петък, 23 май 2014 г.

Откъс от „Въпросите на децата” – Паола Сантагостино


„Да можеш да говориш за собствените си чувства, да ги споделяш с близкия, да говориш за желанията, мечтите, вдъхновенията и разочарованията си е от първостепенно значение за здравата, дълбока и честна емоционална връзка.
 Това е необходимо за всяка дълбока връзка: за интимната връзка, за връзката между приятели, за връзката родители-деца.
Ако не съществува възможността за комуникация на този план, връзките се трансформират в един вид съвместно съжителство. Хората могат да делят една къща и дори да извършват заедно някаква дейност, но в действителност да са на хиляди километри разстояние. Телата са „в близост”, но всичко останало, което съставлява характерната част на човешкото създание, пътува в паралелни светове.
Това положение е доста често срещано. За съжаление семействата, в които има пълноценна комуникация, са по-малко от тези, в които този тип комуникация въобще не съществува. За това е толкова разпространено и чувството за самота. На практика днес почти никога не сме сами, но липсата на такъв тип комуникация е точно същото.
В областта на личните взаимоотношения – емоционалните и семейните, липсата на интимна комуникация е абсолютно катастрофална.
Очевидно ако самите родители нямат навици да изразяват чувствата си, дори не биха помислили да говорят за чувства със своите деца. Но е много важно да го правят.
Без съмнение най-добрият урок е примерът. Ако едно дете е свикнало мама и тате да си говорят за това, което чувстват в сърцата си, как е минал денят им, за техните желания и разочарования, за него ще е много по-лесно и естествено да прави същото. Децата са склонни да имитират. По-голяма част от образователния процес, осъществяван в семейството, не се основава на изразените думи с инструкции, а на имитирането на поведение.

Това е един напълно автоматичен и спонтанен процес. Смешно е да се мисли, че един родител може да убеди детето си колко е важно да изразява чувствата си, ако той самият не го прави пръв. Ако обаче емоционалната комуникация е навик в семейната среда, детето ще говори спонтанно за двоите вътрешни преживявания. И ще го прави доброволно, без никакъв натиск.”

Няма коментари: