четвъртък, 19 декември 2013 г.

Из "Основни форми на страх" - Фриц Риман

Методите за борба със страха не са се променили толкова много. Само дето сега на мястото на жертвоприношението и магическото заклинание са дошли модерните, прикриващи страха фармацевтични средства – той самият, обаче е останал. В днешно време психотерапията в нейните възможни форми се е превърнала като че ли в най-важната възможност за преработване на страха; тя разкрива за пръв път историята на неговото развитие у индивида.....“
„.....ние все повече познаваме страха от нашето собствено действане, което се обръща срещу нас.............Нашето високомерие сякаш се насочва като бумеранг срещу самите нас; волята за власт, на която липсва любов и смирение, волята за власт над природата и живота поражда у нас страха, че можем да се превърнем в манипулирани, изпразнени от смисъл същества. Ако в миналото хората са се страхували от природните стихии, пред които са били безпомощни, от застрашаващите ги демони и отмъстителни богове, то ние днес се страхуваме от самите себе си.“
„Ако поне веднъж разгледаме страха „без страх“, ще придобием представа за неговия двойнствен аспект: от една страна той може да ни активира, от друга – да ни парализира. Страхът винаги е сигнал и предупреждение за опасности и в същото време има характерът на подкана, на импулс за тяхното преодоляване. Приемането и овладяването на страха означава стъпка в развитието ни, то ни дава възможност да станем по-зрели. И обратното, избягването на страха и на стълкновението с него, ни стагнира; то препятства нашето по-нататъшно развитие и ни кара да оставаме деца там, където не сме преодолели страховите бариери.“
„Страхът се появява винаги, когато се намираме в ситуация, с която не сме в състояние или все още не можем да се справим. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживели и в които още не сме преживели себе си. Всичко ново, непознато, което предстои да се направи или изпита за пръв път, наред с очарованието от новото, с удоволствието от приключението и с радостта от риска, носи също и страх.“

„.........ако погледнем на измъчващите ни страхове и като на знак, че сме застанали на погрешна позиция или боязливо избягваме някое от големите изисквания на живота и не се осмеляваме да направим крачка в развитието си, това би ни помогнало да разпознаем подканващия характер на страха да надраснем нашето досегашно ниво на развитие, като достигнем една нова свобода, същевременно нов ред и отговорност." 

Няма коментари: