Когато хората говорят за здраве, обикновено имат предвид физическото здраве. Според Световната здравна организация обаче има дефиниция за ЗДРАВЕ – тя е балансът между физическо, емоционално-психично и социално здраве.
Състоянието на физическо здраве е ясно за всеки – отсъствието на физическа болест и болка. Емоционално-психичното здраве се свързва с усещане за вътрешна хармония, удовлетвореност, радост, с умението ни да разпознаваме, приемаме и управляваме зряло нашите чувства, с качество и пълноценност на преживяванията ни. Социално здраве пък постигаме тогава, когато имаме задоволителни взаимоотношения и постижения в живота, когато сме гъвкави и адаптивни към неизбежните промени на средата, когато се справяме със стреса.
Човек, стремящ се към здраве, вероятно би се запитал има ли и евентуално кой от трите фактора за здраве е определящ и с най-голямо влияние. Не само защото съм психолог, но преди всичко от личен опит, аз категорично определям емоционално-психичното здраве.
Психосоматичната медицина посочва, че блокирането на чувствата поражда болест, че взаимодействието между тяло и психика намира израз в социалното функциониране, че болестта е локализиран израз на едно общо разбалансиране на личността, т.е., болестта е физически израз на емоционално-психична дисфункционалност. /Най-яркият пример за соматизиране на неосъзнати и нерешени вътрешни емоционално-психични конфликти е паническото разстройство/.
Посочва се например, че високото кръвно налягане често е резултат от наднормено тегло – това засяга физическото здраве. Заради високото кръвно налягане и свързаните с него други рискове за здравето, човек нерядко е на медикаменти цял живот. Съветите на лекарите включват редуциране на теглото и здравословно хранене. Наднорменото тегло обаче е резултат от влошено емоционално-психично здраве. Човек се храни нездравословно или преяжда или от лакомия, или когато е депресиран и силно тревожен, т.е. когато е емоционално-психически разстроен и страдащ.
Анорексия, булимия, хиперфагия – това са хранителни разстройства на психологическа основа. Т.е., явяват се симптом на дълбоки емоционално-психични конфликти и повлияват крайно негативно както физическото, така и социалното здраве и функциониране.
За съжаление, културата или по-скоро липсата на такава, манталитетът на обществото ни, приема за нормално човек да е физически болен, но срамно, унизително, неприемливо да е психически разстроен. Пренебрегването на този аспект от човешката ни същност е пагубно, защото автоматично изключва възможността да се разбират, приемат и решават емоционално-психичните проблеми. Те обаче не рядко се соматизират и проявяват като физическа болест. Това е невротичен начин, по който чрез физическото страдание се изразяват чувства, пренебрегнати и потиснати желания и стремежи, защото липсват зрели и адекватни модели на мислене и поведение. А кой човек, чието физическо здраве е засегнато, има пълноценен и удовлетворителен живот, реализация и отношения?!
неделя, 17 април 2011 г.
понеделник, 4 април 2011 г.
Терапевтична група – тренинг в социални умения
Социалните умения, особено в днешното динамично време, са особено необходими както за успешната ни професионална реализация, така и за установяването на задоволителни междуличностни отношения.
Целта на тренинга е:
1. Формиране на адекватни на нуждите на участниците социални умения и поведение.
2. Обучение за преодоляване на затруднения в конкретни социални ситуации и справяне с т. нар. „сценична треска”.
Групата ще стартира през месец май, веднъж седмично – 2 часа, денят ще бъде допълнително уточнен.
За повече информация и записване – тел. 0889-442-712
Целта на тренинга е:
1. Формиране на адекватни на нуждите на участниците социални умения и поведение.
2. Обучение за преодоляване на затруднения в конкретни социални ситуации и справяне с т. нар. „сценична треска”.
Групата ще стартира през месец май, веднъж седмично – 2 часа, денят ще бъде допълнително уточнен.
За повече информация и записване – тел. 0889-442-712
понеделник, 21 март 2011 г.
От извора на човешкото познание и мъдрост
„Неврозата е просто начинът да не пораснем и да станем зрели и отговорни хора.”
„Нещастието е симптом на лоша приспособимост.”
„Външните ни проблеми са израз и отражение на вътрешните ни проблеми”.
„Човек разбира в степента, в която е готов да поеме отговорност.”
„Зрелостта е преход от външна подкрепа към самоподкрепа”.
„Уважението към ближния започва тогава, когато ние проявим интерес към него, когато започнем да обмисляме неговите постъпки и живот, за да можем по-лесно да ги разберем, както и самия него.”
„Чрез разбирането на другия ние правим крачка в собственото си развитие.”
„Човек получава от живота това, което и влага в него. Двете страни на една и съща монета са даването и получаването – истина, която преобладаващата част от човечеството още не е разбрала.”
„Само този, който е щастлив, може да дарява щастие на околните.”
„Ако очакваш друг да ти донесе щастие, то ти ще бъдеш безкрайно разочарован”.
„Духовният опит се изразява най-вече чрез любовта”.
„Проблемът не е в незнанието, а в бездействието.”
„Нашите решения определят кои сме.”
„Няма по-силно средство срещу душевната пустота и празнина от борбата да си свободен човек.”
„Надеждата е най-голямото зло, защото удължава страданието” – Ницше
„Интуицията е нестандартен начин за проява на здравия разум”.
„Нещастието е симптом на лоша приспособимост.”
„Външните ни проблеми са израз и отражение на вътрешните ни проблеми”.
„Човек разбира в степента, в която е готов да поеме отговорност.”
„Зрелостта е преход от външна подкрепа към самоподкрепа”.
„Уважението към ближния започва тогава, когато ние проявим интерес към него, когато започнем да обмисляме неговите постъпки и живот, за да можем по-лесно да ги разберем, както и самия него.”
„Чрез разбирането на другия ние правим крачка в собственото си развитие.”
„Човек получава от живота това, което и влага в него. Двете страни на една и съща монета са даването и получаването – истина, която преобладаващата част от човечеството още не е разбрала.”
„Само този, който е щастлив, може да дарява щастие на околните.”
„Ако очакваш друг да ти донесе щастие, то ти ще бъдеш безкрайно разочарован”.
„Духовният опит се изразява най-вече чрез любовта”.
„Проблемът не е в незнанието, а в бездействието.”
„Нашите решения определят кои сме.”
„Няма по-силно средство срещу душевната пустота и празнина от борбата да си свободен човек.”
„Надеждата е най-голямото зло, защото удължава страданието” – Ницше
„Интуицията е нестандартен начин за проява на здравия разум”.
сряда, 26 януари 2011 г.
От месец март
ще стартира терапевтична група за
овладяване и справяне със стреса.
Цел на работата в групата е:
намаляване на негативните последици от стреса върху
здравето – емоционално-психично и физическо,
подобряване на личностното и социално функциониране.
Групата ще се провежда:
два астрономически часа,
веднъж седмично /денят ще се уточни допълнително/,
такса за участие – 30 лв.
За записване – тел. 0889-442-712
ще стартира терапевтична група за
овладяване и справяне със стреса.
Цел на работата в групата е:
намаляване на негативните последици от стреса върху
здравето – емоционално-психично и физическо,
подобряване на личностното и социално функциониране.
Групата ще се провежда:
два астрономически часа,
веднъж седмично /денят ще се уточни допълнително/,
такса за участие – 30 лв.
За записване – тел. 0889-442-712
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
Тийнейджърите
преживяват т. нар. „тройна криза на пубертета” или може би друга!
Периодът на пубертета е възраст на т. нар. „тройна криза” –
1. Авторитетите вече не се налагат, а се избират. Освен това от една страна е налице все още пълната материална зависимост от родителите, а от друга – често невъзможността на възрастните да приемат, че децата са пораснали, че вече ги оценяват, дори критикуват, че имат мнение за някои техни качества и поведение. Порасналите деца все повече имат нужда от общуване с връстниците им и все по-малко засвидетелстват онази безрезервна обич и подчинение към родителите, нещо, характерно за по-ранните им години.
2. Промените в тялото и биологичното сексуалното съзряване изпреварват психосексуалното и психосоциалното и създават вътрешни конфликти и обърканост с всичките рискове от това – сексуалните пориви смущават младия човек – и когато са потискани, и когато са неконтролируеми и предизвикват съмнения в сексуалния идентитет.
3. Идентитет на Аза – този аспект на кризата е особено важен, още повече в условията на днешната реалност с подмяна на едни ценности с други или направо с липсата на такива /децата или възрастните са извършили тази подмяна!/. Изкушенията пред младите хора са много, това ги обърква и когато липсват стабилни, здрави отношения в семейството, когато родителите не са изградили правилно отношение с и в децата си към истинските стойностни неща в живота – това би могло да доведе по поддаване на негативни въздействия и подражание на негативни образци.
Истински загрижените за подрастващите възрастни по-скоро биха избрали отношение на разбиране, подкрепа и внимателен подход към промените във всеки един план на детето си в тази възраст, отколкото неглижиране и снизходително подценяване на вътрешния свят на младите с нагласи от рода „е хайде, и ние сме минали тази възраст, пък не сме били такива” /чудно какви/. Като че ли не взимаме и достатъчно под внимание факта, че сега светът и информацията са на един клик разстояние, че живеем в 21 век с всичките му социални, икономически и нравствени промени. Тези промени имат и своите плюсове, и своите минуси, но в крайна сметка едно нещо съществува дори и само като факт, а отношението към него е нещо друго. И дали младите ще имат положително отношение и ще се научат да се ползват по съзидателен и полезен начин от предимствата на епохата – това вече зависи в голяма степен от възрастните.
От работата ми с тийнейджъри и преди в качеството ми на директор на училище, и сега като психолог, неблагополучията им, прекаленото опозиционно поведение, крайната съпротива на „родителския или учителския авторитет”, случаите на проявена грубост и крайна агресия, се дължат най-вече на един факт – децата се чувстват дълбоко самотни и нещастни, понякога направо изгубени. Липсва им онова внимание, топлота и подкрепяща любов от възрастните, които да им създадат усещане за опора, сигурност и стабилност. Липсва им деликатното разбиране и отношение на характерните за възрастта им терзания, липсват им адекватни ориентири за тях самите, за другите и света като цяло. В откровенията им се долавя и гняв, и болка, а понякога отчаяние. Колкото и моралистично и направо лицемерно целомъдрено да сочим с пръст и осъждаме младите за това, че са арогантни, че посягат към алкохола, че „няма нищо свято за тях”, това е логично обосновано – от дефицитите на възрастните – личностни, емоционално-психологически, поведенчески, социални. Колкото и неприятно да звучи, проблемите на децата са проблеми на техните родители и ако те абдикират от своята отговорност и зряло вглеждане, признаване и поправяне на собствените си грешки, децата ще страдат. Ако си затваряме очите, ума и сърцето пред отчаяния им вик за помощ, обич и истинско внимание, все повече ще наблюдаваме сцени на агресия, вандализъм, пиянство и какво ли не още.
Да, неприемливо е за много родители – но нещата тръгват от семейството, от стила, възгледите и методите на отношение и възпитание. Възрастните трудно приемат желанието за самостоятелност и автономност на децата си, не гледат на тях като на личности – с право на глас и мнение, намират за удачни репресивните мерки, но в тази възраст така постигат по-скоро обратен ефект.
Ако обаче семейната атмосфера създава усещане за топлота, сигурност и приютеност, ако отношенията между всички членове на семейството са на основата взаимното уважение на личността и чувствата на другия, ако съществува внимание, разбиране и подкрепа на нуждите и интересите – както на възрастните, така и на децата в семейството – тогава с голяма доза сигурност можем да заявим, че тийнейджърът ще премине успешно, без сериозни сътресения периода на пубертет, а конфликтите, които той създава, ще се преодолеят от самия процес на личностово израстване.
Периодът на пубертета е възраст на т. нар. „тройна криза” –
1. Авторитетите вече не се налагат, а се избират. Освен това от една страна е налице все още пълната материална зависимост от родителите, а от друга – често невъзможността на възрастните да приемат, че децата са пораснали, че вече ги оценяват, дори критикуват, че имат мнение за някои техни качества и поведение. Порасналите деца все повече имат нужда от общуване с връстниците им и все по-малко засвидетелстват онази безрезервна обич и подчинение към родителите, нещо, характерно за по-ранните им години.
2. Промените в тялото и биологичното сексуалното съзряване изпреварват психосексуалното и психосоциалното и създават вътрешни конфликти и обърканост с всичките рискове от това – сексуалните пориви смущават младия човек – и когато са потискани, и когато са неконтролируеми и предизвикват съмнения в сексуалния идентитет.
3. Идентитет на Аза – този аспект на кризата е особено важен, още повече в условията на днешната реалност с подмяна на едни ценности с други или направо с липсата на такива /децата или възрастните са извършили тази подмяна!/. Изкушенията пред младите хора са много, това ги обърква и когато липсват стабилни, здрави отношения в семейството, когато родителите не са изградили правилно отношение с и в децата си към истинските стойностни неща в живота – това би могло да доведе по поддаване на негативни въздействия и подражание на негативни образци.
Истински загрижените за подрастващите възрастни по-скоро биха избрали отношение на разбиране, подкрепа и внимателен подход към промените във всеки един план на детето си в тази възраст, отколкото неглижиране и снизходително подценяване на вътрешния свят на младите с нагласи от рода „е хайде, и ние сме минали тази възраст, пък не сме били такива” /чудно какви/. Като че ли не взимаме и достатъчно под внимание факта, че сега светът и информацията са на един клик разстояние, че живеем в 21 век с всичките му социални, икономически и нравствени промени. Тези промени имат и своите плюсове, и своите минуси, но в крайна сметка едно нещо съществува дори и само като факт, а отношението към него е нещо друго. И дали младите ще имат положително отношение и ще се научат да се ползват по съзидателен и полезен начин от предимствата на епохата – това вече зависи в голяма степен от възрастните.
От работата ми с тийнейджъри и преди в качеството ми на директор на училище, и сега като психолог, неблагополучията им, прекаленото опозиционно поведение, крайната съпротива на „родителския или учителския авторитет”, случаите на проявена грубост и крайна агресия, се дължат най-вече на един факт – децата се чувстват дълбоко самотни и нещастни, понякога направо изгубени. Липсва им онова внимание, топлота и подкрепяща любов от възрастните, които да им създадат усещане за опора, сигурност и стабилност. Липсва им деликатното разбиране и отношение на характерните за възрастта им терзания, липсват им адекватни ориентири за тях самите, за другите и света като цяло. В откровенията им се долавя и гняв, и болка, а понякога отчаяние. Колкото и моралистично и направо лицемерно целомъдрено да сочим с пръст и осъждаме младите за това, че са арогантни, че посягат към алкохола, че „няма нищо свято за тях”, това е логично обосновано – от дефицитите на възрастните – личностни, емоционално-психологически, поведенчески, социални. Колкото и неприятно да звучи, проблемите на децата са проблеми на техните родители и ако те абдикират от своята отговорност и зряло вглеждане, признаване и поправяне на собствените си грешки, децата ще страдат. Ако си затваряме очите, ума и сърцето пред отчаяния им вик за помощ, обич и истинско внимание, все повече ще наблюдаваме сцени на агресия, вандализъм, пиянство и какво ли не още.
Да, неприемливо е за много родители – но нещата тръгват от семейството, от стила, възгледите и методите на отношение и възпитание. Възрастните трудно приемат желанието за самостоятелност и автономност на децата си, не гледат на тях като на личности – с право на глас и мнение, намират за удачни репресивните мерки, но в тази възраст така постигат по-скоро обратен ефект.
Ако обаче семейната атмосфера създава усещане за топлота, сигурност и приютеност, ако отношенията между всички членове на семейството са на основата взаимното уважение на личността и чувствата на другия, ако съществува внимание, разбиране и подкрепа на нуждите и интересите – както на възрастните, така и на децата в семейството – тогава с голяма доза сигурност можем да заявим, че тийнейджърът ще премине успешно, без сериозни сътресения периода на пубертет, а конфликтите, които той създава, ще се преодолеят от самия процес на личностово израстване.
неделя, 26 септември 2010 г.
САМО ЗА ЖЕНИ
Той – истинският и качествен мъж – активен, решителен и отговорен; гъвкав и адаптивен; чувствителен и грижовен; способен да уважава и обича истинската жена.
Вероятно няма жена, която да не желае такъв мъж в живота си. Но той ще избере и допусне до себе не коя да е и не каква да е жена.
Искате ли да сте жената, желана за истинска връзка от такъв мъж, за когото да сте специална и единствена?
Искате ли да се научите как да бъдете такава жена, да умеете да предизвикате и задържите вниманието, интереса и страстта на качествения мъж?
Ако желаете това за себе си и вярвате, че го заслужавате –
може да се включите в групата,
която започва срещите си от 01.11.2010 г.
Срещите ще се провеждат в рамките на 2 астрономически часа всяка неделя /началният час ще бъде уточнен допълнително/
За повече информация и записване в групата
– тел. 0889 442 712
Вероятно няма жена, която да не желае такъв мъж в живота си. Но той ще избере и допусне до себе не коя да е и не каква да е жена.
Искате ли да сте жената, желана за истинска връзка от такъв мъж, за когото да сте специална и единствена?
Искате ли да се научите как да бъдете такава жена, да умеете да предизвикате и задържите вниманието, интереса и страстта на качествения мъж?
Ако желаете това за себе си и вярвате, че го заслужавате –
може да се включите в групата,
която започва срещите си от 01.11.2010 г.
Срещите ще се провеждат в рамките на 2 астрономически часа всяка неделя /началният час ще бъде уточнен допълнително/
За повече информация и записване в групата
– тел. 0889 442 712
сряда, 8 септември 2010 г.
САМООЦЕНКАТА
Често хората страдат, оплакват се, ядосват се, обвиняват и се обвиняват – заради ниското си самочувствие и самооценка – в сравнение с другите. Усещат и в себе си признават, че ниската им самооценка им пречи и повлиява негативно отношенията, изявата и реализацията им, влошава цялостно качеството на живота им. Много дори имат аргументи в подкрепа на едно предполагаемо високо самочувствие, но пък то все не се появява и ето ги разочарованията, неудовлетвореността, болката, негативизмът, враждебността....
Емоционалните и поведенчески реакции на ниската самооценка са различни – някои ще се отдръпнат огорчени от „този лош и несправедлив свят, който не ни разбира”, други открито ще обвиняват онези, които отказват да признаят качествата и достойнствата ни /дали обаче сме им ги показали и как/, трети ще започнат настървено да компенсират ниското си самочувствие с доказателства от рода „кой е по по-най”, четвърти направо ще се поболеят и т. н.
Какво представлява нашата самооценка? Това е усещането ни за самите нас, ядро на себепознаието. Изразява се като одобрение или неодобрение и определя убедеността на човек в собствената му значимост и ценност. Източник е както на емоционално благополучие и увереност в себе си, така и на обратното – на неудовлетвореност, тревожност, неувереност и несигурност.
Факт е, че самооценката ни е свързана освен със себеоценяването, така и с оценката и мнението на другите за нас. За съжаление в много случаи самочувствието ни е ниско именно защото сме прекалено зависими от оценката на другите и така може в един момент да сме в рая на щастието, а в следващия – в ада на страданието, но пък това нямаше да е така, ако сме научени да се обичаме, приемаме и подкрепяме вътрешно самите ние – условия, в които ще сме достатъчно стабилни и в хармония, за да поддържаме добра и адекватна на личността ни самооценка.
Най-голямо и определящо значение за формирането и поддържането на висока самооценка в живота на човек има отношението на родителите към детето – отношение както на приемане, любов и топлина, така и на поставяне на ясни граници и свобода за собствени действия, където детето да открива и заявява себе си. Важно е да се знае, че да имаме любов и приемане, е пряко свързано с идентичност на успеха, следователно и на висока самооценка, докато липсата на любов и приемане е свързана с идентичност на провала и с ниско самочувствие.
Често корените на ниската самооценка са в отношение на свръхпротекция в детството, в прекалено обгрижване и контрол, или пък наказания, несъответни на провиненията, на емоционална студенина, свръхвзискателност или прекалена строгост, на унижения на личността и чувствата на детето, на липса на подкрепа и поощрение на успехите на детето. Хора, били обект на прекалени забрани и ограничения на личната си свобода в детството, имат сериозни затруднения да взимат сами решения, неуверени са в себе си и с ниска самооценка.
От друга страна – за съжаление - все още е разпространено схващането, че не е добре детето да бъде хвалено, не е добре открито да се покаже възхищение и благоразположение, защото: така ще го разглезим, винаги може и по-добре, ще вземе да се задоволи с тази оценка и ще спре да прави добри неща, ще стане самодоволно и ще се отпусне. А истината е, че когато утвърждаваме децата и ги насърчаваме с положителни оценки, създаваме онази атмосфера на откритост и подкрепа, в която децата, а и всички хора, израстват и осъществяват цялостно потенциала си на човешки същества. /Има ли някой, който ще опровергае това, който с чиста съвест ще каже, че не му е нужно отношение на утвърждаване, насърчаване и признание?/
Без да търсим обаче оправдания за лошо или ощетило личността ни отношение на родителите ни към нас, а само обяснения, ще установим, че те са ни дали това, което са имали /защото никой не може да даде нещо, което не притежава/, правили са най-доброто, на което са били способни и са ни научили на нещата, които те самите са знаели. А и ако са си свършили перфектно работата с нас, ние какво ще правим цял живот?
