неделя, 17 април 2011 г.

ЗДРАВЕ

Когато хората говорят за здраве, обикновено имат предвид физическото здраве. Според Световната здравна организация обаче има дефиниция за ЗДРАВЕ – тя е балансът между физическо, емоционално-психично и социално здраве.
Състоянието на физическо здраве е ясно за всеки – отсъствието на физическа болест и болка. Емоционално-психичното здраве се свързва с усещане за вътрешна хармония, удовлетвореност, радост, с умението ни да разпознаваме, приемаме и управляваме зряло нашите чувства, с качество и пълноценност на преживяванията ни. Социално здраве пък постигаме тогава, когато имаме задоволителни взаимоотношения и постижения в живота, когато сме гъвкави и адаптивни към неизбежните промени на средата, когато се справяме със стреса.
Човек, стремящ се към здраве, вероятно би се запитал има ли и евентуално кой от трите фактора за здраве е определящ и с най-голямо влияние. Не само защото съм психолог, но преди всичко от личен опит, аз категорично определям емоционално-психичното здраве.
Психосоматичната медицина посочва, че блокирането на чувствата поражда болест, че взаимодействието между тяло и психика намира израз в социалното функциониране, че болестта е локализиран израз на едно общо разбалансиране на личността, т.е., болестта е физически израз на емоционално-психична дисфункционалност. /Най-яркият пример за соматизиране на неосъзнати и нерешени вътрешни емоционално-психични конфликти е паническото разстройство/.
Посочва се например, че високото кръвно налягане често е резултат от наднормено тегло – това засяга физическото здраве. Заради високото кръвно налягане и свързаните с него други рискове за здравето, човек нерядко е на медикаменти цял живот. Съветите на лекарите включват редуциране на теглото и здравословно хранене. Наднорменото тегло обаче е резултат от влошено емоционално-психично здраве. Човек се храни нездравословно или преяжда или от лакомия, или когато е депресиран и силно тревожен, т.е. когато е емоционално-психически разстроен и страдащ.
Анорексия, булимия, хиперфагия – това са хранителни разстройства на психологическа основа. Т.е., явяват се симптом на дълбоки емоционално-психични конфликти и повлияват крайно негативно както физическото, така и социалното здраве и функциониране.
За съжаление, културата или по-скоро липсата на такава, манталитетът на обществото ни, приема за нормално човек да е физически болен, но срамно, унизително, неприемливо да е психически разстроен. Пренебрегването на този аспект от човешката ни същност е пагубно, защото автоматично изключва възможността да се разбират, приемат и решават емоционално-психичните проблеми. Те обаче не рядко се соматизират и проявяват като физическа болест. Това е невротичен начин, по който чрез физическото страдание се изразяват чувства, пренебрегнати и потиснати желания и стремежи, защото липсват зрели и адекватни модели на мислене и поведение. А кой човек, чието физическо здраве е засегнато, има пълноценен и удовлетворителен живот, реализация и отношения?!

1 коментар:

Анонимен каза...

Госпожо Заркова, напълно сте права.Това го знам дори и по себе си.Защо обаче е толкова трудно да се грижим за себе си без да прибягваме до невротични както ги наричате начини. Все още нашето общество не е узряло да ни научи как да се уважаваме - и себе си и помежду си.Аз самият имам нещо като паники но ме е страх да ида на психолог. Май се оправдавам че съм на възраст когато не могат да се променят нещата. Но това което чета при вас ми помага.