Холистична психотерапия

За метода

Холистичен идва от гръцки – holos – т.е. цял, цялостен, хармонична цялост на физичното, когнитивното, емоционално-психичното и ценностно-духовното.

            Холистична психотерапия – Това е хуманистичен психотерапевтичен подход, основан на идеята за възможната и напълно постижима хармония, здраве и щастие на човешкото същество, постигнати чрез прозрения за собствения живот и вътрешен свят – емоционално-психичен, духовно-ценностен, мисловен и физически - и осъзнатост за онази промяна, която да го изцели и усъвършенства.

Как Холистичната психотерапия разбира човека

-   Дълбоко в себе си хората са еднакви.

-  Човек се ражда с огромен потенциал да се учи и развива, да е свободен и креативен, да обича и да е щастлив.

-  Човек е продукт на влиянията и въздействията на средата, създадена от значимите други. Колкото повече тази среда е благотворна, толкова повече той развива потенциала си и обратното.

- Съществуват много и различни проблеми, които си приличат по това, че олицетворяват човешкото страдание.

-   Човек е нещастен, защото е неприспособим – налице е противоречие – между това, което е човек и това, което смята, че е, т.е., между автентичната му същност и външното му поведение.

- Човек има право в своя избор за самоопределяне, т.е., всеки избира собствените си отговорности според степента на вътрешно съзряване.

- Единствено чрез искрено и задълбочено себепознание и самоосъзнаване може да се постигне равновесие, цялостност и щастие. - - - Човек е неделима цялост от мисли, чувства, тяло, поведение, духовност и ценности.

- Нарушенията в една от тези области влияят върху другите – в резултат на това се появяват проблемите, затрудненията, разстройствата и болестта.

- Човек разполага със способността да „оздравее” – това се определя от личната мотивация за промяна и начина, по който гледа  и възприема себе си и света.

 Как Холистичната психотерапия обяснява психологическите проблеми

Когато някои от аспектите на човека, представляващ холистично единство, са разстроени, неразвити, потиснати или игнорирани, цялото човешко същество страда. Това страдание се проявява на различните нива, но според холистичния подход „болестта” е само една – това е общото разстройство и разбалансиране на личността, чийто локализиран израз намира конкретната болест, разстройство. Важно да се лекува симптоматиката, но в контекста и с поглед върху цялата човешка личност. Холистичната психотерапия обръща особено внимание на ценностите – свобода, смисъл, хуманност, благодарност, щедрост, честност, благородство и т.н., защото вярва, че те са определящи за здравите, полезни и функционални основи на зрялата и пълноценна личност.

Връзката между минало и настояще

Според Холистичната психотерапия от значение има както ранният опит – от 0 до 7 години, така и пренаталното развитие, започващо с мисълта за създаване на човешкото същество. През този период, в зависимост от зрелостта на родителите и значимите други за детето, от тяхната здрава или болна и предразсъдъчна ценностна система, човешкото същество израства или със стабилна представа за себе си, другите и света или с объркан вътрешен свят и представи и без силна връзка със себе си. В зависимост от това в зряла възраст прави жизнеутвърждаващи избори, чрез които се себеосъществява или себеразрушителни, които са в противоречие с неговата истинска същност – в резултат на което се появява „болестта”.

Как помага Холистичната психотерапия

  Целта на Холистичната психотерапия е човешкото същество да постигне изцеление чрез прозрения и лични, отговорни решения за хармонизиране на различните аспекти на личността си, като особено важно е преосмислянето на ценностната му система. Крайната цел на терапевтичната работа между терапевт и клиент е:

За да обичаш, е нужно да приемаш.

За да приемаш, трябва да разбираш.

За да разбираш, е нужно да познаваш.

За да познаваш, трябва да си свободен:

За да си свободен:

-         не трябва да робуваш на предразсъдъци,

-         на вредни правила,

-         на страх от изоставяне и самота

-         на прекалена нужда от одобрение

Ако не робуваш на предразсъдъци и вредни правила, на страха от изоставяне и самота, на прекалена нужда от одобрение, ти си свободен.

Ако си свободен, си способен да познаваш.

Ако познаваш, си способен да разбираш.

Ако разбираш, си способен да приемаш.

Ако приемаш, си способен да обичаш.

Това е човекът, в който човешкото е в развито състояние. Притежава морала в най-висшата му форма. Физически и психически е здрав и хармоничен.

Този човек има и изразява лична и личностна, не осъдителна, а критична оценка за действителността – защото е свободен. Способен е зряло и с уважение към личността на другия да отхвърли поведение или отношение, като едновременно с това:

-         разбира

-         разбира и приема

-         разбира, приема и обича

- Терапевтичният процес между терапевт и пациент започва от проблема, поставен от пациента. Холистичният терапевт обаче има знанията и уменията да вижда цялостната картина. Той е наясно как конкретният проблем е част от цялото. Прави ясна преценка на причинно-следствените връзки, за да се появят емоционални, когнитивни, ценностни или поведенчески дефицити и затруднения.

- Терапията, провеждана по метода Холистична психотерапия, е именно цялостен процес, по време който клиентът има възможност да разбере и осъзнае своите аспекти, тяхното състояние и да реши как иска да промени себе си и живота си.

- Терапевтът, работещ по метода Холистична психотерапия, е емпатичен, искрен и откровен. Има точната преценка кога и как в терапевтичния процес да се разкрива и кога да спазва определени граници. Знае, че с неговия личен опит като човешко същество и личност може да бъде и е пример и коректив на клиентите си.

ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 6

1. Различията противопоставят и разделят или обогатяват - въпрос на гледна точка, желание за растеж или обратното.
2. Ако при човек изчезне чувствителността на някое от петте сетива, другите го компенсират. Ако обаче загуби сетивата на душата - това с нищо не може да се компенсира
3. Вътрешно самотни, нещастни и несигурни са тези, които най-много искат контрол и власт.Позицията "отгоре" не може да даде единение, принадлежност и хармония.
4. Кокетирането е трагикомичният израз на сексуалността.
5. Егото не може да замести здравия разум.
6. Този, който знае, не винаги може, но този, който може - винаги знае.
7. Да приемаш другия, означава да приемаш съществуването му. Това обаче няма нищо общо с неприемането на определени действия, намерения, поведения, особено когато те са разрушителни.
8. Чувствата и емоциите сами по себе си не биха могли да са десктруктивни. Такива ги правят предизвикващите ги деструктивни мисли, намерения пориви, убеждения.
9. Този, който е погълнат от себе си, не е в състояние да направи място за друг в "сърцето "си. Това прави истинският интерес към другия - невъзможен.
10. Когато човек осъзнава себе си, това намира израз в качествена промяна на поведението и живота му.
11. Не сме длъжни да приемаме всичко, да сме "толерантни" към всеки, да прощаваме на всеки и за всичко - освен ако не стремим да се превърнем в "равни на бога" с подобаващото лицемерие "колко сме добрички". Но - длъжни сме към себе си да разчистим пространството и живота си от всякакви вредители.
12. Липсата на активна позиция, примиренческото поведение - срещу безобразията и всякакви форми на човешката деструктивност - особено, когато е по силите и възможностите ни да противодействаме, е проява на онова малодушие и човешка нищожност, които прикриват /макар и неосъзнато/, мълчаливото съгласие с тях.
13. Тревожността е афективното измерение на вътрешните противоречия.
14. Правещите се на недостъпни прикриват вътрешната си слабост, недостатъчност и отчаяние.
15. Общуването следва да се измерва в качество, не в количество.
16. Да разчитам на себе си - означава толкова добре да познавам собствените си ресурси, възможности и граници, че да мога и знам кога и как да помоля за съдействие, кога да дам, кога да кажа "не" и "да", кога да се оттегля - само за себе си, кога и как да съм в единение с другите. Разчитайкият на себе си по този начин не се съмнява в своите избори и живее в хармония.
17. Когато на пътя на естествената потребност или желание застане забраната или принудата, се променя и потребността и желанието, и поведението, и отношението.
18. Всичко е красиво, докато не се представи през пошло намерение.
19. Липсата на усет и познание за истинското хармонично взаимодействие - и със себе си, и с другите - е в основата както на вкопчването в правилата, така и в тяхното прегазване.
20. Загадъчност е някой да иска да види ОЩЕ какви "богатства" носиш в себе си, а не колко дълбок и мрачен "кладенец" си, в който - най-вероятно ще се удави.
21. Преди да има "ние", има "аз". Ако изгубим този "аз", сме безполезни в "ние".
22. В самотата на "нощта", в неприятната за много компания на самия себе си, излизат забравените и отречени чувства и потребности, "умело" прикривани "денем" зад маските на безсмислени игри и фалшиви стойности.
23. Знанието се превръща в познание тогава, когато е интегрирано осъзнато и наистина живеем в съответствие с него. Затова може би невежият е по-малко опасен от този, притежаващ само "сухи" знания, но пък приел се за привилегирован да ги "дарява".
24. Голяма част от провала на "Ученето" се дължи на двойните стандарти на тези, които са приели ролята на Учители - проповядват любов, не изповядват любов, а враждебност; проповядват смирение, показват нетърпение и гняв; искат честност, показват лицемерие и фалш; проповядват Човечност, показват щестлавие; проповядват откритост, демонстрират прикритост.
25. От прекаленото прикриване и скриване се затлачва и ума, и душата.
26. Дали човек е добър или лош - определят го изборите му.
27. Хармоничния и уравновесен човек е асертивен, здраво агресивен, т.е., с лекотата на вътрешната си свобода и отговорност отстоява себе си. При всички останали, колкото и да се стараят да я прикриват, потиснатата/деформирана агресия се "процежда" от цялото им същество.
28. Дали да правим това, което се харесва или това, което е истински стойностно? Ако двете съвпадат - прекрасно, но ако не - следва въпросът - кои сме, какви сме?
29. Една от най-жестоките форми на проявление на деформираната човешка същност, е "попарването" на чувствата на другите, особено на децата.

