1. Страдание, което е осмислено, се превръща в състрадание. Страдание,
което не е осмислено, се превръща в озлобление.
2. Както липсата на грижа, така и прекалената грижа за тялото, подсказват
за занемарени ум и душа.
3.
Най-сигурният начин да "паднеш" е стоиш
"неподвижен".
4. Избиращият психотерапията за изцеление, подкрепа или усъвършенстване на
личността си, показва, избира и поема отговорност. Избиращият
"хапчето", избира "патерицата" и прехвърля отговорността.
5. Както "вкопченият" в миналото, така и "живеещият" в
бъдещето, бягат от настоящето.
6.
Това, което не желаем да "пуснем", има власт над нас.
7.
Хроничният компромис е форма на съпротива срещу промяната.
8. Колкото повече човек "буксува" на едно място, толкова повече
затъва
9. Ако притежаваме или твърдим, че притежаваме стойностни качества и
потенциал, но изборите, които правим, не ги съдържат, то ни определят не
качествата, а изборите.
10. Много е лесно да разпознаем
този, който обича - той я проектира извън него в красота - в обстановката около
себе си, в отношенията, в "дребни" жестове.
11. Страхът да бъдем Човеци
резултира в обезчувствяването
12. Невежеството намира
обяснения в "свръхестественото".
13. Когато хората не могат да се
приемат един друг такива, каквито са, продължават да искат да променят другия -
ако спрат, ще трябва да си признаят, че не искат да са с него.
14. Когато проумеен собствената
си незначителност, тогава ще осъзнаем и истинската си значимост.
15. Разстоянията - във всеки
смисъл - се преодоляват с движения.
16. Объркването на горделивост с
достойнство понякога води до трагедии, друг път - до комедии.
17. Да прогледнем през
"избраните" от нас заблуди не е задължително да е болезнено, може да
е направо весело - стига да сме благодарни за прояснението, а не да страдаме от
наранен нарцисизъм.
18. Подаващият се на манипулация
приема предлаганото от манипулатора - кука, стръв и нещо бляскаво.
19. Повечето хора живеят не
според това, което казват на глас, а според това, което си "казват"
на ум - и от тук - разочарование или очарование.
20. Няма неразрешими ситуации.
Има решения, които не ни "харесват".
21. От един единствен закон
никой не може да избяга - този за причнно-следствената връзка.
22. Липсата на култура за
емоционално-психичното, или направо невежеството, лесно могат да внушат, че
болестите, включително и определяните като най-тежки, се дължат, например, на
консумацията на бял хляб /вчера го прочетох някъде/.
23. Душата и сърцето могат да
бъдат "нахранени" само ако умът позволи.
24. Емоционалната болка има
физически израз. Тя е глад за обич, който по-добре да се утоли с прегръдка и
нежност, вместо да се заглушава с храна, алкохол и всякакви други заместители.
25. Тялото, лицето и очите
отразяват чрез експресията, одухотвореността и пламъкът /или пък липсата им/
колко и какъв живот има в нас.
26. Човешката деструктивност
често е резултат на страх от живота и бягство от болката.
27. Автентичната среща,
дълбоките и трайни взаимоотношения, включително и в любовта, зависят изцяло от
емоционалната интелигентност.
28. Разделили сме се с
инфантилността си тогава, когато вече не важничим и с чувство за хумор се
отнасяме към несъвършенствата си.
29. Показател за зрялост е
осъзнаването, че всичко, което съществува, съществува, за да създаде
равновесие, баланс и цялостност.
30. Тъгата е усещане за загуба.
Ако осмислим причинно-следствената връзка за загубата, ще се справим
здравословно с тъгата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар