ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 4

1.     Пълноценният човек е жизнеутвърждаващ. Този, с чувство за малоценност, го компенсира с деструктивна агресия, болестен стремеж за превъзходство, високомерие и враждебност.

2.     Постоянното недоволство, почти от всичко, прикрива липсата на смелост и пропиляни възможности за себеосъществяване и себеудовлетвореност.

3.     Колкото повече човек има какво да предложи от себе си, толкова повече се чувства уверен.

4.     Ако идеализираме някого, автентичната среща е невъзможна.

5.     Да обичаш себе си = да проявяваш вътрешна грижа за себе си, да се приемаш и утвърждаваш като личност.
Да си погълнат от себе си = себевъзприемането и себеутвърждаването зависят от външни фактори.

6.     От "старостта" се страхуват тези, които не са осъзнали, че това са златните години, в които с много обич, безрезервно и с мъдрост се раздават "богатствата", натрупани преди това.

7.     Този, който предимно консумира, е като празна черна дупка. Този, който дава, съзидава.

8.      Който дава, се вдъхновява.

9.      Често родителите се фокусират предимно върху децата си, за да се "оправдаят", че не правят нищо с живота си.

10.  В основата на търсенето на сходни интереси и предпочитания - най-вече в отношенията в двойката - стои несъзнаваният страх от разочарование - за неосъществима принадлежност и близост. Способността за създаване на дълбока интимност не се влияе от различия в интересите, а от това доколко човек е естествен и автентичен.

11.  Осъзнати или не толкова, изборите и действията са си наши. Затова - всеки сам избира кой и какъв да бъде.

12.  Успешният живот е отражение на вътрешното благополучие и спокойствие. Те идват тогава, когато мислите, чувствата и действията не само са в хармония, но и в тях няма нито завист, нито отмъстителност, нито враждебност.

13.  Приемам, че едно от значенията и смисълът на думата раз-вивам, е разтварям. Както цветето раз-вива и разтваря листенцата си, за даде красотата и уханието си на света, така и сърцето и душата, за да дадат /и получат/ обич, трябва да се раз-виват и разтварят.

14.  Да "учим" децата си да се страхуват едва ли не от всичко в този "лош" свят, е просто проекция на нашата враждебност, малодушие и неспособност да справяме в този "лош" свят.

15.  Честността е привилегия на смелата и цялостна личност.

16.  Истинското предназначение на женската интуиция и сила е да се претворят в креативност, съзидание, красота и обич.

17.  Когато хората не знаят какво да направят с натрупаната си енергия, нито пък им хрумва да я претворят в нещо съзидателно, правят скандали. Е, и в тях има емоция, която да им даде усещането, че са "живи".

18.  Ако някой се отказва от искреността и честността във взаимоотношенията, "за да се хареса на другите", се отказва от истински и пълноценни отношения - както с другите, така и със себе си.

19.  Чувствата се "разбират" не с ума, а със сърцето.

20.  За да живеем пълноценно, е нужно и малко безцелност.

21.  Колко от това, което се прави "в името на децата", е наистина за децата или обслужва възрастните? Възможно ли е нещастни и непълноценни възрастни да отгледат щастливи и пълноценни деца? Ще разпознаем истината по резултатите.

22.  Опознаването както на собствените ни граници, така и тези на другите, е важно и необходимо за пълноценните и хармонични взаимоотношения. А границите ни - това е нашето лично пространство, в което имаме правото и задължението да уважаваме и реализираме интересите, потребностите, чувствата, стремежите си, свободните си избори.

23.  За да сме креативни и съзидателни, трябва да сме вдъхновени. За да сме
в-дъх-новени, трябва да осъзнаем какво точно ни кара да се чувстваме живи.

24.  Едни от най-ценните и скъпи ресурси, с които всеки разполага, са времето и информацията. При жизнеутвърждаваща мотивация те се ползват, за да се промени качеството на живот, за себереализация и себеосъществяване. При деструктивна тенденция /макар и несъзнавана понякога/, се разхищават. Резултатът е застой, неудовлетвореност, болест, деградация.

25.  Крехката, "чуплива" и сладникава "жена" е инфантилна. Зрялата е силна в нежността и нежна в силата.

26.  Ако някой е самодостатъчен - това не означава непременно да е сам/а. Означава да защитава личността си със самоувереност /т.е. да се чувства незастрашен/, самоуважение и достойнство.

27.  Да обичаш себе си - означава да проявяваш вътрешна грижа за себе си, както и да се утвърждаваш и приемаш като личност.

28.  Всяка ситуация е въпрос към нас. Който разбира смисъла на въпроса, отговаря за "отличен".

29.  Едно от най-големите доказателства за обичта и уважението към някого е честността.

30.  Този, който знае кой е, не търси "състезания". Не се вълнува дали е "долу", защото не изпитва враждебност и тревожност; не се стреми да е и "горе" - защото не се възгордява и не му е нужна надменност. Там, където е - той Е.

ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 3
 

1.    Страдание, което е осмислено, се превръща в състрадание. Страдание, което не е осмислено, се превръща в озлобление.

2.    Както липсата на грижа, така и прекалената грижа за тялото, подсказват за занемарени ум и душа.

3.     Най-сигурният начин да "паднеш" е стоиш "неподвижен".

4.     Избиращият психотерапията за изцеление, подкрепа или усъвършенстване на личността си, показва, избира и поема отговорност. Избиращият "хапчето", избира "патерицата" и прехвърля отговорността.

5.     Както "вкопченият" в миналото, така и "живеещият" в бъдещето, бягат от настоящето.

6.     Това, което не желаем да "пуснем", има власт над нас.

7.     Хроничният компромис е форма на съпротива срещу промяната.

8.     Колкото повече човек "буксува" на едно място, толкова повече затъва

9.     Ако притежаваме или твърдим, че притежаваме стойностни качества и потенциал, но изборите, които правим, не ги съдържат, то ни определят не качествата, а изборите.

10.  Много е лесно да разпознаем този, който обича - той я проектира извън него в красота - в обстановката около себе си, в отношенията, в "дребни" жестове.

11.  Страхът да бъдем Човеци резултира в обезчувствяването

12.  Невежеството намира обяснения в "свръхестественото".

13.  Когато хората не могат да се приемат един друг такива, каквито са, продължават да искат да променят другия - ако спрат, ще трябва да си признаят, че не искат да са с него.

14.  Когато проумеен собствената си незначителност, тогава ще осъзнаем и истинската си значимост.

15.  Разстоянията - във всеки смисъл - се преодоляват с движения.

16.  Объркването на горделивост с достойнство понякога води до трагедии, друг път - до комедии.

17.  Да прогледнем през "избраните" от нас заблуди не е задължително да е болезнено, може да е направо весело - стига да сме благодарни за прояснението, а не да страдаме от наранен нарцисизъм.

18.  Подаващият се на манипулация приема предлаганото от манипулатора - кука, стръв и нещо бляскаво.

19.  Повечето хора живеят не според това, което казват на глас, а според това, което си "казват" на ум - и от тук - разочарование или очарование.

20.  Няма неразрешими ситуации. Има решения, които не ни "харесват".

21.  От един единствен закон никой не може да избяга - този за причнно-следствената връзка.

22.  Липсата на култура за емоционално-психичното, или направо невежеството, лесно могат да внушат, че болестите, включително и определяните като най-тежки, се дължат, например, на консумацията на бял хляб /вчера го прочетох някъде/.

23.  Душата и сърцето могат да бъдат "нахранени" само ако умът позволи.

24.  Емоционалната болка има физически израз. Тя е глад за обич, който по-добре да се утоли с прегръдка и нежност, вместо да се заглушава с храна, алкохол и всякакви други заместители.

25.  Тялото, лицето и очите отразяват чрез експресията, одухотвореността и пламъкът /или пък липсата им/ колко и какъв живот има в нас.

26.  Човешката деструктивност често е резултат на страх от живота и бягство от болката.

27.  Автентичната среща, дълбоките и трайни взаимоотношения, включително и в любовта, зависят изцяло от емоционалната интелигентност.

28.  Разделили сме се с инфантилността си тогава, когато вече не важничим и с чувство за хумор се отнасяме към несъвършенствата си.

29.  Показател за зрялост е осъзнаването, че всичко, което съществува, съществува, за да създаде равновесие, баланс и цялостност.

30.  Тъгата е усещане за загуба. Ако осмислим причинно-следствената връзка за загубата, ще се справим здравословно с тъгата.

ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 2

       1.      Личностната ни сила е свързана с волята ни за Живот.

2.      Някои имат влияние върху другите като ги вдъхновяват, други - като ги мачкат. Който не може нито едното, нито другото - мачка себе си.

3.      Много връзки "съществуват" тъжни, пусти, изчерпани, само защото всеки разчита на липсата на смелост да си тръгнат.

4.      Когато някой не иска да види и признае истинските причини за разпада на връзката си, му е "лесно" да вярва, че има друг/друга, дори и няма.

5.      Плачът - това са чувства, излезли на повърхността. И когато някой се срамува от това, че плаче, той всъщност се срамува от чувствата си, стреми се да блокира контакта с тях, защото "изглежда слаб". Това го лишава от възможността както да се свърже с най-дълбоката си същност, така и да я опознае.

6.      Прекомерните, болни амбиции имат за "цел" да заглушат огромното чувство за малоценност и вътрешна празнота.

7.      Прекомерната, т.е. невротична нужда и жажда от одобрение, развива патологична нужда от популярност.

8.      В израза "владея себе си" може да е отразено осъзнаването както на истинските ни потребности /не нужди/ и чувства, така и на зрелите и здравословни начини за удовлетворяването им. Ако обаче "владея себе си" се разбира като потискам себе си - това рано или късно ще доведе или до дескруктивна експлозия, или имплозия на потиснатото.

9.      Докато не направим част от себе си - в мисленето, чувстването, изразяването, поведението - това, което харесваме и утвърждаваме - ще си останем - просто наблюдатели и "оценители".

10.  Никой няма нужда да бъде "спасяван" от любовта в него, от благородството, щедростта и великодушието, от хуманността, красотата и вдъхновението. Човек има нужда да бъде спасяван от "демоните" в него - горделивостта и дълбоко стаеният гняв, студеният нарцисизъм, омразата, завистта, от нежеланието да състрадава и съзидава.

11.  Честният "враг" е по-достоен за доверие и уважение от този, който ти е "близък", но спестява честността.

12.  Само човек, който истински харесва собствената си стойност, може искрено да оцени, приеме и утвърди проявленията на стойността в другите. Останалите - или "оспорват", или се правят, че не забелязват.

13.  Ако живеем в миналото - задръстваме енергията си. Ако живеем в бъдещето - разпиляваме енергията си. Ако живеем тук и сега - енергията тече свободно.

14.  Хората, които не изричат, не изразяват, не споделят чувствата си, са дълбоко самотни. Те са такива, защото дори не са в онзи контакт със себе си, в който да приемат, утвърдят и ценят може би най-същественото в тях.

15.  Психологията е науката, която се стреми да върне "сърцата" при хората.

16.  По-важно от това какво правим, е как го правим.

17.  Ако има най-опасно място на земята - може да го открием - в "главите" ни.

18.  Това, което преследваме цял живот, накрая ни оставя без живот.

19.  Емоциите и чувствата са в самата основа на живота. Дистанцирането от тях е форма на търсене на контрол/власт над тях, т.е., над самия Живот.

20.  Обичта, благодарността, щедростта, великодушието, нежността, хуманността - са чувства, които ни "хранят". Злобата, завистта, враждебността, омразата - са чувства, които ни "изяждат".

21.  Ограниченията на ума лишават от знания, ограниченията на душата лишават от познания.

22.  И малкото, и огромното количество информация са безполезни, ако не са хуманно осмислени и осъзнати през душата.

23.  Изкуственото е безжизнено, естественото е живо.

24.  Високомерието, надменността са резултат от утвърдително отношение към съмнителни и фалшиви стойности.

25.  Способността ни за обич /в най-широкия смисъл/ е свързана с отношението ни към чистотата на душата и сърцето ни.

26.  Решенията, подчинени на ирационалните страхове, са нездравословни.

27.  Многото "ако, но, може би", отричането, безпочвената надежда, чакането на "чудо", на късмета, на идеалния момент, на "ще се справя сам" и т.н. - отразяват един проблем - човек пропуска, защото не усеща, решаващия момент.

28.  Колкото по-голяма е нуждата от внимание, както и начините за привличането му, толкова по-малко такъв човек има какво да предложи.

29.  Една ситуация е проблем за човека тогава, когато я наблюдава от ъгъла, в който се е "скрил", изпитвайки все още неосъзнат и непреработен детски страх.

30.  Вместо със съзидателни, хуманни и стойностни мисли, чувства и действия да преизграждат личността си пълноценна, хората с дълбоко чувство за малоценност го компенсират с различни форми на негативен нарцисизъм - в крайните му форми дори с "убеждения" от рода "по-голям съм от живота и смъртта". Това и съзнавано, и несъзнавано подтиква към десктруктивност и себеразрушителност - и понякога с фатален край.

ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 1

1.                  Жени, които ограничават разбирането си за женската същност предимно до външната привлекателност и въздействието чрез нея, рискуват да останат в капана на постоянна несигурност и тревога.

2.                  Тези, на които им е "трудно" да дадат и утвърдят, най-много "дебнат" какво да вземат, но да не проличи - най-вече вътрешната им празнота, "запълнена" предимно с надменност.

3.                  Човек може да изследва света обективно тогава, когато се чувства част от него, а не негов център.

4.                  "Какво докосва сърцето ти" или "имаш ли сърце, което може да бъде докоснато" - кой ли въпрос е по-правилният?

5.                  Отчуждението от света е резултат от отчуждение от себе си.

6.                  Нищо отвън не ни застрашава така, както собственото ни отношение към това, заради което не желаем да се открием.

7.                  Колкото по-малко човек има отвътре, толкова повече иска отвън.

8.                  Истинският престиж е въпрос на високо качество.

9.                  Деструктивната агресия, която не е опозната и осъзната, се проектира навън или навътре под формата на всякакви войни.

10.              Аргументите, с които човек се представя и налага в живота, са пряко свързани и говорят или за чувство за пълноценност, или за чувство за малоценност.

11.              Щастието е резултат от пълноценното и хармонично отношение със себе си и другите - а това е един от най-големите успехи.

12.              Способността за отпускане и удоволствие има много малко общо с избора на повърхностния хедонизъм.

13.              Приоритетите в живота ни са пряко свързани с ценностите ни. Това е една добра обратна връзка към нас самите да си дадем сметка дали има съответствие или разминаване между нещата, които говорим и нещата, които правим.

14.              Най-много "трябва" да прощават тези, които най-много се обиждат.

15.              Нараненият човек е или облагороден, или озлобен - и това е най-личният избор.

16.              Чувствата и емоциите, освен че "оцветяват" преживяванията ни, показват и как точно те са значими за нас.

17.              Едва ли прекалената и постоянна вежливост и учтивост имат за цел другите да се почувстват по-добре или "ненаранени". По-скоро те са маска, зад която се прикрива стаената агресивност и враждебност на човека тип "реваншист", "лакей".

18.              Ако "главата" е в миналото, но си мислиш, че вървиш "напред", ще се спънеш.

19.              Най-често се чувстват обидени тези, които живеят с нагласата "светът ми е длъжен".

20.              Несъзнавано или съзнавано, маските, които някой си слага, за да потисне или прикрие същността си, могат да доведат до онова емоционално и психическо изтощение, след което идва сривът и - истинската същност става видима.

