вторник, 27 март 2012 г.

Всички чувства, които изпитваме в резултат на нечие отношение и поведение към нас, ние първо ги изпитваме към себе си - в повечето случаи несъзнавано. Никой не може да ни накара да се чувстваме унижени, подценени, пренебрегнати, виновни, уважавани, приети или обичани, ако ние не изпитваме това чувство и отношение към себе си. Взаимоотношенията ни с храната, предметите, хората, отразяват отношението, което имаме към себе си. А всяко по-важно взаимоотношение в живота ни е отражение на взаимоотношението, което сме имали с един от родителите си. Взаимоотношенията ни са огледало на самите нас. Това, което привличаме към себе си, отразява или притежавани от нас качества, или убежденията, които имаме по отношение на връзките си с другите. Нещата, които не харесваме в другите – или самите ние ги правим, или искаме да ги правим, или пък вярваме в тях. Не бихме ги привлекли в живота си, ако по някакъв начин те не го допълват. Случва се така, че проектираме собственото си отношение към себе си върху другите и се изживяваме обект на това чувство чрез тях. Другите хора всъщност са огледалото, в което виждаме кое отношение от нас към нас ни липсва. Няма човешко същество, което да не копнее за щастие. Никой обаче не е в състояние да ни направи и щастливи, ако ние не сме в състояние да изпитваме вътре в себе си щастие. Щастието е състояние на удовлетвореност и пълнота. То идва тогава, когато умеем да се приемаме, себеуважаваме и обичаме и по тази причина да правим онези избори в живота си, в резултат на които ще сме чувстваме доволни и успешни във всеки аспект от живота ни. Често човек, чувствайки се емоционално наранен, обиден, обезценен, самотен, тръгва да „поправя” другия, напълно убеден, че в него е причината и отговорността за това. На повърхността това може да изглежда напълно вярно, но на едно по-дълбоко ниво ще стане ясно, че ние допускаме подобно отношение. Вместо да „поправим” себе си , поемайки отговорност за чувствата, състоянието, личността и поведението си и да променим отношението към самите нас, ние започваме да угодничим, изискваме, обвиняваме, контролираме или изнудваме другите, за да ни дадат това, което ние не можем да си дадем. Не можем обаче да получим нищо хубаво от позицията на поведение, основано на принуда – явна или индиректна. Ако действаме през гняв, негодувание, омраза, през отричане на себе си, ще получим същото. Ако проявяваме обаче обич, уважение, зачитане и благодарност – към себе си и другите - това ще получим. Истинското благополучие започва от положителното себевъзприемане, добрата самооценка и самочувствие. То е свързано с това да бъдем свободни да правим нещата, които желаем и когато пожелаем. Няма връзка с външни материални прояви и пари, а с вътрешното ни душевно състояние. Благополучието или липсата му е външна проява на начина ни на мислене. Решението е в това, да изчистим мисленето, възприятията и поведението си от зловредните убеждения, сковаващите духа и ума правила, от страховете и да повярваме, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ. Тогава и само тогава ще сме в състояние да се освободим – от всички ситуации или хора, в които и с които сме нещастни.

Няма коментари: