събота, 12 юли 2014 г.
Няколко неща, които родителите / най-вече майките и бабите/, не трябва да правят.
Да целуват детето си по устата - всички се раждаме сексуални същества. Наистина чак през пубертета сексуалният нагон се проявява и като полов нагон – желание за сексуално общуване и полов акт с някой от другия пол, но човешкото същество е сексуално същество. Целуването по устата обърква малкото същество, а родителят, макар и несъзнавано, го „поставя на мястото на партньор”. Колкото и за мило да се счита целувката по устата, тя е неуместна.
Да спят на едно легло с вече порасналото си дете – отново то се „слага на мястото на партньора” или пък е вид плюшена играчка.
Да говорят за детето в първо лице, множествено число – „ние се нахранихме, ние спахме, ние пишкахме, ние вече не сме с памперс, ние се записахме в детската градина, ние си научихме стихчето и т.н.” Това показва следното – родителят включва, а по-точно всмуква детето в себе си. Все едно отказва да има граници и детето да си остане завинаги част от родителя. Детето е отделна личност и за неговото емоционално-психично здраве е добре да се говори в трето лице, единствено число. Последиците от този подход може да резултират в зависимост, проблеми с отделянето като самостойно същество, ниско самочувствие, егоцентризъм.
Много родители ползват съвременните технологии /фейсбук/ и качват снимки на децата си. Защо? Заради децата си или заради самите тях? Никой не пита детето дали иска „приятелите от ФБ” да го гледат. Повярвайте, никой, освен хората, които наистина са близки и наистина обичат детето, не се интересува, освен от нездраво любопитство, което в много случаи ражда завист и почти никога радост. Е, родителите, да ме прощават, просто се хвалят и използват детето като своя трофей.
Да не учат детето да се страхува. Как ? – ами като родителят се плаши, стряска – вербално, невербално – дори само от малка загуба на равновесие на детето, камо ли ако падне. В повечето случаи детето ще заплаче не толкова от болка, колкото от тревожността на родителя, с която му предава посланието, „че нещо страшно се е случило”. Адекватната родителска реакция е спокойната и съответна на случилото се. Ако си мислим, че предпазваме децата си от „лошия живот” като ги наплашваме, ще отгледаме неуверени и с чувство за малоценност същества, които ще виждат във всичко страшен риск, който не бива да поемат.
Да не прислугват на вече поотрасналото си дете като на принц или принцеса за неща, с които те могат да се справят. Рискът от подобно отношение е да се отгледат готованци и паразити, които ще смятат, че светът им дължи чест и почитания, които няма да имат способности да се грижат за себе си и които няма да са способни да оценяват и уважават.
Когато детето е вече ученик, да не учат с него. Има амбициозни родители, които умело прикриват собствените си амбиции зад „грижата” детето да си е научило добре уроците. Вероятността да отвратят детето от ученето и училището и то да възприеме, че ученето е работа на родителя, а не негова, е голяма. Интересът към ученето изобщо се създава с поощряване и на най-малките усилия и успехи, а не с изискването то да е „най-доброто” в класа.
Да го сравняват с други и да го учат да се сравнява с другите – независимо дали да открива свои предимства или недостатъци в такива сравнения. Това води до едно единствено нещо – другият е враг и следователно трябва да се победи. Колко хора с такава нагласа живеят вътрешно самотни и вечно нащрек някой да не ги „прецака”! Детето трябва да се учи да се сравнява единствено със себе си – с постиженията си от вчера, миналата година и т.н.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Много ви благодаря за тази статия.Точно тези неща спокойно можете да ги извадите на големи плакати и да ги разлепите навсякъде, така че всички майки и баби да ги прочетат.Мен лично много ме дразни когато започне да се сравнява едно дете с друго. Това е огромна грешка и води до обратният ефект, да не говорим, че детето се чувства недооценено. И другото,което много ме притеснява е това с колко дрехи обличат едно бебе.Не е нужно при 30 градуса температура то да е обвито в плетено одеяло.Това само ще му навреди.Надявам се да ни пишете още.
Не съм съгласна с първите 5 абзаца. 1. Целуването на детето било то и по устата, в никакъв случай не обърква малкото същество и не го прави нечий "партньор", още повече, че то все още не знае що е то "партньор". Целувката, както и другите изрази на близост, стимулират мозъчното развитие,доказано, изграждат увереност в зряла възраст и развиват изразителност на положителни чувства.2. "Спането с вече порасналото дете"- казано така с едно изречение, лесно може да се използва от хора, които не подкрепят дълго кърмещите майки, което отново доказано се стимулира в цял свят, като най-полезното и правилно нещо. Т.е едно дете на 3,5 години пораснало ли е? В Япония например, майката спи с детето до 8 годишна възраст. И после четете статии, "Защо децата в Япония не плачат?" 3. Разбира се , че сме се наакали, след като и аз съм цялата омазана и си мием зъбките, след като го правя аз на него...Когато има правилно изградена връзка между детето и майката, те се чувстват едно цяло и точно така се е появило третото лице- по естествен път. Това, отново по естествен път, изчезва от речта на майката, когато детето порасне достатъчно- колко, при всеки е различно, защото всички сме различни. Къде сте чували майка на тинейджър да говори така?!? 4. Майките публикуват снимки на децата си заради себе си, разбира се. За да се похвалят. За да споделят радостта и гордостта си. Нима има нещо странно в това? Детето имало против?! Хехе... 5. Да учим на страх децата си, всъщност е поредното естествено нещо. Страхът е полезен. Страхът ни пази. Страхът ни спасява живота. Както и болката. Това са нещата, които ни предпазват и няма нищо странно, че са и естествената ни реакция в заплащваш момент.
С останалите неща съм изключително съгласна, само мога да добавя, че детето трябва да се стимулира да учи, да развие любов към ученето и все пак родителя да се интересува дали си е научило уроците, не да го прави вместо него. Голям пропуск е пренавличането на детето, което вече спада към графата лоши страхове, които правят мечешка услуга на детето.
всички проблеми при децата, идват главно от самовлюбени и първосигнални родители, които всичко знаят, всичко могат, всичко им е ясно. Или същото но с объркания си вариант на депресирани и невротизирани психотипи.
Кой с кое бил... или не бил съгласен, че той имал мнение с напълно негови си измислени аргументи - едно и също явление е навсякъде. Обобщава се с демонстрацията на абсолютност, крайна категоричност и подпомогната от обикновен личен егоцентризъм - какъвто е примера преди този коментар. Но пък важното е да се изкаже - кой с кое, бил или не бил съгласен. Когато майката демонстрира всичко това - то се отпечатва и в детето.
Майките не са някаква специална самостоятелна категория хора, нито е нарицателно за нещо. Майките са просто временна житейска и природна роля. Но някои хора, като си нямат нищо друго в живота това им остава за цял живот. Защото ако го оставят, няма да остане нищо друго...
Именно в психологичен блог, като този, е толкова характерен отпечатания пример на "биса"... Винаги... ама винаги, хората сами се пишат.
A kolko mnogo roditeli poznavam koito imat takova povedenie....
Публикуване на коментар