21.              Когато поради страх и недостатъчност липсва нагласата и способността за доверие, почтеност, честност, чистота, с които да се "скрепят" връзките, идва ред на "договорите" и обещанията.

22.              Вътрешният ни свят е почвата, от която поникват или плевели, или цветя.

23.              Ако желаем да "притежаваме" някого, със сигурност ще го загубим.

24.              "Липсите" в нас показват не това, което не получаваме, а това, което не даваме.

25.              "Късогледството" съществува там, където има нежелание и неумение да се види цялостната "картина".

26.              За да придобие обективен поглед и отношение, на човек му е нужно първо да излекува "раните" си.

27.              Ако твърдим, че това, което сме, не зависи от нас, а от другите - значи търсим оправдания на съпротивата ни срещу промяна.

28.              Качеството на напредъка ни зависи от това дали предимно взимаме, или предимно даваме.

29.              Ако гледаме само повърхността на морето, не виждаме нито неговите съкровища, нито замърсеното от хората. Същото е и с човека. Който иска да се "изчисти", трябва да се "гмурне" дълбоко в себе си.

30.              Човек е част от цялото - това означава, че не можем да съществуваме пълноценно без качествен и балансиран обмен с другите.

АЛЕКСАНДРА ЗАРКОВА: БЛИЗОСТТА И ОБИЧТА НЕ СЕ ПОДХРАНВАТ ОТ САМО СЕБЕ СИ, ТРЯБВА ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА ТЯХ

Най-естествената човешка необходимост е да обича и да бъде обичан.  Всеки дълбоко в себе си копнее за близост, обич и пълноценни отношения, но в същото време често се случва да "бяга" от тях и в крайна сметка остава "гладен".  Защо се получава така? И кои свои вътрешни демони трябва да победим, за да успеем да изградим пълноценна връзка с любимия си?
На въпросите ни отговаря психотерапевтът Александра Заркова.

Още

За децата мама и татко са целият свят. Те вярват безусловно и приемат този свят. Усещанията им, бъдещите им убеждения, начините, по които те ще се „вписват” в живота и света, зависи от това, което техните родители ще са им предали – чрез личния си пример, чрез начините, по които са се справяли както с радостите, така и със затрудненията, чрез вътрешните си нагласи, които са или предимно жизнеутвърждаващи, или по-скоро пораженчески.

Да станеш родител е лесно. Да бъдеш родител – вече е отговорност! Това означава човек да е наясно не само защо иска да има дете. Означава да си е дал ясна и честна сметка кой и какъв е той, защото от това зависи в огромна степен емоционално-психичното, физическото и социално здраве на детето му. Колкото и неудобна да е за някои истината, децата са отражение на родителите си.

Ако детето е страхливо или тревожно – дали родителите не го „наплашват” с реакциите си? Ако детето е „разпиляно”, дали родителите притежават в оптимална степен структура – на времето, енергията си, на ангажиментите си? Детето има „проблеми” с храната – каква е организацията и културата на хранене на възрастните? Детето е „инат” – дали му е осигурено достатъчно внимание и приемане на мнението и чувствата му? Детето „не знае какво иска и как да се забавлява” – дадено ли му е достатъчно пространство да се изявява, има ли истински интерес към същността му? Няма интерес към ученето – децата са любознателни и от ученето може да ги отблъснат прекалените изисквания и усещането, че родителите сякаш ги интересуват повече оценките, отколкото детето. Важно е са се хвалят и утвърждават усилията на децата, не резултатите. Детето е „прекалено чувствително” – дадена ли му е възможност да изразява, без страх от санкция, чувствата си?

Ако в детето има „проблем”, следва родителите да се запитат честно и интелигентно – какво правим или не правим, за да създадем условия за този проблем? Ако детето е цел, а не средство, ако родителите са с нагласата да се разделят с идеята си за всемогъщество и непогрешимост – лесно ще намерят отговора.

За холистичната психотерапия пред в-к "Български лекар"