За психотерапията – още нещо

1. Психотерапията е услуга както много други – и това е така. Психотерапията се ползва така, както когато човек има нужда и ползва услугите на стоматолога, масажиста, фризьора и т.н. – услуги, притежаващи своя специфика.

2. Съществува мнението, че психотерапията е скъпа услуга – всъщност цената за една психотерапевтична сесия в България е близка, дори понякога по-ниска от тези в някои салони за красота, да не говорим за лечение при стоматолог. Нещата опират до приоритети и възприемане на психотерапията като нужна услуга или не.

3. Има хора, според които психотерапията е излишна или направо глезотия, защото всеки трябва сам са се справя.

• Така разсъждават обаче именно тези, които имат най-голяма нужда от нея.
• Тези, които са заседнали с идеята от миналото, че е срамно да имаш проблем.
• Тези, които не са се освободили от предразсъдъчно мислене и невежество за ролята и значението на емоционално-психичното здраве.
• Тези, които бягат от отговорност за собствения си живо.т
• Тези, които „живеят” на принципа – „като не се изправяме пред проблема, виж че той някак от само себе си ще изчезне”.
• Тези, за които би било истински провал да признаят пред терапевта свои затруднения.

     4. Друго мнение - Терапевтите „бъркат” в мозъка и искат единствено да манипулират – този израз съдържа както невежество и отрицание, така и пасивна агресивност към терапевта, който „ще ги види” и ще установи контрол и власт над тях! Да се представи подобно мнение като факт, особено без лична опитност и доказателства за подобна злонаменерост, е просто проекция на това, което човек иска или прави. А и какво толкова лошо има в това някой да ти „поразбърка” мозъка, за да го проветриш поне или да осъзнаеш, че там има складирани отпадъци, които да изхвърлиш.

5. Някои се страхуват, че психотерапията може да навреди – психотерапията е процес, в който човек открива всъщност кой и какъв е той, освобождавайки се постепенно от пластове, съдържащи изкривени убеждения, възгледи, погрешни ценности. Осъзнава потиснатите си желания и потребности, отречените си копнежи. Това го води към свобода, от позицията на която прави различни избори. Да, понякога това нарушава статуквото, може да доведе до прекратяване на отношения. Психотерапията сваля наочниците, освобождава от илюзии и заблуди – и това за кого е лошо и вредно?! За тези, за които вече свободният индивид няма вече да е удобен. И да, цената за нашето израстване е свързана понякога с раздяла – с хора, ситуации, възгледи – но това не е риск, а шанс!

6. Още един „възглед” - Психотерапевтът, само защото е такъв, по подразбиране трябва да е налице, по всяко време и за всеки, и ако не се вмести в подобни представи и изисквания, тежко му -  Психологът, медицинската сестра, лекарят, болницата – психологически се асоцират с Майката – като идеал, която трябва винаги да е насреща, за да се погрижи, спаси, „нахрани”, успокои. До тук нищо лошо, докато не се прояви онази инфантилност да се мисли за нея като биберон, който няма право да поставя здравословни граници – който искам сега, веднага, защото ми се дължи. Предполагам, че не един и двама колеги са били обект на подобно отношение. Самата аз също – някои решават, че щом са в списъка ми във фб, това автоматично ме прави личният им психотерапевт. Имало е дори обвинения, как така, щом съм психолог и съм на линия, веднага следва да се ангажирам с проблема им. И още – психолозите трябва да работят без пари, много са станали комерсиални! И това съм чувала. Да, но това е професия както всички останали и всички психолози също плащат сметки. Иначе в подобно отношение мотивът е толкова прозрачен – да се вмени вина, която да „задължи” виновният да заслужи благоразположение, както обаче и озлобление и завист, че психотерапевтът има нещо, което не иска да даде просто така.  Да, но истината, която много хора отказват да научат, е че първо трябва да дадем, за да получим. И тук не става въпрос единствено за даването под формата на пари.

