Чували сме, че мечтата е нещо недостижимо и не се сбъдва. Дали е така? След като една мечта се е появила в мислите ни, не е ли тя по някакъв начин вече реалност?
Ако имаме мечта, силно желание или идея за нещо и не бързаме да ги отхвърлим от съзнанието си, смятайки ги за непостижими, а им „посвещаваме” по малко време и внимание, то след време възможността да се превърнат в намерение и проект, е голяма. Следващата логична стъпка е да изготвим план как да ги осъществим и естествено чрез съответната стратегия първо и второ – тактика. Остава единствено да пристъпим към изпълнението. Това е начинът, по който се осъществяват плановете ни.
В този начин прозира нещо много важно – ние поемаме отговорност за желанията си и сме направили необходимото, за да ги реализираме.
Защо на едни хора „им върви” и са успешни, а други са неудовлетворени и неуспешни? – защото едните действат, а другите очакват някак без много усилия от тяхна страна някой да сбъдне желанията им. Да отбележим, че самата дума „очаквам” означава чакам. Чакането обаче не предполага активно поведение, точно обратното – когато очакваме, ние сме пасивни. Тогава къде, какво, как или кой да ни сбъдне желанията? Когато сме пасивни, не правим нищо и следователно не поемаме отговорност за това, което толкова желаем, а чакаме нещо отвън да случи. Т.е., прехвърляме отговорността извън нас.
Човек не поема отговорност за качеството и съдържанието на собствения си живот когато постоянно се оплаква, обвинява другите, оправдава се, съпротивлява се на необходими промени в него. По този начин казва „нищо не зависи от мен”, но си остава огорчен, недоволен, нещастен.
Ако силно желаем да постигнем своя цел, да променим живота си така, че да се чувстваме удовлетворени, следва да поемем отговорност за нашите проблеми – не като постоянно говорим за тях, а като търсим решения. Самата дума удовлетворение подсказва за творчество. Затова и успешни и удовлетворени са хората, които са творци на своя живот.
Щастливите и успешни хора казват „искам ......”. Способни са да преценят доколко е реалистична идеята им и доколко зависи от тях. /Да искаме да се възцари мир и любов в целия свят е желание, което не зависи от нас, но да си намерим по-добра работа или да се подобрят отношенията ни с хората – зависи от нас/. Те са активни и действат. Умеят да мобилизират вътрешните си ресурси и качества и най-важното – знаят и вярват, че от тях зависи животът им.

„Господи, дай ми търпение, но веднага ми го дай”

Търпението, за разлика от търпимостта, е добродетел и качество. То е необходимо и е свързано с това човек да си даде оптималното време, за да планира достатъчно добре и осъществи своя цел и значими решения за професионална реализация, работа, здраве, развитие, взаимоотношения.
Особено важно е да се научим да проявяваме търпение, когато искаме да решим актуален проблем. Често хората обаче са нетърпеливи и искат резултат веднага. Нетърпението е форма на противопоставяне. То е съпротива спрямо ученето – в широкия смисъл - и промяната. Когато искаме нещата да станат сега, веднага, не си даваме време да осъзнаем проблема, да усвоим новото, свързано с проблема, който сме създали. Ако искаме той да бъде решен, е необходимо да извършим дребните неща, които ще ни доведат до успеха, както и да осъзнаем своята отговорност за създаването на такава ситуация. В крайна сметка един проблем идва, защото има какво още да учим. Той е възможност да се усъвършенстваме – чрез промяна в себе си.
Често дори ще направим предположения, свързани с другите, за да оправдаем съпротивата си срещу промяната в нас и с нас. Ще им прехвърлим отговорността за неблагополучията си и ще използваме това като удобно обяснение „защо причината не е в нас”.
Повечето хора предпочитат да се „уповават” на старото, познатото, на изградените навици, дори и всичко това да не работи вече в тяхна полза. Защото има страх от непознатото, а това е най-силната съпротива. Там, в непознатото, не се допуска, че може да има нещо прекрасно, вълнуващо и добро. Да се стои на едно място и в застой също е избор – със своите последици. Няма как обаче от тази позиция да стигнем някъде, ако не направим необходимите крачки, а за това са нужни отговорност, ясен и обективен поглед, добро планиране и - търпение.

Ерик Берн е писал, че Азът е съставен от три състояния – родител, зрял индивид и детето в нас. „Родителят” не е нищо друго освен интроекция на фигурите на майката и бащата. Чрез жестове, погледи, движения на тялото, чрез актове на поощрение, наказание или отхвърляне, родителите „програмират” децата си моделират поведението им в определени ситуации и като възрастни. И децата, и зрелите хора, имат нужда да се харесват, да се чувстват обичани и приемани. Ето защо, когато изпълняват „програмата” от зададени послания, се чувстват най-добре по отношение на родителите си. Въз основа на тези послания и на собствения си живот, детето изгражда сценарий и сюжет на живота си. Той е неговият собствен отговор на първите 7 години. Получава се така, че човек моделира обстоятелствата по начин, който да ги сбъдне. Родителските повели са:
НЕ БЪДИ – когато детето се роди в „неподходящ момент”.
НЕ БЪДИ ТОВА, КОЕТО СИ – родителите са искали различен пол, цвят на очи, коса, здраво дете.
НЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАЙ ТВЪРДЕ МНОГО – свързано е със способността или неспособността на родителите да се справят със собствената си болка или когато имат затруднения при физически контакт.
СТОЙ НАСТРАНА – като резултат от несъзнаван защитен механизъм на родителите срещу загуба или ако семейството е изолирано от средата.
НЕ ПОРАСТВАЙ – родителите имат нужда от дете, върху което да проектират собствената си нужда от грижи и закрила; използват детето си, за да внесат смисъл в собствения си живот.
НЕ БЪДИ ДЕТЕ – родителите не приемат отговорността да имат дете, което се нуждае от тях. Понякога целта е да принудят детето да поеме грижата за по-малките или дори за родителите си, които се държат като деца.

НЕ ПОРАСТВАЙ и НЕ БЪДЕ ДЕТЕ, като съвкупност, изразява посланието НЕ СЪЩЕСТВУВАЙ.

НЕ УМЕЕШ – подценяват постиженията на детето, сравняват ги с тези на другите деца, дори с постигнатото от самите родители.
БЪДИ НЕЩАСТЕН – когато родителите обръщат внимание на децата си само когато имат проблеми или са болни, т.е., когато не са добре. Така след време се постига „вторична печалба”.
НЕ! – когато родителите са твърде плашливи.
ТИ НЕ СИ ВАЖЕН – родителите „нямат време”, както и при изключване от семейната действителност /ще говорим за нещо важно, върви си в стаята/.
БЪДИ СЪВЪРШЕН – когато родителите са суетни. Изискват от децата си, за да се гордеят със самите себе си.
НЕ МИСЛИ – скритата заплаха е свързана с това детето да има собствени идеи. Различните убеждения са опасни. Тук има нива – „не мисли за онова, за което мислиш, а за това, което би трябвало да мислиш”, т.е., не мисли за нищо.
НЕ ЧУВСТВАЙ – когато родителите се страхуват от собствените си чувства или когато чувството е изтласкано, изкоренено от емоционалния спектър – тъга, болка, радост. „Не чувствай това, което чувстваш, а което аз ти кажа да чувстваш”.

Прекратяване

Често прекратяването на една връзка предизвиква силно болезнени преживявания. Има хора, за които справянето с тях изисква дълъг период, понякога продължаващ с години. Предъвкват случилото се, търсят обяснения, изпитват съмнения и се терзаят от чувства, нарушаващи или направо разрушаващи живота им. Да, има смисъл в това да намерим причините за раздялата, но само и единствено тогава, когато те биха помогнали за собственото ни емоционално възстановяване и личностно израстване, защото – в една връзка са двама и всеки носи отговорност за качеството и съдържанието на тази връзка.
И все пак – ето няколко съвета към хората, преживели тежка раздяла, но пък желаещи да продължат напред, освободени от измъчващите ги преживявания –

1. Спрете да се питате защо преди той/тя ви е обичал, а сега не.
2. Продължете с ежедневните си занимания.
3. Не си позволявайте да ви завладее мисълта, че вие лично сте се провалили – напълно, щом връзката е приключила.
4. Дайте си време, дори си го определете, в което да „изкарате” гнева и болката си, защото ако не го направите, те ще ви разядат отвътре.
5. Откажете се от опитите да го/я убеждавате, че прави грешка, като ви оставя, че вие сте правилната жена/мъж за него/нея. Така при вас единствено би го върнала нуждата му/й от вас, но не и заради самия/самата вас.
6. Не правете от бившия/бившата олицетворение на лошото и злото, защото ако е така, какво тогава ви е накарало да сте с подобно изчадие и защо страдате, че се разделяте.
7. Говорете за чувствата си с близки за вас хора, но не прекалявайте, защото ако в началото получавате съчувствие, по-късно може да предизвикате досада.
8. През този период направете необходимото, за да се поглезите, приласкаете и правете всичко онова, което не сте могли, докато сте били заедно.
9. И накрая – дръжте се така, както бихте искали да се чувствате. Вярвайте, че ако известно време си повтаряте добри мисли за вас, те ще станат реални и ще се проявят и в поведението ви, и в отношението към вас самите.

Център за работа с деца и родители

Програмата на центъра
организира и провежда


Двудневни семинари /съботно-неделни/ на тема
„РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ”

1. Кои са важните етапи за детето от раждането до 7 год. възраст.
2. Как да помогнем на детето си да премине успешно през тях.
3. Какво трябва да знаем и можем, за да осигурим на детето си добро ранно развитие – като условие за физическо, психическо и емоционално здраве.
Продължителността на семинара е общо 10 часа, такса за участник – 50 лв., при минимум 5 участника.



Психологическо консултиране и подкрепа на родители при необходимост от решения на:

1. Проблемни ситуации на децата им.
2. Трудности на децата им при общуване с връстниците.
3. Образователно-възпитателни затруднения, както и на училищни затруднения от друго естество.



„Училище за родители”:

Предлагане на подходи
1. При затруднения в общуването родители – деца.
2. За успешно мотивиране и стимулиране на качествата и потенциала на децата.
3. За подържане на отношения, основани на доверие и близост между родители и деца, като важно условие за психичното здраве и висока самооценка на децата.




Принципи на работа на Центъра:

1. Конфиденциалност.
2. Партньорство при определяне на целите и желания резултат



Методика:

1. Индивидуални консултации:
- за родители – 40 мин., 25 лв.
- За деца – 30 мин., 15 лв.
2. Групови тренинги за родители, при минимум 5 участника – продължителност 90 мин., такса за един участник – 15 лв.



Работно време:

1. Всяка събота
2. По график, определен от записани предварително часове на тел. 0889-442-712

НАКРАТКО – НЯКОЛКО ОПОРНИ ТОЧКИ
за хората, които искат да се справят със страховете си


1. Фактът, че се страхуваме от нещо, е доказателство, че то всъщност не се случва.

2. Притесняваме се от онова, което би се случило, а не от това, което се случва в настоящето – т.е. от бъдещето, от неизвестното.

3. Онова, от което се страхуваме, рядко е онова, от което мислим, че се страхуваме. Страхуваме се от това, което свързваме със страха.

4. Страхът идва, за да допусне възможността нещо да се случи – само толкова.

Смит Пирсъл е казал – „Въпреки, че всички сме несъгласни един с друг, всеки от нас е прав”.

И ако се вгледаме в околните, а и в нас самите, ще видим, че това е точно така – в повечето случаи /за съжаление/. Всеки иска да е прав, но защо? Въпреки че това може да води до непреодолими, неразрешими и разрушителни конфликти понякога. Въпреки че може да си останем единствено със своята правота, но сами. Въпреки че нашата правота се оказва „по-важна” и може да ни коства отношенията, щастието, нервите, здравето, успеха, дори живота. Е, но нали сме постигнали „най-важното” – прави сме. Нелепо – за така наречения „венец на еволюцията – ЧОВЕКЪТ”, претендиращ за най-висшето, а и разумно същество.
Получава се така, че има две гледни точки – нашата и погрешната, която винаги е на другите. Нашата отразява нас, убежденията ни, себелюбието ни, опита ни, възгледите ни – т.е. ние до такава степен се идентифицираме с нея, че изоставянето й или подлагането й под съмнение сякаш застрашава целостта и съществуването ни. Затова ни е важно не само ние да сме прави, но и другите да грешат. Ако се окаже, че грешим – това се преживява като загуба, все едно сме нищо, не се чувстваме в безопасност, едва ли не „умираме”.
Кога е нужно да сме прави? –
В отношенията си с другите /особено с най-близките/ -
Иска ни се те да възприемат и нас, и всичко така, както ние искаме да го представим. Искаме пълно приемане, нищо че може да говорим или правим неразумни неща. Ще ги пратим по дяволите, ще бъдем разочаровани, обидени и самотни, но прави. А ако ни предлагат нещо ценно !?
За своите убеждения и възгледи –
Във всеки съществува нуждата и нагласата да се потвърждават очакванията, мислите и предположенията му – независимо добри или лоши. Е, който търси, намира. /Ако някой вярва, че всички хора са лоши, това ще означава, че иска да се окаже прав и вероятно ще попада на такива/.
За постъпките си –
Често хората се въртят в омагьосания кръг на едни и същи грешки. А ако постъпваме по един и същи начин, ако правим едни и същи грешки, няма как да очакваме различен резултат. Но ако пък престанем да повтаряме грешките си, то това би означавало да признаем поражението си, т.е. че не сме били прави.
Както има хронични болести, така има и хронично прави за всичко хора. Те обаче по правило са самотни и хронично обидени – никой не ги разбира, никой не ги обича, но пък са прави.
Е, който иска да има добри и пълноценни отношения, да живее в хармония със себе си и другите, с уважение и толерантност към различното, може би ще замисли върху написаното.