понеделник, 8 септември 2008 г.

ПЪРВОТО ДЕТЕ

Имаме две деца – на една и три години. Преди известно време малкият ми син претърпя сериозен инцидент, на който за съжаление стана свидетел и дъщеря ми. Всички бяхме много разстроени и уплашени за състоянието на сина ми и в суматохата никой не обърна внимание на дъщеря ми, която плачеше. Наложи се синът ми и аз да престоим известно време в болница, което не се случва за първи път. Вече месец обаче, дъщеря ми, предимно нощем, започна да се изпуска по малка нужда. Дали това има връзка с инцидента, който преживяхме?

Д. Н.

Уважаема госпожо, преживяването ви е било стресиращо както за вас, така и за дъщеря ви, макар и по различен начин. Тя е само на три години и усещайки, че става нещо страшно и опасно, по време на инцидента е реагирала с плач. Това е бил нейният начин да покаже как се чувства - уплашена, беззащитна и изоставена. От въпроса Ви става ясно, че дъщеря ви е имала изградени хигиенни навици. Изпускането й сега по-скоро е временна форма и израз на „връщане” назад във времето, когато е била в по-ранна възраст и се е изпускала. Това е несъзнавано желание да бъде малка колкото братчето си, да се изравни с него и така да получи същите грижи и внимание.

Освен това, може би заслужава внимание и фактът, че тя е първото ви дете. До появата на братчето й е била единствена в семейството. Чувствала е, че цялата обич, внимание, топлина и грижи са били само за нея. Често с появата на второто дете усещането за този рай се променя. В много случаи първите деца изпитват негативна нагласа към тези, които идват на бял свят, „само за да отнемат мама и татко от тях”. Това е криза за първото в семейството дете, наречена от Адлер „детронация”. Много е вероятно детето да се чувства ощетено, ограбено и лишено от любовта на родителите си. Това в някои случаи може да засили желанието му за съперничество, както и чувството на ревност или завист към по-малкото дете. Тези емоции и настроения на детето са разбираеми, предвид факта, че може да се чувства не така важно и обичано от родителите си, както преди появата на братче или сестриче и доколко родителите са способни да не поставят първото дете в ситуации, в които да се чувства пренебрегнато, то ще се преживява принадлежно, сигурно, спокойно и желано.

1 коментар:

Анонимен каза...

Чета всички материали, но тези които са деца за мен са много полезни. Там виждам отговори на мои въпроси които ми отварят очите.Самата аз чакам дете, така че благодаря за възможноста да прочета неща които надявам се ще ми помогнат да съм добра майка.