7. Психотерапията е за всички – да, по принцип, психотерапията е за всички, тя е за хората. Тя е научно познание, изкуство, преживяване, чиято задача е подобряване на емоционално-психичното здраве, защото то е в основата и на физическото. Както обаче пише Пиер Дако – психотерапията е за елита – но не елитът в смисъла на статус, имидж и финансово състояние, а за онзи елит от хора, притежаващи дълбок интелект, които интуитивно държат отворени умовете, сърцата и душите си и които знаят, че най-висши ценности са Животът и Свободата.

ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 5

1. Липсата на желание "негативната енергия" да се осмисли и трансформира в жизнеутвърждаваща, т.е. положителна, е причина тя да се проявява като неудовлетвореност, нещастие, садизъм или като "болест".
2. Човек е враждебен, надменен, докато се страхува. Страхува се, докато не се доверява. Не се доверява, докато не започне да приема и обича. Ако продължи да е враждебен, значи не е способен на обич.
3. Страхът от провал води до непоемане на "рискове" и - това вече е провал.
4. Обективността е мнение, без интензивни емоции и основано на факти. Отношението е мнение, в което има много емоции и основано на "вътрешни факти".
5. Когато падат задръжките - излиза истината, грозна или красива, но истина.
6. Дисциплината не е пречупване на духа и волята, т.е. насилие,водещо до сляпо и покорно спазване на правилата. Дисциплината е резултат от уважение, признание и обич, водещи до отговорно и съзнателно приемане на онези правила, които са еднакво полезни за всички.
7. Изпълненият с живот и съдържание човек ще намери продължението му извън него. Той е сигурен и удовлетворен, защото "ражда" и се себереализира. Празният отвътре - е несигурен и - консумира.
8. Истинската сила идва не отвън, а от вътрешната съзидателна активност.
9. Копнежът по "лудата" любов е израз на дълбока самота.
10. Разочарованията, огорченията, страданията - са резултат от сблъсъка на действителността с илюзиите.
11. Някои използват проблемите си, за да получат съчувствие, други - за да намерят решение.
12. Лесните избори правят живота труден.
13. Да продължим "напред", без да сме осмислили досегашния си опит, е всъщност засядане - в старото.
14. Фокусът върху миналото и бъдещето е начин да се избегне настоящето.
15. Подхождащият с недоверие не може да слага граници, в които да съхрани своята идентичност.
16. Тези, които най-много се нуждаят от правила, са тези, които нямат усет и познание за границите на своята естественост.
17. Еднакво вредни са мислите "какво ще кажат другите" и - "всички правят така".
18. Когато приведем живота си в съответствие с ценностите, за които говорим, тогава ще дойде и истинското благополучие и хармония.
19. Ако човек предимно трупа, но не и да разтоварва или трансформира, натрупаното започва да "мухлясва и гние".
20. Чувстващият се постоянно виновен, макар и несъзнавано, се "надява" на величието на "кръста".
21. Приемащият ласкателства приема всъщност - превъзходството на ласкателя.
22. Липсата на истинска съзидателна сила, която идва от чистота на душата, ума и сърцето, се замества с желанието и проявата на авторитарност и егоцентризъм.
23. Няма случайни лични неблагополучия. Те са резултат от страдание, което не е облагородило, а е озлобило.
24. Законът за причинно-следствената връзка има желязна логика. Този, който иска и може да "прочете" смисъла му, разполага с цялата сила да промени живота си.
25. Завистта е глуха омраза към нечий успех и никакъв интерес към Човека, който го е постигнал.
26. Проблемът е толкова значим и сериозен, колкото са способностите ни да се справим с него.
27. "Защитаващият се" от този "лош" свят с прекален страх, недоверие и враждебност вижда собствената си тъмнина, проектирана навън.
28. Изкушеният да гледа "от високо", да критикува и съди, не научава нищо - нито за себе си, нито за другите.
29. Въпреки "титаничните" усилия на общественото, т.е. нормираното и не-жизненоутвърждаващо мнение, много хора отказват да са посредствени и стават - уникални.
30. Напред продължават само смелите, напред и нагоре - смелите и талантливите.