Важно е да знаем, че самооценката се развива през поведението - при справяне с конкретни ситуации и постигане на цели. Ако приемем и факта, че отговорността за нашето щастие и успешност е и наша и го превърнем в предизвикателството на живота си, ще си дадем и възможност, и пространство да развиваме личността и уменията си и да изградим онази самооценка, която „да ни е по мярка”.
Емоционалните и поведенчески реакции на ниската самооценка са различни – някои ще се отдръпнат огорчени от „този лош и несправедлив свят, който не ни разбира”, други открито ще обвиняват онези, които отказват да признаят качествата и достойнствата ни /дали обаче сме им ги показали и как/, трети ще започнат настървено да компенсират ниското си самочувствие с доказателства от рода „кой е по по-най”, четвърти направо ще се поболеят и т. н.
Какво представлява нашата самооценка? Това е усещането ни за самите нас, ядро на себепознаието. Изразява се като одобрение или неодобрение и определя убедеността на човек в собствената му значимост и ценност. Източник е както на емоционално благополучие и увереност в себе си, така и на обратното – на неудовлетвореност, тревожност, неувереност и несигурност.
Факт е, че самооценката ни е свързана освен със себеоценяването, така и с оценката и мнението на другите за нас. За съжаление в много случаи самочувствието ни е ниско именно защото сме прекалено зависими от оценката на другите и така може в един момент да сме в рая на щастието, а в следващия – в ада на страданието, но пък това нямаше да е така, ако сме научени да се обичаме, приемаме и подкрепяме вътрешно самите ние – условия, в които ще сме достатъчно стабилни и в хармония, за да поддържаме добра и адекватна на личността ни самооценка.
Най-голямо и определящо значение за формирането и поддържането на висока самооценка в живота на човек има отношението на родителите към детето – отношение както на приемане, любов и топлина, така и на поставяне на ясни граници и свобода за собствени действия, където детето да открива и заявява себе си. Важно е да се знае, че да имаме любов и приемане, е пряко свързано с идентичност на успеха, следователно и на висока самооценка, докато липсата на любов и приемане е свързана с идентичност на провала и с ниско самочувствие.
Често корените на ниската самооценка са в отношение на свръхпротекция в детството, в прекалено обгрижване и контрол, или пък наказания, несъответни на провиненията, на емоционална студенина, свръхвзискателност или прекалена строгост, на унижения на личността и чувствата на детето, на липса на подкрепа и поощрение на успехите на детето. Хора, били обект на прекалени забрани и ограничения на личната си свобода в детството, имат сериозни затруднения да взимат сами решения, неуверени са в себе си и с ниска самооценка.
От друга страна – за съжаление - все още е разпространено схващането, че не е добре детето да бъде хвалено, не е добре открито да се покаже възхищение и благоразположение, защото: така ще го разглезим, винаги може и по-добре, ще вземе да се задоволи с тази оценка и ще спре да прави добри неща, ще стане самодоволно и ще се отпусне. А истината е, че когато утвърждаваме децата и ги насърчаваме с положителни оценки, създаваме онази атмосфера на откритост и подкрепа, в която децата, а и всички хора, израстват и осъществяват цялостно потенциала си на човешки същества. /Има ли някой, който ще опровергае това, който с чиста съвест ще каже, че не му е нужно отношение на утвърждаване, насърчаване и признание?/
Без да търсим обаче оправдания за лошо или ощетило личността ни отношение на родителите ни към нас, а само обяснения, ще установим, че те са ни дали това, което са имали /защото никой не може да даде нещо, което не притежава/, правили са най-доброто, на което са били способни и са ни научили на нещата, които те самите са знаели. А и ако са си свършили перфектно работата с нас, ние какво ще правим цял живот?
Важно е да знаем, че самооценката се развива през поведението - при справяне с конкретни ситуации и постигане на цели. Ако приемем и факта, че отговорността за нашето щастие и успешност е и наша и го превърнем в предизвикателството на живота си, ще си дадем и възможност, и пространство да развиваме личността и уменията си и да изградим онази самооценка, която „да ни е по мярка”.
Абонамент за:
Публикации (Atom)