ЗА ТРЕВОЖНОСТТА, която ни прави болни и нещастни

Страхът е неприятно чувство, което се отразява на нашите мисли, действия, постъпки. Той съпътства човека от неговото раждане до смъртта му. Човек се е страхувал от природни бедствия, богове, катастрофи, потисничество, безправие, безработица, болести, конкуренция, фалити. Освен тези обективни причини, човек има и свои, интимно-лични, за своите страхове. Те са свързани с определени събития, с важни и значими за него хора.

От психологическа гл. т. страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира ресурсите ни за справяне с конкретна и ясна заплаха.

Тревожността обаче вече е емоция, сигнализираща за вероятна, неясна и недиференцирана опасност. Тя винаги е свързана с мисли и преживявания или за миналото, или за бъдещето, но не и за настоящето. Това ни пречи да живеем „тук и сега”, да се наслаждаваме на момента и да изпитваме удоволствие и радост. Вероятно има смисъл да се ровим в миналото или да мислим за бъдещето, но можем да бъдем щастливи единствено в настоящето.

Бързо менящите се условия на забързания и динамичен живот днес предлагат много нови ситуации, за които на човек са му нужни и нови, и разнообразни начини за справяне с тях. Хората са устроени така, че имат необходимостта да планират и предвиждат своето бъдеще, да обмислят различни решения и да се стремят към най-доброто за тях. Това ни прави тревожни и когато вече усетим невъзможността да се справяме, тревожността ескалира. Ако тя се превърне в постоянно и непреодолимо състояние, което нарушава трайно жизнения ни комфорт, то вече е патологична. Тревожността е общата психопатологична основа на тревожните разстройства – паническо, обсесивно-компулсивно, социална фобия, генерализирана тревожност, като за последната казваме, че тревожността е „свободно плуваща”.

Тревожни разстройства обаче възникват тогава, когато налице е неразрешим вътреличностен проблем. Той не винаги се осъзнава. Човек, търсейки изход от страданието, намира начин да се справи с него в някой механизъм на невротична защита. Често дори се съпротивлява да свърже невротичното си поведение с вътрешния си конфликт, тъй като това би било мъчително и застрашаващо го.

Наличието на тревожност не означава винаги и непременно наличие на тревожно разстройство. Съществува и т. нар. нормална тревожност. Тя е тази, която ни мобилизира да се справяме с трудности и предизвикателства. Често е в основата на една силна мотивация, водеща ни към осъществяване на наши творчески актове. Това е адаптивната тревожност, която се понася леко, не присъства затормозяващо ни в ежедневието, интензивността й може да бъде контролирана и вегетативните й признаци не са много.

При патологичната тревожност обаче се наблюдават някои характеристики, разкриващи я вече като симптом на разстройство. Тя е свързана с преживявания от миналото или с бъдещето; предизвикана е от наши представи, а те – с несъзнавани вътрешни конфликти; стереотипна и повтаряща се е.

Причините за появата й могат да са различни – като например определен фамилен стил на реагиране; наличие на неблагоприятни условия в детството, свързани с фрустрация и депривация; липса на значими фигури в живота на човек; фактори, които действат изчерпващо; неблагоприятни житейски събития и натрупани отрицателни преживявания. Т. е., остри стресови събития, травмираща обстановка, нарушени взаимоотношения и вътреличностни конфликти водят до патологична тревожност с всичките й проявления и симптоми, които са:

- Емоционални – страх, безпокойство, нервност, понякога панически пристъпи.

- Когнитивни – това са наши мисли за опасности, като: „Няма да се справя”, „Ще бъде ужасно”, „Ще си помислят лоши неща за мен” и др.

- Вегетативни /телесни/ - изпотяване, световъртеж, треперене, сърцебиене, подкосяване на краката, задушаване, стягане в гърдите.

- Поведенчески – избира се поведение на отлагане, отказване, избягване или направо бягство.

Преди обаче да се отървем от нашата тревожност е добре да разберем какво ни казва тя за самите нас. Това означава да разберем в дълбочина причините, предизвикали тревожността ни. На повърхността ние виждаме и преживяваме симптомите й, което обяснява факта, че човек казва на себе си и другите неща предимно за тях, защото им придава лично и то негативно значение и съдържание. Всъщност точно това пречи на нормалното ни функциониране, а не самите симптоми. Например, ако някой мисли: „Ще видят, че ръцете ми треперят”, следва чувство на притеснение и срам, мисъл „Нещо не ми е наред”, „Ще ми се подиграват и няма да ме харесат, а това не мога да го понеса”. Следователно по-добре да се избягват ситуации, в които това може да се случи.

