вторник, 12 август 2008 г.

ОБЩУВАНЕТО ЧРЕЗ ИНТЕРНЕТ В ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕК

Представата за Интернет се свързва както с възможностите за съхранение и ползване на голямо количество информация, така и с осъществяване на необходимо общуване в мрежата. Урбанизацията, честата смяна на работното място и местоживеене, променя характера на социалните контакти, придавайки им от една страна утилитарност, а от друга – емоционално обедняване.

В мрежата възможностите за общуване са много и разнообразни, като при това всеки може да остане анонимен, да представи своята идентичност по избран от него начин и да създаде определено впечатление за себе си. Липсват всички ограничения, характерни за материалния свят. Невъзможността за физическо присъствие при общуването чрез Интернет изключва използването на невербалните средства в контактите, което от една страна намалява възможностите да се изразят емоции и чувства чрез тях, а от друга – позволява да бъдат изразявани фалшиви чувства, такива, които всъщност участниците не изпитват в момента. Липсата на физическо присъствие позволява да бъдат отстранени и някои бариери, които биха попречили при нормалното общуване – възрастови различия, различия в социалния статус, степен на привлекателност и др. Всеки може да се самопрезентира и да проиграе различни социални роли, но не и да получи информацията, която партньорите в едно общуване получават един за друг при визуален контакт помежду им.

Общуването в мрежата се характеризира и с по-ниско ниво на отговорност. Това от една страна би могло да стимулира повече откритост, искреност, които да преминат в интимност понякога между партньорите. От друга страна позволява общуването да бъде прекъснато от един от партньорите без да иска съгласието на другия.

Често участници в общуване чрез мрежата формират социални групи на основата на чат или форум например, със свои ценности, норми, език и символи, идентифицирайки се с тях и чувствайки се принадлежни в групата. Така си осигуряват от една страна необходимата социална поддръжка, а от друга - имат възможността да формират и поддържат желания от тях „Аз-образ”. Всичко това обаче понякога създава условия за така наречената интернет-зависимост. Благодарение на високата степен на анонимност интернет-зависимите са способни да поемат по-голям риск при изказвания на мнения, които могат да противоречат на други мнения и съждения – без страх, че мненията им ще бъдат осъдени или отхвърлени. Освен всичко това установяването на контакти при интернет-общуването е много по-лесно и безболезнено, отколкото при живото общуване и често може да служи като компенсация на реалното общуване.

В психологически план интернет-зависимостта всъщност има негативно влияние върху поведението и дейността на човек. На нея може да се гледа като на възможност за задоволяване на важни за него потребности – от социална подкрепа, от признание, от доказване, от приемане от групата, от поемане на по-висок риск и изява. Като причина за възникване на интернет-зависимост много изследвания сочат усещането на самота, липсата на истинска принадлежност, социална изолираност в реалното обкръжение на индивида. Друга причина по важност е възможността за задоволяване на съществени социални потребности, за които при реално общуване са налице много затруднения. Значение за възникване на интернет-зависимост има възможността чрез този вид общуване да се получи необходимата емоционална подкрепа.

Разбираемо е всеки според собствения си лимит от възможности, способности и емоционално-личностно развитие да прави своите избори за важните в живота му приоритети и потребности, както и да търси начин да ги задоволи – понякога успешно, друг път – не толкова. Но каквото и да се случва в живота на човек, няма такъв, който да не желае и понякога да страда от липсата на онзи човешки контакт, който придава истинския смисъл на неговото съществуване. Щастието не е ли всъщност именно в човешкото общуване? Но не това в мрежата, а онова, живото, в което можем да се „нахраним” взаимно, да усетим другия и да му дадем възможност и той да ни усети, да преживеем и споделим всички важни за нас емоции, чувства, мисли. Там, където наистина да се почувстваме приети и признати. Там, където изчезва усещането за дълбока самота и тъга. Тези, които осъзнават истинската ценност на истинското, живото общуване, излизат от черупката, в която съществуват и избират пътя на промяната, която ще им позволи пълноценно да живеят. Други избират в живия живот да присъстват неприсъствайки, избирайки анонимността на мрежата. Да, някои живеят истински, други чакат времето просто да мине. Но всеки има своето право на избор.

1 коментар:

Анонимен каза...

Здравейте всички които четете тези материали. Имам лични впечатления от Александра, бил съм на терапия при нея. Това беше важен период за мен, защото промени живота ми. Преди нея ходих при друг терапевт. Казвам ви разликата е огромна. Алекс е истински Човек от който много научих.Много съм й благодарен.