вторник, 14 октомври 2014 г.

ЗАВИСТ



Преди години, по телевизията, чух израза – „Ако енергията от завистта на българина се  впрегне, ще се направят чудеса.”
Така е, много енергия има в завистта, само че негативна и деструктивна, разрушителна.
Завистта е нещо като глуха омраза. Смесица е от гняв, алчност, негодувание, възмущение. Поражда се от чуждите предимства и е и отрова за този, който я изпитва. Завиждащите се преживяват отхвърлени, като жертви на „несправедливия живот”, който облагодетелства другите, но не и тях. Такива хора не са в състояние да се радват на успехите и щастието на другите, чувстват се дълбоко самотни, не могат да изпитват съчувствие. Те всъщност са самовлюбени и виждат другите като въображаеми съперници и врагове. При тях ценности като великодушие, благородство, са разрушени. Имат бедна душа и повърхностна афективност.
Завистта може да има активен израз – чрез злословене, клюки, чрез отричане на предимствата, успехите и качествата на другите, чрез принизяването им.
Завистта може да се проявява и по пасивен начин – външно се насилват да покажат радост и признание, но наблюдателният ще забележи или мъничко злобно пламъче в очите им, или нещо малко криво в усмивката им.
Причините за завистта са свързани с чувството за малоценност, но също така и в липсата на мотивация и усилия да се изгради личен свят и живот, който да е удовлетворителен.
За да се справи човек със завистта си, е нужно:
-          Първо честно да си признае чувствата.
-          Да си даде разумна, рационална сметка, че никой и нищо не застрашава личността му.
-          Да отчетат собствените си качества, постижения, достойнства, които, може би, на другите липсват.
-          Да използват енергията, която отдават в завистта, за собствено развитие и реализация.
-          Да осъзнаят, че себереализацията се постига със собствени съзнателни усилия, а не по пътя на „унищожаването” чрез завистта на преимуществата на другите.
-          Да осъзнаят, че причините за нещастието им не е в другите, а в тях самите.
-          Да разберат, че чрез завистта си дават „обратна връзка”, че нравственият им образ е пропукан и че така – мразейки – няма да получат нито любов, нито одобрение, нито признание и близост.
-          Да развиват пълноценна и стойностна личност, защото за да уважаваш и признаваш нечия друга личност, първо трябва да имаш своя.
Истинската обич не завижда – тя дава и се радва на постиженията и напредъка на другите.

Няма коментари: