вторник, 25 февруари 2014 г.

ЗА СТРАХОВЕТЕ – И „ПОЛЗИТЕ” ОТ ТЯХ

Сигурно това на повечето хора звучи абсурдно, невярно. Всеки би заявил колко много му пречат страховете в живота и как би дал всичко, за да се отърве от тях.
Веднага обаче да очертаем разликата между нормалнопсихологически страх и ирационалните – /тези, от които имаме полза/.
Нормалнопсихологическият страх е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира ресурсите ни за справяне с конкретна и ясна заплаха. Този страх ни кара да вземем съответни, адекватни на заплахата мерки, с което ситуацията се решава.
По друг начин стои въпросът с ирационалните страхове, които от една страна влошават качеството на живот на човека, действат фрустриращо, ограничаващо, генерират негативни чувства /гняв, завист, враждебност, ревност, авторитарност, контрол/ и поведения. Свързани са с незадоволени важни, фундаментални потребности на човек през първите седем години. Това ги определя и като инфантилни /детински/.  Освен, че са тенденция, проявяваща се в почти всички области на живота ни, се „събуждат” интензивно и в специфични за отделния човек кризи – на взаимоотношенията, житейски, екзистенциални, сексуални, важни преходи в живота и др. Една криза обаче е възможност да променим нещо в ново качество. Преодоляването и справянето с ирационалните страхове изисква съзнателна, желана, задълбочена работа със себе си; процес е на себеосъзнаване и мотивация за справяне от позицията на цялостна и хармонична личност – това е работа за избрани!
А много други – просто имат полза от тях. Тази полза е така наречената в психологията вторична печалба. Чрез нея се „печели” това, което по зрял и здрав емоционално-писихичен и личностен начин е „невъзможно” – съчувствие, подкрепа, грижа, внимание и т.н. Вторичната печалба осигурява оправдана зависимост, непоемане на отговорност за личния живот и свят, подмолна агресия към другите /които трябва да ме спасяват от моите страхове, сякаш те са техни/, оправдаване на начина на мислене и действане, нежелание да се променим качествено, да не израснем, да не се откажем от двойните стандарти.
Ирационалните страхове карат човек дълбоко в себе си да се чувства малък и затова му се иска да надскочи другите или – поне да се качи на нечий гръб. Това разкрива един по-невидим пласт – власт и желание за власт – по алогични, завоалирани и манипулативни начини.
Един пример – страхът от изоставяне /в „зряла възраст”/ – разкрива претенцията някой друг да се грижи за мен, т.е. да съм в центъра на неговото внимание, желания, живот и т.н. Такива хора са вкопчващи се, задушаващи, изнудващи.
Ирационалните страхове превръщат човек в „жертва”, която трябва да бъде „спасявана” от някой друг – кой друг? Разбира се от друг, който е по-силен, по-отговорен, по-можещ, по-разбиращ, по-даващ, по-… „Жертвата” дълбоко в себе си знае, че в това е нейната „сила”, макар и тази сила да е подмолна, нечестна, десткруктивна. Ако обаче нейната заучена „безпомощност” е прозряна и разобличена, следват обвинения и дълъг репертоар от изнудвачески и вменяващи вина действия. Горко на този, който би дръзнал да се измъкне от пипалата на жертвата!
Ирационалните страхове подсказват за изтласкани чувства и потребности, за недоразвити и отречени цели аспекти от личността ни. Те се проявяват в изкривената им форма. Изисква се обаче смелост и кураж да погледнем в себе си и да поемем отговорност за личното ни израстване и усъвършенстване. За тези, които се отказват от тази може би най-смислена и благородна задача на живота ни, остава съществувание, подчинено на ирационални страхове, на живот на „жертва”, която  дълбоко в себе си толкова се мрази, толкова отхвърля собствената си виталност, свобода и радост, че не й остава нищо друго освен да изсмуква жизнените сокове от другите.
И все пак има надежда за Човека. Все повече хора, водени от желание да преосмислят живота си, се обръщат към психотерапията. Търсят нови отговори и решения, с помощта на които да се самоопределят и себеосъществят по един удовлетворителен и достоен начин.

1 коментар:

Orlin каза...

След една сесия,се бях замислил точно за ирационалните ни страхове. В съзнанието ми изскочи сравнение с Дориан Грей. Как пред другите сме "добри", "красиви", "усмихнати" , а от вътре душите са ни изкривени, като картината от романа.
Благодаря ти, Алекс! :)