Тийнейджърите

преживяват т. нар. „тройна криза на пубертета” или може би друга!

Периодът на пубертета е възраст на т. нар. „тройна криза” –
1. Авторитетите вече не се налагат, а се избират. Освен това от една страна е налице все още пълната материална зависимост от родителите, а от друга – често невъзможността на възрастните да приемат, че децата са пораснали, че вече ги оценяват, дори критикуват, че имат мнение за някои техни качества и поведение. Порасналите деца все повече имат нужда от общуване с връстниците им и все по-малко засвидетелстват онази безрезервна обич и подчинение към родителите, нещо, характерно за по-ранните им години.
2. Промените в тялото и биологичното сексуалното съзряване изпреварват психосексуалното и психосоциалното и създават вътрешни конфликти и обърканост с всичките рискове от това – сексуалните пориви смущават младия човек – и когато са потискани, и когато са неконтролируеми и предизвикват съмнения в сексуалния идентитет.
3. Идентитет на Аза – този аспект на кризата е особено важен, още повече в условията на днешната реалност с подмяна на едни ценности с други или направо с липсата на такива /децата или възрастните са извършили тази подмяна!/. Изкушенията пред младите хора са много, това ги обърква и когато липсват стабилни, здрави отношения в семейството, когато родителите не са изградили правилно отношение с и в децата си към истинските стойностни неща в живота – това би могло да доведе по поддаване на негативни въздействия и подражание на негативни образци.
Истински загрижените за подрастващите възрастни по-скоро биха избрали отношение на разбиране, подкрепа и внимателен подход към промените във всеки един план на детето си в тази възраст, отколкото неглижиране и снизходително подценяване на вътрешния свят на младите с нагласи от рода „е хайде, и ние сме минали тази възраст, пък не сме били такива” /чудно какви/. Като че ли не взимаме и достатъчно под внимание факта, че сега светът и информацията са на един клик разстояние, че живеем в 21 век с всичките му социални, икономически и нравствени промени. Тези промени имат и своите плюсове, и своите минуси, но в крайна сметка едно нещо съществува дори и само като факт, а отношението към него е нещо друго. И дали младите ще имат положително отношение и ще се научат да се ползват по съзидателен и полезен начин от предимствата на епохата – това вече зависи в голяма степен от възрастните.
От работата ми с тийнейджъри и преди в качеството ми на директор на училище, и сега като психолог, неблагополучията им, прекаленото опозиционно поведение, крайната съпротива на „родителския или учителския авторитет”, случаите на проявена грубост и крайна агресия, се дължат най-вече на един факт – децата се чувстват дълбоко самотни и нещастни, понякога направо изгубени. Липсва им онова внимание, топлота и подкрепяща любов от възрастните, които да им създадат усещане за опора, сигурност и стабилност. Липсва им деликатното разбиране и отношение на характерните за възрастта им терзания, липсват им адекватни ориентири за тях самите, за другите и света като цяло. В откровенията им се долавя и гняв, и болка, а понякога отчаяние. Колкото и моралистично и направо лицемерно целомъдрено да сочим с пръст и осъждаме младите за това, че са арогантни, че посягат към алкохола, че „няма нищо свято за тях”, това е логично обосновано – от дефицитите на възрастните – личностни, емоционално-психологически, поведенчески, социални. Колкото и неприятно да звучи, проблемите на децата са проблеми на техните родители и ако те абдикират от своята отговорност и зряло вглеждане, признаване и поправяне на собствените си грешки, децата ще страдат. Ако си затваряме очите, ума и сърцето пред отчаяния им вик за помощ, обич и истинско внимание, все повече ще наблюдаваме сцени на агресия, вандализъм, пиянство и какво ли не още.
Да, неприемливо е за много родители – но нещата тръгват от семейството, от стила, възгледите и методите на отношение и възпитание. Възрастните трудно приемат желанието за самостоятелност и автономност на децата си, не гледат на тях като на личности – с право на глас и мнение, намират за удачни репресивните мерки, но в тази възраст така постигат по-скоро обратен ефект.
Ако обаче семейната атмосфера създава усещане за топлота, сигурност и приютеност, ако отношенията между всички членове на семейството са на основата взаимното уважение на личността и чувствата на другия, ако съществува внимание, разбиране и подкрепа на нуждите и интересите – както на възрастните, така и на децата в семейството – тогава с голяма доза сигурност можем да заявим, че тийнейджърът ще премине успешно, без сериозни сътресения периода на пубертет, а конфликтите, които той създава, ще се преодолеят от самия процес на личностово израстване.