четвъртък, 30 юли 2009 г.

ЩАСТИЕТО: Мисли и преживявания на психотерапевта


От няколко дни на книжния пазар е книгата ми „Щастието – мисли и преживявания на психотерапевта”.
В нея споделям своя житейски, личен, професионален, емоционален опит. Споделям всичко онова, до което съм имала шанса и възможността да се докосна и опозная – с ума и сърцето си – човека и неговата същност – като страхове и надежди; като потребности и очаквания; като слабости и сила; като болка и страдание, но и като желание и воля за радост и щастие.

Заслуга да се появи тази книга има и моя много скъпа приятелка, на която принадлежи идеята за блога. По стечение на обстоятелствата освен материалите, поместени в него, написах още няколко за едно списание, както и други, непубликувани тогава все още. След време, отново тя, предложи да събера всичко написано до момента в книга. Беше ми необходимо известно време, за да оценя и приема идеята, чийто смисъл открих във възможността за среща и споделеност – между мен и бъдещите читатели. За мен ще бъде чест, ако те открият в книгата онези моменти, които ще докоснат ума, сърцето и душата им и ще им помогнат по пътя на тяхното щастие.

А защо посланието на книгата ми е ЩАСТИЕТО?

ЗАЩОТО:

ЩАСТИЕ! Бленувано, мечтано, недостижимо, непостижимо, възможно, желано?!
Щастието – като философска или морална категория? Щастието като състояние на духа или пък успехите ни – като външен, материален негов израз? Щастието като резултат от отношенията и свързаността ни с другите и света или като усещане за онова състояние на умиротворение и хармония в самите нас, на онази благодарност и любов, които изпълват цялото ни същество и чийто смисъл е да ги подарим?
Вероятно всеки има своето разбиране и усещане за щастие. Вероятно всеки го открива както в различни неща, така и по свой, уникален начин. Дали това ще е в някоя значима за нас победа или пък в реализиране на представата ни за нашето призвание, за нашето място под слънцето? А може би в статуса, към който се стремим или в пък в онези, „малките” мигове на дълбока и истинска съпричастност и свързаност с другите?
Можем да твърдим, че щастието е невъзможно, защото........................
Можем дори да вярваме, че то е измислица на „излишно” или странно емоционалните представители на човешкия род. Можем от страх да си признаем, че за нас то е непостижимо, да се самозаблуждаваме, че не ни е нужно, за да изживеем живота си.
Истината обаче е, че няма човешко същество, което да не копнее за щастие. Та нали в това е смисълът на цялото ни съществуване! Защо ли? Защото щастието, под каквато и форма да го търсим и откриваме, е онова човешко състояние, което ни прави здрави, пълноценни и живи. Има ли някой, който да не желае това за себе си?
Ако човек е способен да погледне в цялост живота си, няма как да не си даде сметка, че смисълът на всичко, което е правил или пък не, е всъщност търсене на щастието. Няма живо човешко същество, което да не стреми към него, към удоволствието и удовлетвореността. Но е вярно също така, че само някои успяват. И това са тези, които не се „плъзгат по повърхността” на живота. Това са тези, които съзнавайки и признавайки вътрешните си конфликти, страхове и неудовлетвореност, не ги обясняват и оправдават с неща извън тях. Те не чакат някой или нещо извън тях да „им донесе щастие”, ето така, наготово. Това са хора, които в търсене на себе си и своята цялост, откриват пътя към щастието, пътят към онази свобода и спонтанност на духа, хармония и вътрешна усмивка, които казват – животът е прекрасен, има смисъл и приемам да съм тук и сега.

9 коментара:

Анонимен каза...

Много вдъхновяващо, на мен ми вдъхва желание и кураж.

Анонимен каза...

Одавна не бях чела нещо така смислено а съм стигнала до половината.Кара ме да замисля за много неща.

Анонимен каза...

На мен ми допада тази книга защото е разбираемо това каето чета.

ananke каза...

Супер! Видях книгата онзи ден и се почувствах горд, че имам честта да познавам авторката :-) Поздрави и успех!

Анонимен каза...

За мен лично,книгата ви е изключително "тежко" четиво!!!
Имам предвид,знаейки,че имам проблем/и,се търся във всяка една симптоматика.В началото на книгата съм и лошото е,че се "откривам" в идентични,но множество разтройстава!!
Това тежи!Цял живот чета психологическа литература,но не помага..
Длъжна съм да кажа обаче-Благодаря за огромния труд,който сте положила,за да я има тази книга,Благодаря!!!!
Относно мен самата....Явно трябва да последвам съветите ви и да потърся помощ все някога,срам не срам..:-)))
Пожелавам ви Щастие и много,много истински добри хора в живота ви!!!
Вие да помагате на тях и те на вас!!!
Илка Янчовичина

Орлин Баев каза...

Една прекрасна книга! Как да намерим пътечката към щастието, с какви стъпчици да вървим по нея! Да се стремим към него фокусирани в целта или да го намерим в самата пътечка, която ни води към него, фокусирани в процеса! Алекс е споделила огромния си психотерапевтичен и педагогически опит, познанията си в когнитивната, психодинамичната и др. психотерапевтични направления. Познания, които обаче преминали през призмата на богатия личен опит, придобиват една различна, наситена с жизненост и практична действеност окраска! Благодаря на Алекс за времето, усилията и вложения талант по написването на тази чудесна книга! Щастие е в тази малка държава да имаме опитен и стойностен психотерапевт като Александра - терапевт на световно ниво!

Анонимен каза...

Аз съм жена която все още търси себе си . Чета много книги за самопомощ и себепознание. Прочетох и тази книга - два пъти защото това кото четях ме караше да се размислям дълбоко. Добра е , много е добра. Препоръчвам я.

Анонимен каза...

Аз съм на 20 години. Много се впечатлих от часта за децата и особено този материам, в който се говори как възрастните могат да се поучат от децата. Но уви!!!Нося много болка и усещане за предателство. Не искат и да ме чуят но аз ЩЕ СЕ УЧА! БЛАГОДАРЯ ЗА ЧУДЕСНАТА КНИГА.
Д.М.

Анонимен каза...

Полезно макар и мъчително за мен в някои моменти беше да чета тази книга. Някои от нещата ме върнаха в миналото , в детството ми. Сега си давам сметка какво ми е липсвало от баща ми и майка ми. Дано да не повторя техните грешки с моите деца някой ден. Най ми беше полезно за тревожността. Видях себе си в това и мисля, че книгата много ще ми помотне в това отношение.
Димитрина