В условията на терапевтична работа при изследване на тези мисли, преживявания и поведение ще се декодира всъщност фрустрираната потребност на този пациент, заради която той се чувства тревожен и неудовлетворен. Откриването й ще направи възможно коригирането на ирационалното му мислене и на онези поведенчески дефицити, довели го до това състояние.

Всички ние имаме потребности и от тяхното задоволяване зависят чувствата ни на радост и болка. Когато в нас се появи дадена потребност, се генерира енергия, която трябва да се превърне в действие, чрез което да я задоволим. Много често обаче ние или не разпознаваме дълбоката си нужда или пренебрегваме нейното задоволяване, или пък я задоволяваме по нездрав начин. Така генерираната енергия не се изразходва напълно или пък се изразходва с метаудоволствие /алкохол, храна, наркотици/. Тя остава натрупана в нас и води до неврози и соматични заболявания. Така че от една страна потребностите, чието задоволяване е било пренебрегвано, пораждат постоянно напрежение и тревожност, а от друга – тревожността се самозахранва от хроничното потискане на действието и на енергията вътре в нас. Ако постоянно изпитваме съмнения да направим нещо или не, ако се опасяваме, че ще сгрешим, ако сме постоянно в състояние „нащрек” и повишена бдителност, то ние блокираме енергията вътре в нас, а това води до тревожност. Така ние усещаме фрустрацията и нерадостта. Фрустрацията винаги е свързана със затаена агресивност, свързана е с преживяване на огорчение, опасение, негодувание, разочарование. Определя се от събития, имащи лично значение за нас като пречка, загуба, невъзможност, заплаха, ограничения. Фрустрация е лишаване от храна, любов, ласка, топлина, грижа, свобода, от възможност за адекватно реагиране на пречки или силни чувства. В такива случаи човек реагира чрез реакция на регрес – както в детските години – чрез стомашни болки например, или чрез пренасочване на агресията от обекта, който я е предизвикал, към предмети /отново както е правил в детството си/ или към други хора.

Лечението на тревожността и тревожните разстройства е не само възможно, но и ефективно. Когато тя е твърде висока и влияе крайно негативно на живота на човек, може да се приложи медикаментозно лечение. Антидепресантите и транквилизаторите повлияват и намаляват тревожността и страха, с очакването, че редуцирането им ще доведе до възстановяване на силите и способностите на организма от преди появата й и той ще може отново да заработи нормално.

Друг подход, вече психотерапевтичен, /когнитивно-поведенчески/ е да се гледа на тревожността като на „лошо заучен урок”. Т.е., налице е заучен модел за справяне, който обаче пречи на човек да се адаптира успешно към средата. Терапията е насочена към лечение на различните видове симптоми. Като се има предвид, че при тревожните пациенти се наблюдава от една страна преувеличаване на опасността, а от друга – подценяване на възможностите за справяне и контрол над ситуацията, целта е корекция на онези негативни и ирационални мисли и погрешни поведенчески схеми, които обуславят тревожността. Очакваният резултат е чрез съзнателен контрол на начините на реагиране и интерпретиране на реалността човек да спре да развива тревожност.

Психоаналитичният подход за лечение на тревожността я разглежда като израз на вътрешни противоречия и трудно поносими преживявания. Търси се това, което стои зад симптомите – страхове, свързани със собствената реализация, с изоставяне, с изграждане на близост и интимни връзки, с травматични преживявания, с изтласкани чувства на вина и гняв, чийто проява е тревожността.

Тревожността и свързаните с нея разстройства винаги са израз на начина, по който се справяме със своите страхове, колебания или желания. Разбирането и осъзнаването на причините води до промяна. Това означава ново самоосъзнаване, а то винаги е свързано с начина, по който се отнасяме към себе си, докато реагираме на нещата и хората. Означава нов израз, по-здравословен, на потиснатите в нас чувства и емоции. Означава нови начини да задоволяваме своите потребности, за да се чувстваме здрави, щастливи и успешни.