ще преподават в пети клас и началния учител. Това взаимодействие включваше посещение на уроци от бъдещите в пети клас учители при четвъртокласниците, посещения от четвъртокласници в часове на пети клас, изготвяне на контролни работи за края на учебната година съвместно между начален учител и този, който в пети клас ще преподава предмета. Полезно се оказа сравняването и уточняването на критерии за проверка и оценяване на знанията на децата. Особено важно обаче винаги е било проучването и събирането на информация от бъдещите учители за личностните и емоционални характеристики на децата, за нагласите и интересите им, за силните и по-слабите им страни, за да могат учителите да откриват и развиват най-доброто в тях и да са им полезни в целия процес. И колкото по-съдържателно се правеше това, толкова повече бяха и положителните резултати.

Разбира се, много важна е и ролята на родителите. В интерес на децата им е да поемат своята отговорност в този важен за тях преход и да работят в сътрудничество особено с онези учители, които не слагат акцента единствено върху оценките, а се стремят да разбират дълбоките причини за промяната, каквато и да е тя.

За мен лично е тревожен фактът, когато обясненията за промяната у децата се плъзгат по повърхността и тя се определя само като негативна. Нека се запитаме как ли се чувстват те, чувайки постоянно подобни квалификации? Да не забравяме, че навлизат и в една друга възраст-пубертета, която е сложен и деликатен момент в живота им Ако усещат възрастните враждебни и неразбиращи, то ще търсят внимание и утвърждаване на своето място, индивидуалност и независимост със средствата на опозиционното поведение с всичките последици от това.

Как да помагаме на децата си? Като бъдем близо до тях, като проявяваме търпение и разбиране към преживяванията им. Като им показваме, че за нас са важни те самите, а не успехът им. Да, децата се нуждаят от ограничения и правила, но нека те да са ясни и недвусмислени и даващи им достатъчно пространство и собствени граници. Може би това е начинът да не се чувстват изгубени и уплашени в новото за тях, а принадлежни и спокойни, преживявайки естествено прехода.