ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ - Част 6

1. Различията противопоставят и разделят или обогатяват - въпрос на гледна точка, желание за растеж или обратното.
2. Ако при човек изчезне чувствителността на някое от петте сетива, другите го компенсират. Ако обаче загуби сетивата на душата - това с нищо не може да се компенсира
3. Вътрешно самотни, нещастни и несигурни са тези, които най-много искат контрол и власт.Позицията "отгоре" не може да даде единение, принадлежност и хармония.
4. Кокетирането е трагикомичният израз на сексуалността.
5. Егото не може да замести здравия разум.
6. Този, който знае, не винаги може, но този, който може - винаги знае.
7. Да приемаш другия, означава да приемаш съществуването му. Това обаче няма нищо общо с неприемането на определени действия, намерения, поведения, особено когато те са разрушителни.
8. Чувствата и емоциите сами по себе си не биха могли да са десктруктивни. Такива ги правят предизвикващите ги деструктивни мисли, намерения пориви, убеждения.
9. Този, който е погълнат от себе си, не е в състояние да направи място за друг в "сърцето "си. Това прави истинският интерес към другия - невъзможен.
10. Когато човек осъзнава себе си, това намира израз в качествена промяна на поведението и живота му.
11. Не сме длъжни да приемаме всичко, да сме "толерантни" към всеки, да прощаваме на всеки и за всичко - освен ако не стремим да се превърнем в "равни на бога" с подобаващото лицемерие "колко сме добрички". Но - длъжни сме към себе си да разчистим пространството и живота си от всякакви вредители.
12. Липсата на активна позиция, примиренческото поведение - срещу безобразията и всякакви форми на човешката деструктивност - особено, когато е по силите и възможностите ни да противодействаме, е проява на онова малодушие и човешка нищожност, които прикриват /макар и неосъзнато/, мълчаливото съгласие с тях.
13. Тревожността е афективното измерение на вътрешните противоречия.
14. Правещите се на недостъпни прикриват вътрешната си слабост, недостатъчност и отчаяние.
15. Общуването следва да се измерва в качество, не в количество.
16. Да разчитам на себе си - означава толкова добре да познавам собствените си ресурси, възможности и граници, че да мога и знам кога и как да помоля за съдействие, кога да дам, кога да кажа "не" и "да", кога да се оттегля - само за себе си, кога и как да съм в единение с другите. Разчитайкият на себе си по този начин не се съмнява в своите избори и живее в хармония.
17. Когато на пътя на естествената потребност или желание застане забраната или принудата, се променя и потребността и желанието, и поведението, и отношението.
18. Всичко е красиво, докато не се представи през пошло намерение.
19. Липсата на усет и познание за истинското хармонично взаимодействие - и със себе си, и с другите - е в основата както на вкопчването в правилата, така и в тяхното прегазване.
20. Загадъчност е някой да иска да види ОЩЕ какви "богатства" носиш в себе си, а не колко дълбок и мрачен "кладенец" си, в който - най-вероятно ще се удави.
21. Преди да има "ние", има "аз". Ако изгубим този "аз", сме безполезни в "ние".
22. В самотата на "нощта", в неприятната за много компания на самия себе си, излизат забравените и отречени чувства и потребности, "умело" прикривани "денем" зад маските на безсмислени игри и фалшиви стойности.
23. Знанието се превръща в познание тогава, когато е интегрирано осъзнато и наистина живеем в съответствие с него. Затова може би невежият е по-малко опасен от този, притежаващ само "сухи" знания, но пък приел се за привилегирован да ги "дарява".
24. Голяма част от провала на "Ученето" се дължи на двойните стандарти на тези, които са приели ролята на Учители - проповядват любов, не изповядват любов, а враждебност; проповядват смирение, показват нетърпение и гняв; искат честност, показват лицемерие и фалш; проповядват Човечност, показват щестлавие; проповядват откритост, демонстрират прикритост.
25. От прекаленото прикриване и скриване се затлачва и ума, и душата.
26. Дали човек е добър или лош - определят го изборите му.
27. Хармоничния и уравновесен човек е асертивен, здраво агресивен, т.е., с лекотата на вътрешната си свобода и отговорност отстоява себе си. При всички останали, колкото и да се стараят да я прикриват, потиснатата/деформирана агресия се "процежда" от цялото им същество.
28. Дали да правим това, което се харесва или това, което е истински стойностно? Ако двете съвпадат - прекрасно, но ако не - следва въпросът - кои сме, какви сме?
29. Една от най-жестоките форми на проявление на деформираната човешка същност, е "попарването" на чувствата на другите, особено на децата.