понеделник, 9 юни 2008 г.

За умалителните имена и ......... хората

Наскоро моя пациентка – на 38 години - сподели как напоследък започва да се ядосва от нещо, което до сега е смятала за дреболия, а именно, че всички продължават да се обръщат към нея с умалителното име от детството й – родителите й, съпругът й, брат й, близки роднини. Искаше да разбере какво означава всичко това за нея, за да постъпи по начин, по който да се чувства добре.

Често в израз на нежност и обич, особено майките, наричат децата си с умалителни имена, понякога даже смешно звучащи. Понякога продължават да ги наричат с тях и когато вече са пораснали, та дори и цял живот. Умалителните имена обаче лишават от звучността и значението на собствените имена. Освен това другите хора постепенно започват да отъждествяват притежателите им с умалителното, а не с истинското име. Колкото и хората да са доброжелателни, обръщайки се с умалително име към някого, то към човека като че ли по този начин вече прозира една снизходителност, която унижава достойнството му. Това си е истинско афективно осакатяване, което има риск да се прояви и чисто физическо, ако притежателят му се идентифицира с него и започне да се държи съответно на значението му, например като дете, малко момиченце или момче, а не като зрели жена и мъж. Всяко умалително на собственото име „смалява” и принизява личността и всеки има право да изисква от другите да се обръщат към него с пълното му собствено име.

Няма коментари: